Васил Златарски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 10x параметри |
||
Ред 25:
Васил Златарски е роден в Търново през 1866 година като най-малък от четиримата синове на [[Никола Златарски]] (1823-1875).<ref> Министерство на просветата и културата, Съюз на българските учители. История и география, Народна просвета, 1966, стр. 3.</ref> Братята му са видни строители на следосвобожденска България - [[Александър Златарски]] е сред основателите на Сметната палата, проф. [[Георги Златарски]] е основоположник на геоложката наука в страната, а [[Стефан Златарски]] е офицер.
Завършва класическа гимназия (1887) и история в [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския императорски университет]] през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). От [[1897]] до смъртта си преподава [[История на България|българска история]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]: редовен [[доцент]] (1897–[[1904]]), извънреден [[професор]] (1904–[[1906]]), редовен професор (1906–[[1935]]). През [[1913]]–[[1914]] и [[1924]]–[[1925]] е [[ректор]] на Университета.<ref> {{Citation
От [[1900]] Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от [[1911]] преименувано на [[Българска академия на науките]]), секретар (1900–[[1921]]) и председател (1921–[[1926]]) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]] в Санкт Петербург от 1911, дописен член на [[Чешка академия на науките|Чешката академия на науките]] в [[Прага]] (1925) и на [[Хърватска академия на науките и изкуствата|Югославската (Южнославянската) академия]] в [[Загреб]] (1929). Почетен доктор на [[Харковски университет|Харковския университет]]. Председател е на [[Български историческо дружество|Българското историческо дружество]] 1911-1935 г. и член на други български и чужди общества.
Ред 32:
Златарски търпеливо изгражда лични контакти с византолози и медиевисти от цяла Европа. Макар и тежко болен, през февруари 1934 г. той става председател на Организационния комитет на Четвъртия международен конгрес по византийски изследвания - най-значимият научен форум в областта на историческите науки, проведен в България през последното столетие (София, 9-15 септември 1934).
[[File:Vasil Zlatarski's Grave.JPG|thumb
== Памет ==
| |||