Диоклециан: Разлика между версии

 

== Подялба и ново устройство на империята. Тетрархия ==

С течение на времето Диоклециан установил че дори и разделена на две, империята все пак е невъзможно да бъде управлявана. За да се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми на империята, Диоклециан въвежда през [[293]] г. системата на [[тетрархия]]та („четиривластие“), при която двама старши императори ([[август]]и) и двама подимператори ([[цезар]]и) управляват сътветно по една част на империята, но законите се издават от името на целия колегиум. Запазвайки върховенството си Диоклециан, заедно с Максимиан, назначават още двама: [[Галерий]] – начело първо в Египет и Сирия, а после на Балканите, а в Галия и Британия управлява [[Констанций I Хлор]], който на свой ред също е адоптиран от Максимиан. Било предвидено след 20 години двамата цезари да наследят властта на августите и на свой ред също да изберат свои заместници.

 

 

== Икономически и административни реформи ==

 

Диоклециан започва управлението си с радикални реформи, понеже населението е обедняло в резултат на [[Криза в Римската империя|кризата]] и се намира в затруднено материално положение. Провежда се административна и данъчна реформа, въвежда се ново сечене на монети и територията на провинциите се намалява, а броят им се увеличава – от 32 на брой те стават 100, плюс град Рим като обособена единица. Новите провинции не съвпадат с исторически възникналите граници от миналото – явно за да се пресече евентуален сепаратизъм. Те се групират в по-голяма административна единица – диоцез, управляван от викариус (''vicarius'', или по-точно ''vices agens praefectorum praetorio'' („заместник [[преториански префект]]“), назначаван от императорите. Всяка провинция е управлявана от длъжностно лице, ректор, имащ само граждански, но не и военни правомощия (те са в ръцете на длъжностно лице, наречено дукс) – това разделяне на длъжности е с цел да се възпрат опитите за узурпации от предишните години.