Руско-иранска война (1804 – 1813): Разлика между версии

'''Руско-иранската война''' от 1804-1813 година е следствие от експанзията на [[Руската империя]], която засяга [[иран]]ската сфера на влияние в Южен [[Кавказ]].

Конкретният повод за конфликта е присъединяването на [[Грузия]] (1801-1804) и [[Гянджа|Гянджинското]] [[ханство]] (1804) към Русия. Бойните действия започват след като руснаците отхвърлят ултиматум на [[Техеран]] да се оттеглят на север от Кавказ и се разгръщат в междуречието на [[Аракс]] и [[Кура]]. Неколкократните опити на иранските войски в началото и в по-късната фаза на войната (през 1804 и 1808 година) да си пробият път към [[Тифлис]] се провалят. Неуспешни са и два опита на руските войски да овладеят [[Ереван]] (през 1804 и 1806 година), но втората операция срещу [[Баку]] завършва с овладяването на града през октомври 1806, а [[Дербент]] е овладян по-рано същата година. С избухването на [[Руско-турска война (1806-1812)|руско-турската война]] от 1806-1812 година активността на руснаците на иранския фронт отслабва. През този период Русия предлага на два пъти примирие, но Иран не се възползва от слабостта и&#768; дори по време на [[Френско нашествие в Русия|Наполеоновото нашествие]] към [[Москва]]. Със сражението при [[Ахалкалаки]] (Южна Грузия) през септември 1810 са пресечени плановете за турско-иранско взаимодействие. През октомври 1812 иранските войски търпят решително поражение при Асландуз (на долното течение на Аракс), последвано от руска окупация на [[Талишко ханство|Талишкото ханство]]. Войната приключва с [[Гюлистански договор|Гюлистанския мирен договор]] през 1813 година, който утвърждава руските завоевания в [[Дагестан]] и [[Азербайджан]].<ref>Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 361-363</ref>