Вестготи: Разлика между версии

 

'''Вестготите''', наричани също '''визиготи''' ({{lang-la|Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi}}) са един от двата клона на [[готи]]те, наред с [[остготи]]те. Те са един от [[германи|германските народи]], които навлизат в [[Римска империя|Римската империя]] по време на [[Велико преселение на народите|Великото преселение на народите]]. Вестготите нанасят поражение на римляните в [[Битка при Адрианопол (378)|битката при Адрианопол]] през 378 година, след което, водени от [[Аларих I]], се насочват към [[Италия]] и [[Разграбване на Рим (410)|разграбват Рим]] през 410 година.

 

== Ранна история ==

 

За първото споменаване на вестготите се смята това на [[Клавдий Мамертин|Мамертин]] в „Панегирика“ в чест на императора [[Максимиан]] през 291 г. : „[[тервинги]]те, част от племето на [[готи]]те“ ([[лат]]. ''Tervingi pars alia Gothorum''), които се съюзяват с [[тайфали]]те за нападение на [[вандали]]те и [[гепиди]]те.

За първи път в историческите сведения, вестготите се появяват като отделен народ в средата на [[3 век]] сл.н.е., когато завладяват [[Дакия]]. По-късно в [[268]] г. вестготите атакуват [[Римска империя|Римската империя]] и се настаняват на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], но в следващите три години биват отблъснати отново на север от [[Дунав]] чрез серии от военни действия, водени срещу тях от римските императори [[Клавдий II]] и [[Аврелий]].

 

 

В края на 3 век вестготите заемат изоставената по стратегически причини от ''Римската империя'' [[Дакия]]. За разлика от [[алани]]те и [[сармати]]те с тяхната тежка (''[[бронирана конница]]'') и лека конница, военната сила на вестготите се е състояла предимно от пехота. Готски дружини се намесвали в борбите за престолонаследието след провала на ''[[тетрархия]]та''. След като частично повторно завладял левия бряг на Дунава, в крайна сметка роденият в гр. Ниш св. [[император]] [[Константин Велики]] (* ок.280 – † 337) победил своите вътрешни и външни противници с активното съдействие на визиготите, благодарение на които той ликвидира ''тетрархията'' и се обявява за самодържец, а към [[330]] г. пренася столицата на ''Римската империя'' в тракийския град [[Бизантион]]. През [[332]] г. Константин Велики сключва с дунавските вестготи договор за охрана на границата, като им дава автономност на ''[[федерати]]'', а църквата им остава към [[диоцез]]а на ''[[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]''.

Крал [[Леовигилд]], управлявал от 569/572 до 586 г., успява да осигури практически пълен контрол на Иберийския полуостров, въпреки че някои крепости на Римската империя се запазват до 620 г., като създава Толедското кралство на вестготите.

 

 

=== Арабско нашествие ===