Разлика между версии на „Българи (област Бургас)“

м
м (област с малка буква)
 
== История ==
Според проф. [[Божидар Димитров,]] жителите му са преки наследници на прабългарски войници, заселени от първите ханове за охрана на южната българо-византийскатавизантийска граница. Предполага се, че името произлиза от прабългарското племе „ургари“, на което била поверена тази задача. Древното име на селото е [[Ургури]], така се нарича и крепостта, разположена наблизо.
 
В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. – една година след [[Падане на Константинопол (1453)|завладяването на Константинопол]]. Впоследствие през втората половина на 17 век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.
 
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана от Джеймс Уайд в Лондон през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с [[Кримската война]].
 
От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. Според {{източник|документи|2016|09|27}} Българи и Мързево ([[Кондолово]]) дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция. След [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война]] от 1828-1829 година жители на Българи се изселват в Южна Русия., Следно след две години една част от тях се връщат.
 
След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес [[Приморско]]).
 
Към края на ХІХ век селото остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.
 
При потушаването на [[Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.
 
Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година след [[Балканската война]].
 
В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4—5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите — Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис, Ялоньето, Кабурич, Грудево.
 
Българи е било център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През двадесетте[[1920-те]] години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. – 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.
 
Името му остава Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи) до 1934 година.