Разлика между версии на „Луфтвафе на Третия райх“

м
без right/дясно в картинки (x11); форматиране: 2x А|А(Б)
м (оправен таг div)
м (без right/дясно в картинки (x11); форматиране: 2x А|А(Б))
 
След смъртта на [[генерал-полковник]] [[Ернст Удет]], в края на [[1941]] г. началник на Техническия отдел на Луфтвафе става прагматикът [[фелдмаршал]]ът [[Ерхард Милх]]. Той проумява необходимостта от цялостна реконструкция на производствената база, за да може да се противопостави на нарастващата мощ на съюзниците. Той поставя началото на едно сериозно увеличаване на производството на самолети, което е реализирано през [[1944]] г. Въпреки тежките [[бомбардировка|бомбардировки]] и нарушения транспорт, през 1944 г. са произведени около 40000 самолета, което представлява една трета от всички произведени в [[Германия]] през Втората световна война. Но се оказва, че за тях вече няма достатъчно [[гориво]] и опитни [[пилот]]и.
[[File:Chef einer Luftflotte Version 1.svg|right|thumb|145px|Орел с разперени криле, символ на ВВС]]
 
Човешките ресурси на Луфтвафе нарастват от 600000 души в началото на войната на 1 100 000 в края на 1942 г. Но по-късно поради липса на гориво и резервни части за самолетите част от персонала е изпратена да воюва в така наречените [[Полева дивизия на Луфтвафе|полеви дивизии]] (Luftwaffen-Felddivisionen). С напредването на войната се налага все повече сектори на фронтовете да се обслужват от все по-малко самолети, пилотирани от недообучени летци. Поради липса на самолети, на гориво, а и на време задължителните часове за обучение на пилотите се намаляват от 260 през 1942 г. на 110 през [[1943]] г., а накрая на 50 през 1944 г.
== Самолетостроене ==
[[File:Fieseler Fi156.jpg|thumb|left|220px|Самолет Fi 156]]
В Германия стотици фирми работят в областта на [[Самолетостроене|самолетостроенетосамолетостроене]]то. Голяма част от тях са производители на [[агрегат]]и, възли и полупродукти. С конструиране и производство на [[самолет]]и, както и на елементи и възли за тях, се занимават около 20 фирми, между които са по-малко известните ''[[AGO Flugzeugwerke|AGO]], [[Bücker Flugzeugbau|Bücker]], [[Blohm & Voss]], [[Deutsche Forschungsanstalt für Segelflug|DFS]], Erla, [[Flettner]], Gotha Waggonbau, [[Hanns Klemm|Klemm]], [[Siebel Flugzeugwerke|Siebel]] и [[Weser Flugzeugbau|Weser]]''. Но 8 са големите фирми, които създават и произвеждат основната част на самолетите на Луфтвафе през [[Втората световна война]]. Това са:
''[[Arado Flugzeugwerke]], [[Dornier Flugzeugwerke|Dornier-Werke]], [[Gerhard-Fieseler-Werke]], [[Focke-Wulf|Focke-Wulf Flugzeugbau]], [[Ернст Хайнкел]], Henschel-Flugzeugwerke, [[Junkers|Junkers Flugzeug und Motorenwerke]] и [[Месершмит|Messerschmitt]]''.
 
За самолетостроенето работят и много други фирми. Това са производителите на [[двигател]]и, например ''Argus, Daimler-Benz, [[BMW]], Bramo, Hirth, Walter'', на оръжейни системи, например [[Mauser]], Rheinmetall-Borsig, производители на ''[[Хидрявлика|хидравлични]] и пневматични системи'', [[лагер]]и, [[каучук]]ови и [[Текстил|текстилни изделия]], [[Електротехника|електротехнически]], дървообработващи, металообработващи и много други предприятия. През войната част от производството е изнесено в окупираните страни. Затова след края на войната производството на редица самолети, например [[Junkers Ju 52/3m|Ju 52]], [[He 111]], [[Fi 156]], [[Месершмит Bf 109|Bf 109]], [[Месершмит Ме 262|Me 262]] и [[Si 204]], продължава в [[Чехия]] и [[Франция]] под ново име.
 
[[File:Fw 190 D-9 Silhouette.jpg|thumb|right|260px|Обозначения на самолет Fw – Focke-Wulf]]
За обозначаване се използват букви и цифри. Първите букви характеризират основната фирма производител. Например ''Ar – Arado, Bf – Bayerische Flugzeugwerke, Bv – Blohm & Voss, Do – Dornier, Fi – Fieseler, Fw – Focke-Wulf, Go – Gothaer Waggonfabrik, He – Heinkel, Hs – Henschel, Ju – Junkers, Kl – Klemm, Me – Messerschmitt, Si – Siebel''. В края на войната някои от самолетите на Focke-Wulf са обозначени с името на главния [[конструктор]] [[Инженер|инж]]. [[Курт Танк]], например [[Та 152]] и [[Та 154]].
 
Прототипите се обозначават с буквата ''V'' (Versuch) и поредно число, например ''Не 111V-7'' е седмият прототип на [[бомбардировач]]а ''Не 111''<ref>[http://alternathistory.org.ua/bombardirovshchik-kheinkel-ne-111-aviakollektsiya-5-za-2008-god-skachat Бомбардировач Хайнкел Не 111]</ref>.
 
С буква ''U'' (Umrüst-Bausatz) и цифри, отделени с къса черта, се обозначават допълнителни [[Устройство|устройства]] или преустройства, които се монтират в [[завод]]а-производител, например ''Fw 190A-4/U8'' е [[изтребител]]-бомбардировач, който може да носи четири [[бомба|бомби]] по 50 kg под крилата, а под тялото – [[резервоар]] за допълнително [[гориво]] с вместимост 300 литри. Машини с допълнително въоръжение, което се монтира във фронтовите работилници, са обозначени с буквата ''R'' ([[Rüstsatz]]), например ''Fw 190A-6/R6'' има под крилата две тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на неуправляеми [[Ракета|ракетни]] [[Снаряд|снарядиснаряд]]и ''Wgr.21''.
 
Самолетите, пригодени за служба в [[Пустиня|пустинни]] райони, са обозначени със съкращението ''Trop'', например ''Bf 109E-7/Trop''.<ref>[http://www.scaleworkshop.com/bf109e7tropus_1.htm Messerschmitt Bf 109E-7 Trop]</ref>
== Структура ==
Преди войната Германия била разделена на въздушни области ({{lang-de|Luftkreiskommando}}) подчинени на всички съединения на Военновъздушните сили.
[[File:Luftwaffe Organization.jpg|thumb|right|260px| Организационна командна структура на Луфтвафе]]
 
Въздушното оръжие („Луфтвафе“) имало първоначално два ръководни щаба: Генерален щаб ({{lang-de|Generalstabes der Luftwaffe}}) и Главен щаб ({{lang-de|Luftwaffenfuhrungsstabes}}). През пролета на 1942 г. обаче, те се обединяват под името [[Главно командване на Луфтвафе]] ({{lang-de|Oberkommando der Luftwaffe}} – [[Главно командване на Луфтвафе|OKL]]). През 1939 г. се сформира и ''Организационна структура на Луфтвафе'' (разработена от Гьоринг и Милх) и просъществувала до края на Втората световна война.
 
=== Командна част ===
[[File:Goeringcaptivity2.jpg|thumb|right|220px|Фелдмаршал Херман Гьоринг]]
През цялата история на Третия Райх Луфтвафе има само 2 главнокомандващи. Първият е Херман Гьоринг, а вторият е [[генерал-полковник]] [[Роберт Ритер фон Грайм]] – последен главнокомандващ на Луфтвафе, повишен до звание [[фелдмаршал]] и последен германски офицер от Втората световна война получил втория по-големина военен ранг. Други офицери повишени във втория по-големина военен ранг били, [[Алберт Кеселринг]], [[Хуго Шперле]], Ерхард Милх и [[Волфрам фон Рихтхофен]].
 
== Опознавателни знаци ==
; Знаци на самолетите
[[File:NSFK Wimpel Fördernde Mitglieder.svg|thumb|right|210px|NSFK маркировка. Членове помогнали за изграждането на ядрото на Луфтвафе (1933)]]
След идването на [[Националсоциализъм|Хитлеровата власт]] в [[Германия]] и създаването на Луфтвафе, през средата на 1930-те години като национален отличителен знак върху крилата и телата на германските военни самолети отново се появява правият кръст („Balkenkreuz“) от края на Първата световна война. През цялото вертикално оперение преминава червена лента, като в средата и&#768; има бял кръг с черен пречупен кръст ([[свастика]]); символът на управляващата [[НСДАП|Националсоциалистическа партия]]. Но през следващите години тези знаци са стилизирани и опростени. Червената лента и белият кръг изчезват още преди войната. Остава само черният пречупен кръст, който по-късно е само очертан с бял или черен контур в зависимост от това, дали самолетът е боядисан в тъмни или светли цветове. През войната в много случаи от правия кръст остават само бели ъгли при тъмни повърхности и черни ъгли при светли повърхности.
 
 
А какво означават „загадъчните“ букви и цифри, ъгли и ленти, нанасяни на германските самолети? Съгласно предписанията за [[изтребител]]ите на всеки самолет трябва да се нанесе число с [[арабски цифри]] от 1 до 20, както следва: бяла за [[1-ва изтребителна ескадра (Втора световна война)|1-ва]], [[4-та изтребителна ескадра|4-та]] и [[7-ма изтребителна ескадра|7-ма]] ескадрила („Staffel“), червена за [[2-ра изтребителна ескадра|2-ра]], [[5-та изтребителна ескадра|5-та]] и [[8-ма изтребителна ескадра|8-ма]] ескадрила, жълта за [[3-та изтребителна ескадра|3-та]], [[6-та изтребителна ескадра|6-та]] и [[9-та изтребителна ескадра|9-та]] ескадрила. Самолетите от I група нямат специално обозначение. Тези от II група имат на [[тяло]]то отстрани зад [[кръст]]а хоризонтална линия със цвета на ескадрилата. В първите години на [[война]]та самолетите от III група имали вълнообразна линия с цвета на ескадрилата. По-късно самолетите от III група прибавят вертикална линия с цвета на ескадрилата, а тези от IV група – вълнообразна линия. Самолетът на [[командир]]а на група вместо цифра получава черен ъгълник. Самолетът на командира на [[ескадра]] („Geschwader“) освен ъгълник има отстрани дълга черна линия, достигаща до [[опашка]]та, така че се получава изображението на [[стрела]].
[[File:Wimpel DLV.svg|thumb|right|200px|Емблема на ''Deutscher Luftsportverband'' (DLV), Германска самолетна асоциация.]]
На всички други самолети освен изтребителите са изписани четири букви или три букви и една цифра. Първите две черни букви (или буква и цифра), нанесени вляво от кръста, са кодирано обозначение на групата и ескадрата. Третата буква (вдясно от кръста) е индивидуална характеристика на самолета, често изписвана в цвета на ескадрилата. Последната черна буква указва подразделението в рамките на ескадрата, към което е включен самолетът. Обикновено тези букви и цифра са изписани в черно отдолу на крилата.
 
 
Що се отнася до [[камуфлаж]]а на самолетите на Луфтвафе, той представлява до началото на войната редуващи се зони в зелени тонове – чернозелено и тъмнозелено („Schwarzgrün“ и „Dunkelgrün“) – върху горните повърхности и светлосиньо върху долните. Скоро германците установяват, че сивото е полезен неутрален цвят и го добавят към зелените тонове. По-късно светлозелените и сиви странични повърхности на тялото и вертикалните кормилни плоскости са изпъстрени с тъмнозелени петна. Повърхностите на самолетите, действащи в [[Северна Африка]], са оцветени в пясъчно жълто („Sandgelb“), като в много случаи са изпъстрени с маслиненозелени петна. През зимните месеци самолетите на [[Източен фронт|Източния фронт]] обикновено са боядисвани бели с водоразтворими бои, за да бъдат по-добре маскирани в зимната обстановка. На самолетите, действащи през нощта, долните повърхности са оцветени черно и белите елементи на маркировките са замазани с черна боя.
[[File:Bundesarchiv Bild 101I-160-0178-23, Balkan, Flugzeug Me 109.jpg|thumb|right|260px|По-късна версия на кормилна маркировка]]
 
; Други знаци
 
Тъй като ''Fw 190'' се оказва неефективен като прехващач на големи височини, през [[1942]] г. заводите ''Focke-Wulf'' започват работа по изтребителя [[Focke-Wulf Ta 152|Ta 152]], кръстен на главния конструктор [[Курт Танк]]. Предвижда се той да може да лети на височина 14,500 m със скорост 725 km/h. До края на войната са построени малък брой машини, но те не вземат участие във военните действия.
[[File:Messerschmitt Bf 109E4.jpg|thumb|right|230px|Модел на Месершмит Bf 109]]
Двумоторният нощен изтребител ''Та 154'' е с дървена конструкция, подобно на британския [[Де Хавиланд Москито|De Havilland „Mosquito“]]. Но за разлика от него, вместо да се появи през 1941 г., той за първи път участва в бойни действия в последния месец на войната. Има мощно оръдейно въоръжение и е снабден с [[радар]].
 
 
От 1933 г. фирмата ''Rheinmetall-Borsig'' разработва тежка картечница с [[калибър]] 13 mm, която в края на 1940 г. Луфтвафе и&#768; внедрява обозначението [[MG131]]. Тя съответства на [[американски]]я стандартен калибър 12,7 mm. Използва се в [[изтребители]] и [[бомбардировач]]и. При вграждането и&#768; в изтребителя [[Месершмит Bf 109#Варианти на въоръжението на Месершмит 109|Me 109G-6]] се налага над двигателя да се оформят две „бузи“.
[[ФайлFile:Mauser MG 151.JPG|thumb|right|220px|Свръхтежка картечница модел MG151/20, прикрепена към самолет Боинг B-17]]
 
През 1936 – 1937 г. в [[швейцарски]]я [[концерн]] ''Oerlikon'', където на ръководни постове са [[германци]], е създадено 20-mm оръдие [[MGFF]]. То се произвежда не само в [[Германия]], но по-късно и от [[Хиспано-Суиза|Hispano-Suiza]] в Испания и [[Франция]], а също и от [[Мицубиши]] в [[Япония]]. Монтира се неподвижно или подвижно в бомбардировачи и изтребители. Главният недостатък на това оръдие е това, че то се зарежда само с 45 до 60 снаряда.
 
=== Ракетни снаряди ===
[[File:Bundesarchiv Bild 101I-674-7772-13A, Flugzeug Focke-Wulf Fw 190, Bewaffnung.jpg|thumb|right|220px|Ракетен прехващач]]
Още от [[1937]] г. в Германия се работи по създаването на самолетни [[ракета|ракетни]] [[снаряд]]и, но постигнатите резултати са незадоволителни. От лятото на 1943 г. окачват под крилата на някои изтребители ''Ме 109'' и ''Fw 190'', както и на ''Ме 110'', тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на ракетни снаряди [[Werfergranate 21|Wgr 21]] („Wurfgranate“) за ракетната установка [[Небелверфер|Nebelwerfer 42]].
 
=== Летяща бомба [[Фау-1]] ===
Летящата бомба V-1, изстреляна за първи път срещу [[Англия]] през нощта на [[12 юни|12]] срещу [[13 юни]] 1944 г., има официалното обозначение ''Fieseler Fi 103''. Тя е разработена под кодовото название ''Kirschkern'' („черешова костилка“) и с обозначение за заблуждение на противника ''FZG-76'' (Flakzielgerät – мишена за зенитната артилерия).
[[ФайлFile:Fieseler Fi103 debajo de un Heinkel 111.jpg|thumb|thumb|right|220px|Ракета V-1 прикрепен към бомбардировач Хайнкел He 111 H-16, 1944 г.]]
 
Въпреки че се води като конструкция на фирмата „[[Физелер]]“, V-1 е колективно творение на четири фирми. На „Физелер“ е възложено изработването на корпуса и крилата, на ''Argus'' – на двигателя, на [[Сименс АГ|Siemens]] – на автоматичната система за управление и на ''Walter'' – на [[катапулт]]а за изстрелване. Поради липса на капацитет по-късно „Физелер“ възлага производството на по-голямата част от телата и крилата на [[автомобил]]ните заводи [[Фолксваген]].
423 035

редакции