Вестготи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 46x кавички, 40x тире, 21x тире-числа, 17x нов ред, 2x 6lokavica, 21 интервала, параметър (ползвайки Advisor)
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 1:
[[ImageFile:CoronaRecesvinto01.JPG|thumb|right|300px|Корона на вестготите (653 – 672), намерена в [[Испания]]. Национален археологически музей на Испания.]]
 
'''Вестготите''', наричани също '''визиготи''' ({{lang-la|Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi}}) са един от двата клона на [[готи]]те, наред с [[остготи]]те. Те са един от [[германи|германските народи]], които навлизат в [[Римска империя|Римската империя]] по време на [[Велико преселение на народите|Великото преселение на народите]]. Вестготите нанасят поражение на римляните в [[Битка при Адрианопол (378)|битката при Адрианопол]] през 378 година, след което, водени от [[Аларих I]], се насочват към [[Италия]] и [[Разграбване на Рим (410)|разграбват Рим]] през 410 година.
Ред 10:
 
== Ранна история ==
[[ImageFile:Visigoth migrations.jpg|right|thumb|300px|Миграции на вестготите]]
 
За първото споменаване на вестготите се смята това на [[Клавдий Мамертин|Мамертин]] в „Панегирика“ в чест на императора [[Максимиан]] през 291 г. : „[[тервинги]]те, част от племето на [[готи]]те“ ([[лат]]. ''Tervingi pars alia Gothorum''), които се съюзяват с [[тайфали]]те за нападение на [[вандали]]те и [[гепиди]]те.
Ред 20:
За първи път в историческите сведения, вестготите се появяват като отделен народ в средата на [[3 век]] сл.н.е., когато завладяват [[Дакия]]. По-късно в [[268]] г. вестготите атакуват [[Римска империя|Римската империя]] и се настаняват на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], но в следващите три години биват отблъснати отново на север от [[Дунав]] чрез серии от военни действия, водени срещу тях от римските императори [[Клавдий II]] и [[Аврелий]].
 
През [[376]] година, застрашени от атаки на [[Хуни|хунитехуни]]те, вестготите се настаняват в римските провинции на юг от [[Дунав]], като в замяна на това участват като наемници в римската войска.
 
В края на 3 век вестготите заемат изоставената по стратегически причини от ''Римската империя'' [[Дакия]]. За разлика от [[алани]]те и [[сармати]]те с тяхната тежка (''[[бронирана конница]]'') и лека конница, военната сила на вестготите се е състояла предимно от пехота. Готски дружини се намесвали в борбите за престолонаследието след провала на ''[[тетрархия]]та''. След като частично повторно завладял левия бряг на Дунава, в крайна сметка роденият в гр. Ниш св. [[император]] [[Константин Велики]] (* ок.280 – † 337) победил своите вътрешни и външни противници с активното съдействие на визиготите, благодарение на които той ликвидира ''тетрархията'' и се обявява за самодържец, а към [[330]] г. пренася столицата на ''Римската империя'' в тракийския град [[Бизантион]]. През [[332]] г. Константин Велики сключва с дунавските вестготи договор за охрана на границата, като им дава автономност на ''[[федерати]]'', а църквата им остава към [[диоцез]]а на ''[[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]''.
Ред 122:
Крал [[Леовигилд]], управлявал от 569/572 до 586 г., успява да осигури практически пълен контрол на Иберийския полуостров, въпреки че някои крепости на Римската империя се запазват до 620 г., като създава Толедското кралство на вестготите.
 
Следващите столетия са белязани от борбите за наследството на трона между благородниците и военните. След като вестготските крале не успяват да наложат [[Арианство|арианствотоарианство]]то сред останалото население на Иберийския полуостров, на [[Толедски събори|Третия събор в Толедо]] през 589 г. [[Римокатолическа църква|католицизмът]] е обявен за държавна религия. В резултат на това готският език се претопява в местните езици и до арабската инвазия през 711 г. се владее практически само от висшите благороднически кръгове.
 
=== Арабско нашествие ===