Национализация в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
мРедакция без резюме
Ред 3:
Тя ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании – фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници.
 
Национализацията започва непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година с конфискации на имущество на отделни лица – осъдени от т.нар. „[[Народен съд]]“ или обвинени в „спекулативна дейност“, както и с налагане на изключително тежки данъци върху частните предприятия.<ref name="вачковвачков2">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1944 – 1962) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 277 – 278}}</ref> През 1946 г. е одържавявено [[Застраховане#Национализация след деветосептемврийския преврат от 1944 г.|застрахователното дело]].
 
На 17 май [[1947]] г. [[Политбюро на ЦК на БКП]] създава специална тайна комисия, със задачата да изработи предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак нелегално се подготвят кадри, които да заемат ръководните длъжности в тези компании. Прецесът се ускорява през есента на 1947 година, когато е създадено [[Коминформбюро]] и [[СССР|Съветският съюз]] се ориентира към ускорено налагане на тоталитарния режим в [[Източна Европа]] – тези промени са последвани от доклад на [[Вълко Червенков]] пред [[ЦК на БКП]], който остро критикува дотогавашната политика на партията, довела до забавяне на „обществените преобразования в социалистически дух“.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 118}}</ref>
 
На 23 декември [[1947]] г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението. Създаденият Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия за провеждането на този акт е приет от [[6 Велико Народно събрание]] същия ден по-късно в 10 часа. В 11 часа собствениците са изгонени от собствените предприятия, иззети са всички техни документи, ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики. Пълното прилагане на закона обхваща период от две години и обхваща около 7 хиляди предприятия, главно малки и средни по размер.<ref name="вачковвачков2"/>
 
== Бележки ==