Лондонски мирен договор (1913): Разлика между версии

 

'''Лондонският мирен договор''' от [[17 май]] ([[30 май]] по [[нов стил]]) [[1913]] година е договор между държавите от [[Балкански съюз|Балканския съюз]] ([[България]], [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Черна гора]]) и [[Османска империя|Османската империя]], с който се слага край на [[Балканска война|Балканската война]] (1912-1913). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. [[Македония (област)|Македония]], [[Албания]], [[Епир]], [[Косово]], [[Санджак]], [[Беломорска Тракия|Беломорска]] и [[Одринска Тракия]]). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]] остават нерешени и това води до избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (юни [[1913]]). В резултат от нея през септември 1913 г. България и Турция сключват [[Цариградски договор|Цариградския договор]], с който условията на Лондонския мир са променени като империята си връща [[Одрин]].

 

 

 

В първия период на бойните действия за малко повече от месец (от края на септември до началото на ноември 1912) [[Балкански съюз|съюзническите армии]] завладяват почти всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените крепости [[Обсада на Одрин (1912-1913)|Одрин]], [[Обсада на Шкодра|Шкодра]] и [[Обсада на Янина|Янина]]. Поражението на българите в [[Чаталджанска операция|първата битка при Чаталджа]] (4-5 ноември) води до [[пат|патова ситуация]] на фронта.<ref>Hall, R. ''The Balkan Wars 1912-1913: Prelude to the First World War'', Routledge, 2000, ISBN 0203138058, стр. 44</ref> На 20 ноември е сключено примирие. Едно от условията му е преговорите за мирния договор да започнат до края на месеца.<ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 455</ref>