Човек: Разлика между версии

Българската дума „човек“ произлиза от [[Праславянски език|праславянската]] форма ''*čelověkъ'' и нейния съкратен вариант ''*čьlověkъ''. Тя се разглежда като съставена от две части. Първата от тях, с която се свързва и произхода на думата „челяд“, е ''čelo'' със значение „род“ и сходни форми в други [[индоевропейски езици]] - ''kúlam'' („стадо“, „множество“, „семейство“, „род“) в [[Индоарийски езици|древните индийски езици]], ''τελος'' („тълпа“) в [[Гръцки език|гръцкия]], ''cland'', ''clan'' („потомство“, „род“) в [[Ирландски език|ирландския]], ''kìltis'' („род“) в [[Литовски език|литовския]]. За втората част има две основни хипотези. Едната я свързва с думите ''vaikas'' („момче“, „дете“) на литовски, ''vaiks'' („момче“, „дете“) на [[Латвийски език|латвийски]] и ''waix'' („слуга“) на [[Пруски език|пруски]]. Според другата хипотеза ''věkъ'' означава „сила“, което се свързва с думи като ''увечье'' („осакатяване“) на [[руски език|руски]] или ''обезвекнуть'' („отслабвам“) в някои руски диалекти.<ref>{{cite book | last = Фасмер | first = Макс | year = 1987 | title = Этимологический словарь русского языка. Том IV (Т-Ящур) | publisher = Прогрес | location = Москва | pages = 328-329 | url = http://imwerden.de/pdf/vasmer_etimologichesky_slovar_4.pdf | lang = ru}}</ref>

 

 

С откриването и изследването на изкопаемите предшественици на съвременния човек значението на думата „човек“ се променя, тъй като ясната в миналото граница между човека и човекоподобните маймуни постепенно се размива, и днес понятието обхваща няколко различни биологични [[Вид (биология)|вида]]. Днес в научната употреба „човек“ може да се отнася за всеки член на рода ''Homo''. Освен това в рамките на самия вид ''Homo sapiens'' се прави разграничение между [[анатомично съвременен човек]] и [[архаичен човек]], като второто понятие се отнася за най-ранните изкопаеми представители на вида. Понякога форми като [[Неандерталец|неандерталците]] се класифицират като [[подвид]]ове на ''Homo sapiens'' - ''Homo sapiens neanderthalensis''. Все пак в ежедневната реч и в тази статия понятието „човек“ се използва за единствената съвременна форма на рода&nbsp;— анатомично и поведенчески съвременния '' Homo sapiens''.