Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии

 

== Научни приноси ==

 

Рафаил Попов е всепризнат пионер на праисторическите проучвания в България. Още като студент провежда през [[1899]] и [[1900]] г. разкопки в пещерите Духлатата и Малката край Търново. Като учител в Шумен извършва разкопки в Царската пещера край [[Беляковец]], Голямата и Малката пещера край с. [[Мадара]], както и на крепостта при Мадара, където открива прочутия фрагмент от мраморен зодиак, върху който ясно личат четири от зодиакалните знаци – [[Водолей (зодия)|водолей]], [[Риби (съзвездие)|риби]], [[Овен (зодия)|овен]] и [[Телец (зодия)|телец]]. След завръщането си от Берлин провежда редица археологически разкопки в около 20 населявани от човека пещери ([[Деветашка пещера]], [[Темната дупка]], [[Моровица]], [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]] край [[Дряново]], Цар Крумови порти край Шумен, Чердженица, [[Зиданка]], Хайдушката (и трите край с. Карлуково), [[Миризливка (пещера)|Миризливка]], [[Еменска]], Голямата и Малката Лисца край с. Беляковец, на пещерите край [[Търново]] и [[Ловеч]]. В резултат на разкопките в пещерата [[Темната дупка]], Карлуково, пръв доказва наличието на палеолитна култура на Балканския полуостров. Изследва и важни праисторически селищни могили (напр. Коджадермен, Салманово).