Александър Балабанов: Разлика между версии

Проф. Александър Балабанов е роден в 1879 година в град [[Щип]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]], в семейството на баща арменец и майка българка. Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в [[София]], а след това следва класическа филология в [[Германия]]. С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е преподавател и основател на катедрата по [[класическа филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Превежда класически съчинения от [[старогръцки език|старогръцки]] и [[латински език|латински]], в това число и на части от „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“. Той е и един от най-известните преводачи на [[Гьоте]]вия „[[Фауст]]“, преводът му е първият в стихове в България.

 

Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на вестник „Време“ (1908) и списание „[[Художник (1905 – 1909)|Художник]]“ (1905 – 1909), на които той е редактор. Основател и редактор е и на седмичника „Развигор“ (1921 – 1927), който е първият литературен вестник у нас.

 

 

Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени“. Голяма част от стиховете, пиесите и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания. В спомените си „И аз на тоя свят...“ разкрива широко платно на положението на българите, от двете страни на западната ни граница. Проф. Балабанов е бил прочут меценат на младите дарования. Най-впечатляващото му откритие е писателката [[Яна Язова]], като Балабанов е прототип на главните герои в романите ѝ „Ана Дюлгерова“ (1936), „Капитан“ (1940) и „Соления залив“ (2003), в драмата ѝ „Силян Щърка“ (2004), на него е посветен романът ѝ „Александър Македонски“ (2004). Част от писмата, разменени между Балабанов и Язова, са публикувани в книгата „Мойра“ (1996).