Домициан: Разлика между версии

 

Въпреки всичките му усилия и лична заинтересованост във всяка сфера, Домициан не винаги се оказва достатъчно компетентен, а неговата икономическа политика като цяло се счита за непопулярна и не съвсем ефективна. В първите години на управлението му е възстановен първоначалният висок стандарт на сребърните [[денарий|денарии]], но изчерпаните средства и паричните затруднения карат императора да изостави тези опити и да повиши данъците. Заповядва да се изкоренят лозята в Италия, за да бъде увеличено производството на зърно, и с това си навлича подигравките на народа.

 

Популизма и стремежите на Домициан към автократична власт и божествени почести стават причина за възмущение и недоволство срещу императора, критикуван най-вече от благородниците и образования елит. Като следствие той предприема гонение на всички [[астролог|астролози]] и някои [[философ]]и, по подобие на Веспасиан, за което е наречен „Плешивия Нерон“. Също така засяга [[християнство|християни]]те и [[юдеи]]те, които биват обявени извън закона и подложени на репресии. Малко преди убийството му Домициан е подготвял гонение срещу християнството, което било проникнало дори сред някои членове на императорската фамилия.

 

В [[Британия (римска провинция)|Британия]] военачалникът [[Гней Юлий Агрикола|Агрикола]] води поход (77-84) срещу племената в [[Каледония]] (дн. [[Шотландия]]), разширява римските владения и предприема морска експедиция в [[Северно море]]. Но, за да не засенчи славата на императора, успешният пълководец е отзован в Рим, където празнува триумф, докато легионите скоро се изтеглят обратно поради невъзможност да се отбраняват тези отдалечени и негостоприемни територии.

 

Първо рядко, а по късно честите нападения на [[даки]] и [[сармати]], започнали да създават затруднения на империята. Тези народи, които тепърва излизат от племенния строй и започват да формират своята държавност в [[Европа]], предприемат нахлувания и опустошават римските провинции около Дунав. В започналата война с даките Рим претърпява поражение. В [[Илирик]] загива [[Преториански префект|преторианският префект]] [[Корнелий Фуск]] заедно с два [[легион]]а (85/86), трагедия, която е сравнена с разгрома на [[Квинтилий Вар]] при [[Битка в Тевтобургската гора|Тевтобургската гора]]. След този случай самият Домициан пристига в Мизия за да контролира военните действия лично. Неговата намеса обаче не води до особено добър резултат. През [[89]] г. след жестоки боеве Рим е принуден да сключи с [[даки]]те [[мирен договор]], по силата на който те се задължават да не нарушват границите на империята, а Домициан се задължава в замяна на това да им дава ежегодно голям паричен подарък. Въпреки провала на кампанията той празнува [[триумф]] в Рим, на който представя като трофеи и военна плячка предмети, които е взел от императорската съкровищница.

 

На източните граници на империята, войските на Рим също претърпяват неуспех. Те се опитват да завладеят проходите към брега на [[Каспийско море]], но са отблъснати от кавказките племена в дн. [[Азърбайджан]]. Тези военни неудачи подкопават авторитета на Домициан и през [[89]] г. [[легион]]ите провъзгласяват за император легатът на провинция [[Долна Германия]] – [[Луций Антоний Сатурнин|Антоний Сатурнин]]. Въпреки, че по стечение на обстоятелствата потушава този бунт без да се стигне до стълкновение, Домициан знае, че много от сенаторите са съпричастни със Сатурнин и са против него.

 

===Заговор===

 

===Галерия===

<gallery widths="220px">

Image:Campus Martius - Odeum of Domitian.jpg|[[Одеон на Домициан]] (макет)