Уикипедия

Шафран: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
без ФБ
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 3x А|А(Б)
Ред 165:
[[Файл:Man gathering saffron Knossos Crete crocus sativus fresco.jpg|мини|дясно|200px|Тази древна минойска фреска от [[Кносос]], [[Крит]] изобразява мъж (наведената синя фигура), берящ шафранов минзухар]]
 
В късния [[Елинизъм|елинистичен]] Египет [[Клеопатра VII|Клеопатра]] е използвала шафран при къпане, за да доставя по-голямо удоволствие при любене.<ref name="Willard_55">Willard 2001, стр. 55.</ref> Египетските знахари са използвали шафран за лекуване на всички разновидности стомашно-чревни оплаквания.<ref name="Willard_34-35">Willard 2001, стр. 34 – 35.</ref> Шафранът е използван и за боядисване на тъкани в [[Левант|левантинскилевант]]ински градове като [[Сидон]] и [[Тир (град)|Тир]].<ref name="Willard_59">Willard 2001, стр. 59.</ref> Римският учен [[Авъл Корнилий Целс]] предписва шафран в лекарства за рани, кашлица, колики и краста.<ref>Celsus, de Medicina, ca. 30 AD, transl. Loeb Classical Library Edition, 1935 [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Celsus/home.html]</ref> Римляните толкова обичали шафрана, че римските колонизатори си донесли шафран, когато се заселили в южна [[Галия]], където го отглеждали широко до падането на Рим през 271 г. Съперничещи си теории заявяват, че шафранът се връща във [[Франция]] едва през [[8 век]] с [[маври]]те или с папството в [[Авиньон]] през [[14 век]].<ref name="Willard_63">Willard 2001, стр. 63.</ref>
 
=== Азия ===
Ред 172:
Бои на база шафран са открити в 50&nbsp;000-годишните изображения на праисторически животни в днешен [[Ирак]].<ref name="Willard_2">Willard 2001, стр. 2.</ref><ref name="Humphries_20">Humphries 1998, стр. 20.</ref> По-късно шумерите използват див шафран в лекарства и магически еликсири.<ref name="Willard_12">Willard 2001, стр. 12.</ref> Така шафранът е бил предмет на търговия между далечни страни още преди разцвета на Минойската култура от 2-рото хилядолетие пр.н.е. Шафранът е възпят и в [[иврит|еврейската]] ''„[[Песен на песните]]“''.<ref name="Humphries_19">Humphries 1998, стр. 19.</ref> Древните персийци отглеждали персийски шафран (''Crocus sativus'' 'Hausknechtii') в Дербена, [[Исфахан]] и [[Хорасан]] към [[10 век пр.н.е.]]. На тези места шафрановите нишки са били втъкавани в тъкани<ref name="Willard_2">Willard 2001, стр. 2.</ref>, ритуално принасяни в жертва на божествата и използвани в багрила, парфюми, лекарства и миещи средства.<ref name="Willard_17-18">Willard 2001, стр. 17 – 18.</ref> Шафранови нишки са разпръсквани по леглата и слагани в горещи чайове като лек срещу пристъпи на [[меланхолия]]. Чужденците се страхували от персийското използване на шафран като [[наркотик]] и [[афродизиак]].<ref name="Willard_41">Willard 2001, стр. 41.</ref> По време на азиатските си нашествия [[Александър Македонски|Александър Велики]] използвал персийски шафран в чая, ориза и баните си като лек за бойни рани. Александровите войски му подражавали и пренесли баните с шафран в Гърция.<ref name="Willard_54-55">Willard 2001, стр. 54 – 55.</ref>
 
Теориите за достигането на шафрана до [[Южна Азия]] си противоречат. Традиционни [[Кашмир|кашмирскикашмир]]ски и [[Китай|китайскикитай]]ски сведения дават дати на пристигане преди 900 – 2500 г.<ref name="Lak_1998b">Lak 1998b.</ref><ref name="Fotedar_128">Fotedar 1998 – 1999, стр. 128.</ref> Междувременно много историци, изучаващи древни персийски документи датират пристигането някъде преди 500 г. пр.н.е.<ref name="McGee_422">McGee 2004, стр. 422.</ref> Те приписват това или на пренасянето на шафранови луковици от персийците за засяване на нови градини и паркове<ref name="Dalby_2003_256">Dalby 2003, стр. 256.</ref> или на персийското нашествие и колонизация на Кашмир. Финикийците после продавали кашмирски шафран като багрило и лек за меланхолия.<ref name="Willard_41">Willard 2001, стр. 41.</ref> Оттам използването на шафран в храни и багрила се разпространява в цяла Южна Азия. [[Будизъм|Будистките]] монаси в Индия например са възприели шафраново-оцветените роби след смъртта на [[Сидхарта Гаутама|Буда Сидхарта Гаутама]].<ref name="Tarvand_2005">Tarvand 2005.</ref>
 
Историците смятат, че шафранът идва за първи път в Китай с монголските нашественици от Персия.<ref name="Fletcher_2005_11">Fletcher 2005, стр. 11.</ref> Но шафранът се споменава в древни китайски медицински текстове, между които фармакопеята „Пън Цао“ („Велика книга за билките“) – том, датиращ от около 1600 г. пр.н.е. (и приписван на император [[Шен Нун]]), който документира 252 фитолечения за различни болести.<ref name="Hayes_6">Hayes 2001, стр. 6.</ref><ref name="SNL_2005">Shen-Nong Limited 2005.</ref><ref name="Tarvand_2005" /> Обаче около [[3 век]] китайците говорят, че шафранът идва от Кашмир. Например Уан Джън, китайски лечител, пише, че ''„родината на шафрана е Кашмир, където хората го отглеждат главно, за да го принасят в жертва на Буда“''. Уан също разказва как шафранът е използван по негово време: ''„Цветът на [шафрановия минзухар] повяхва след няколко дни и тогава се добива шафранът. Той се цени заради еднородния си жълт цвят. Може да се използва за ароматизиране на [[вино]].“''
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шафран“.