Помпей Велики: Разлика между версии

 

== Възход за Помпей ==

Настъпвайки заплашително с войските си към Рим, той изисква за себе си консулство за периода от 70 години и нов [[триумф]], а за войниците си, земя. Като претендент за второто консулско място се явява [[Марк Лициний Крас]]. Изборите завършват с победа на Помпей. Той изпълнява обещанията си за демократизация: на народните трибуни са възстановени предишните права, съсловието на конниците получава равни със [[сенат]]орите права да участва в съдилищата, на цензурите е върната предишната власт. В ръцете на Помпей е покорната войска, настроението на народа е благоприятно, противниците са принудени да замълчат, но Помпей не се решава да направи решителната крачка и да стане единовластен император и разпуска войската. Напускайки длъжността консул, Помпей живее като частно лице до [[67 пр.н.е.]], когато [[Авъл Габиний|Габиний]] прокарва два закона: единия за отзоваването на [[Лукул]] от [[Азия]], където води война с [[Митридат]], а другия – за назначаването на главнокомандващ за борба с морските пирати.

 

 

== Азиатски войни ==

С дипломатически маневри Помпей успява да разедини азиатските си противници. С войска от около 50 000 души Помпей се появява в Понт и превзема един след друг градовете на Митридат. Азиатският владетел бяга от пряко стълкновение, отстъпвайки на изток, но при река [[Ефрат]] римляните го настигат и го разбиват тотално. Това е последната битка, в която участва Митридат. С останките от свитата си той избягва в Синория, а оттам се отправя към Тигран, но след като разбира, че последният е определил 100 таланта за главата му, решава да поиска помощ от сина си. През това време Помпей превзема [[Армения]] и налага на Тигран мирни условия, според които към римляните преминават [[Финикия]], [[Кападокия]], [[Сирия]], [[Киликия]], [[Софена]] и [[Кордуена]]. През [[66 пр.н.е.]] цяла Азия на запад от р. Ефрат е владение на римланите. През [[65 пр.н.е.]] Помпей победоносно преминава през южен [[Кавказ]] и потушава въстанията на албанци и иберийци. След това се връща в Понт и овладява градовете, които все още са останали верни на Митридат. Когато, през [[63 пр.н.е.]], умира Митридат, резултатът от войната се счита за окончателно закрепен.