Родопи: Разлика между версии

|}

[[File:Северни склонове на Родопите, в местността Добра вода.jpg|thumb|270px|Северни склонове на Родопите, в местността Добра вода]]

 

Най-високата точка на планината е връх [[Голям Перелик]] (2190,2 m), разположен в централната ѝ част.

 

 

==== Западни Родопи ====

Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 km² (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 m, като повече от половината от площта им (51,9) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река [[Въча]] ги дели на две части – западна Дъбрашко-Баташка и източна Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх [[Голяма Сюткя]] (2186 m), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – [[Голям Перелик]] (2191 m). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на [[Марица]] и [[Места]] е изместена на югозапад по широкото имощно било на [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]]. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът [[Алабак]], [[Баташка планина]] е нейните крайни разклонения [[Къркария]] и [[Бесапарски ридове|Бесапарските ридове]]. На юг от главния рид се простира широкият рид [[Дъбраш]]. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспански]] и на югоизток [[Кула (Ардински дял)|Ардински дял]], разделени от долината на река [[Черна (река)|Черна]] (ляв приток на [[Арда]]). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове [[Чернатица]], [[Радюва планина]] и [[Добростански рид|Добростан]]. На запад се разполагат [[Чепинска котловина|Чепинска]], [[Баташка котловина|Баташка]] и [[Доспатска котловина]], а на изток високите [[Чепеларска котловина|Чепеларска]] и [[Смолянска котловина|Смолянска]], както и малката [[Хвойненска котловина]]. От Западните Родопи водят началото си най-голевите родопски реки: [[Въча]], [[Чепинска река|Чепинска]], [[Чепеларска река|Чепеларска]], [[Арда]], [[Доспат (река)|Доспат]], [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] и други, които текат в дълбоки проломни долини.

 

 

=== Води ===

Родопите са планина с гъста и сложна речна мрежа. Планината изцяло попада към Беломорския водосборен басейн, като реките извиращи и течащи през нея се оттичат към две главни реки ([[Марица]] и [[Места]]) или директно се вливат в [[Егейско море]]. В близо 80% от територията на планината, с изключение на югозападните и южните ѝ части оттокът е насочен към река [[Марица]] чрез нейните десни притоци [[Чепинска река]], [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]], [[Въча]], [[Първенецка река]], [[Чепинска река]], [[Черкезица]], [[Мечка (река)|Мечка]], [[Каялийка]], [[Банска река]], [[Харманлийска река]], [[Бисерска река]], [[Арда]], [[Луда река]] и други по-малки. Югозападните части на планината принадлежат към водосборния басейн на река [[Места]] и нейните леви притоци – [[Златарица (река)|Златарица]], [[Канина]], [[Бистрица (Чечка)|Чечка Бистрица]], [[Доспат (река)|Доспат]], Дяволска река и други. В най-южните части на Родопите (на територията на Гърция) реките директно се вливат в [[Егейско море]] – [[Ксантийска река]], Сушица, Аксу, Търнава и други.

 

 

== Човешка дейност ==

 

=== Население ===