Абат: Разлика между версии

До началото на Х век, докато манастирите в [[Западна Европа]] се ръководят основно съобразно [[Правила на Свети Бенедикт|Правилата]], установени от Свети [[Бенедикт Нурсийски]], ''абат'' е общото название за техните настоятели. През X век започват да се основават нови [[монашески орден|духовни ордени]], и само манастирите на някои от тях - като [[норбертинци|норбертинците]]те, [[цистерцианци|цистерцианците]]те и [[траписти|трапистите]]те се управляват от абати, а главите на голяма част от манастирите на останалите ордени възприемат други духовни названия : майори (при [[камалдули|камалдулите]]те), [[приор]]и (при [[картузианци|картузианците]]те, [[йеронимити|йеронимитите]]те, [[доминиканци|доминиканците]]те, [[кармелити|кармелитите]]те, [[Августински орден|августинците]] и др.), гвардиани (при [[францисканци|францисканците]]те) или [[ректор]]и (при [[йезуити|йезуитите]]те).

Абатите заемат различно положение по отношение, на ордена, от една страна, и по отношение подчинените им монаси, от друга страна. Например, при [[бенедиктинци|бенедиктинците]]те назначения от Конвента на ордена абат имал пълна самостоятелност, за разлика от [[цистерцианци|цистерцианците]]те при които абатът бил фактически подчинен на Върховния съвет на ордена в [[абатство Клерво|Клерво]]. Абатът имал изключителна власт - той имал права и бил длъжен да съблюдава за спазването на правилата на съответния орден, да управлява манастирските имоти и да изисква от монасите безусловно послушание.