Уикипедия

Ервин Ромел: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 1x А|А(Б)
м форматиране: 33x тире, 30x заглавие-стил, 13x кавички, 10x тире-числа, 13 интервала, запетая, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 6:
| място-на-смърт = [[Херлинген]], [[Нацистка Германия|Германия]]
| портрет = Bundesarchiv Bild 146-1973-012-43, Erwin Rommel.jpg
| звание = '''[[Фелдмаршал]]'''
| години на служба = [[1911]] [[1918]]; [[1919]] - – [[1944]] г.
| прякор = ''Пустинната Лисица'' {{Br}} <small>({{lang-de|Wustenfuchs}})</small>
| преданост = [[Image:Flag of the German Empire.svg|23px]] [[Германска империя (1871-1918)|Германска империя]] <br>[[Image:Flag_of_Germany_(3-2_aspect_ratio).svg|23px]] [[Ваймарска република]] <br>[[Картинка:Flag_of_Germany_1933.svg|border|23п]] [[Нацистка Германия]] <br>
Ред 18:
| награди =
| националност = [[Image:Flag_of_Germany_(3-2_aspect_ratio).svg|23px]] [[Германец]]
| родства = Син - – [[Манфред Ромел]]
| по-късна работа =
| подпис = [[File:Erwin Rommel Signature.svg|100px]]
| портал = Втора световна война
}}
'''Ервин Йохан Ойген Ромел''' ({{lang-de|Johannes Erwin Eugen Rommel}} {{звук|De-Erwin_Rommel-pronunciation.ogg|<small>чуй</small>}}) ([[15 ноември]] [[1891]] - – [[14 октомври]] [[1944]] г.) е един от най-известните [[Германия|немски]] [[генерал]]и от [[Втората световна война]]. Той е командир на [[Немски африкански корпус|Немския африкански корпус]] и става известен под прякора „Пустинната лисица“ (на [[немски]]: ''Wustenfuchs'') поради умелите военни операции, които води в [[Северна Африка]]. По-късно командва немските сили срещу [[Съюзници|съюзническото]] нахлуване през [[Ламанш]]а в [[Нормандия]] и е смятан от мнозина за най-умелия командир в пустинните боеве на [[Втората световна война]].
 
Военните успехи на Ромел му печелят уважение не само в немската армия и от страна на [[Адолф Хитлер]], но дори и сред вражеските войски от [[Общност на нациите|Общността на нациите]] в Северноафриканската кампания. След поражението на [[Сили на Оста|силите на Оста]] в Северна Африка, ръководи защитата на [[Режим на Виши|окупирана Франция]]. Уличен е като участник в [[Заговор от 20 юли|заговора от 20 юли 1944 г. за убийството на Хитлер]] и е принуден да избира между съд с последствия за семейството си или самоубийство. Самоубива се на [[14 октомври]] [[1944]] г.
 
== Биография ==
==== Ранен живот и постъпване в армията= ===
Ромел е роден в [[Хайденхайм]], [[Германия]], на 45 километра от [[Улм]], в [[Вюртемберг|кралство Вюртемберг]] (част от [[Германска империя|Германската империя]]). Той е кръстен на [[17 ноември]] [[1891]] г. и е вторият син на [[Протестантство|протестантски]] директор на средно училище в [[Аален]] - – професор Ервин Ромел Старши и на Хелене фон Луц, дъщеря на местен сановник. Двойката има още три деца: двама синове - – Карл и Герхард, и дъщеря - – Хелене. По-късно, връщайки се към детството си, Ромел казва: "Моите„Моите детски години минаха много щастливо"щастливо“.
 
На 14-годишна възраст Ромел и негов приятел построяват планер, който има способността да лети на къси разстояния. Младият Ромел възнамерява да стане [[инженер|самолетен инженер]] и през целия си живот проявява необикновени технически умения. По настояване на баща си през 1910 г. се присъединява към 124<sup>-ти</sup> [[вюртемберг]]ски [[пехота|пехотен]] [[полк]] като [[офицер]]ски кадет и малко след това е изпратен в училището за офицерски кадети в [[Гданск|Данциг]]. Дипломира се през ноември 1911 г. и е произведен в [[лейтенант]] през [[януари]] [[1912]] г.
 
В началото на 1911 г., докато учи в кадетското училище, среща своята бъдеща съпруга - – 17-годишната Лусия Мария Молин (обикновено наричана „Луси“). Те се женят през 1916 г. и през 1928 г. им се ражда син, [[Манфред Ромел|Манфред]], който по-късно става [[кмет]] на [[Щутгарт]]. Запознати твърдят, че по това време Ромел има афера с Валбурга Щемер - – връзка, довела до раждането на дъщеря на име Гертруд.<ref>John Bierman and Colin Smith ''The Battle of Alamein: Turning Point, World War II'', стр. 56</ref>
 
=== Първа световна война (1914- – 1918) ===
По време на [[Първата световна война]] Ромел се сражава във [[Франция]], [[Румъния]] (''виж: [[Румънска кампания (Първа световна война)|Румънска кампания]]'') и [[Италия]] (''виж: [[Италианска кампания (Първа световна война)|Италианска кампания]]'') като част от вюртембергския планински [[батальон]] от състава на елитния „[[Алпийски корпус]]“. Служейки в това войсково подразделение, си спечелва репутацията на човек, който бързо взима [[тактика|тактически]] решения. Раняван три пъти, той е награден с [[Железен кръст]] - – II<sup>-ра</sup> и I<sup>-ва</sup> степен. Ромел също така получава най-високото отличие на [[Прусия]], [[Pour le Merite|орден „За заслуги“]], след боевете в планините в западна [[Словения]] — – [[Битки при Изонцо|битките при Изонцо]] на фронта Соча. Отличието идва като резултат от [[Битка при Лонгароне|битката при Лонгароне]] и превземането на [[Матажур|планината Матажур]] (днешна [[Италия]]; тогава [[Словения|словенска]] територия - – „Velika baba“), пленяването на около 150 италиански офицери, 9 000 войници и 81 артилерийски оръдия. Неговият батальон използва [[химическо оръжие]] в боевете при Изонцо и играе ключова роля при победата на [[Централни сили|Централните сили]] над италианската армия в [[Битка при Капорето|битката при Капорето]]. Интересното е, че Ромел е служил в същия пехотен полк като [[Фридрих Паулус]] - – и двамата по-късно предвождат армии в катастрофални загуби за Третия райх.
 
==== Междувоенен период= ===
След войната Ромел е командир на батальон, от 1929 до 1933 г. е инструктор в [[Дрезден]]ското Пехотно училище и в [[Потсдам]]ската Военна академия (от 1935 до 1938 г.). Военните дневници на Ромел, „[[Пехотни атаки]]“ (на [[немски]]: ''Infanterie greift an''), публикувани през 1937 г., стават най-високо ценената военна книга и привличат вниманието на [[Адолф Хитлер]], който го прави отговорен за взаимодействието между Военното министерство и „[[Хитлерюгенд]]“ (Хитлеровата младеж), както и за [[паравоенни]]те дейности на Хитлерюгенд: теренни упражнения и точна стрелба. Ромел енергично се отдава на новата си работа.
 
Ред 45:
През 1938 г. Ромел, вече [[полковник]], е посочен за комендант на Военната академия във [[Винер Нойщад]] (Терезианска Военна академия). Тук той започва своето продължение на „Пехотни атаки“, „Танкови атаки“, понякога превеждано като „Танкът в атака“. Не след дълго Ромел е преместен от този пост, за да поеме командването над „Личния охранителен батальон на Хитлер“ (на [[немски]]: ''FuhrerBegleitbataillon''), предназначен за специален „Железопътен вагон“ (на [[немски]]: ''Fuhrersonderzug''), който фюрерът използва при визитите си в окупираните [[Чехословакия]] и [[Клайпеда|Мемел]]. В този период Ромел се сприятелява с [[Йозеф Гьобелс]], министър на [[пропаганда]]та в Райха. Гьобелс става негов горещ почитател и по-късно благодарение на него подвизите на Ромел са отразени подобаващо във всички медии.
 
=== Втора световна война (1939- – 1945) ===
==== Нахлуването в Полша, 1 септември 1939 г. ====
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1987-0313-503, Goslar, Hitler schreitet Ehrenkompanie ab.jpg|мини|30 септември 1934 г., майор Ромел (вляво) и Адолф Хитлер]]
[[Полска кампания (1939)|Полската кампания]] заварва Ромел като командир на „вюртембергския планински батальон“, често пътуващ близо до фронта с „Fuhrersonderzug“ (от [[Немски език|немски]]: ''Специален влак на Фюрера'') и виждащ се непрекъснато с Хитлер. След завладяването на [[Полша]] Ромел се завръща в [[Берлин]], за да организира победния парад на Фюрера, като сам взима участие в него сред личния антураж на Хитлер.<ref> Според неофициална информация по време на Полската кампания Ромел е помолен да се намеси на страната на един от роднините на своята съпруга, полски свещеник, който е арестуван. Но той не прави нищо по въпроса и когато по-късно е критикуван от свои познати, се измъква с отговора, че не е съществувала информация за мъжа.</ref>
 
==== Франция, 1940 г. ====
===== Командир на танкова дивизия =====
Ромел моли Хитлер да му повери една танкова дивизия и на [[6 февруари]] [[1940]] г., само три месеца преди инвазията, той поема командването над [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7<sup>-ма</sup> танкова дивизия]] за [[Битка за Франция|План Гелб]], нахлуването във [[Франция]] и [[Холандия]]. Това „ходатайстване“ предизвиква недоволство сред неговите колеги [[офицер]]и. Началникът на армейския персонал не е съгласен с назначаването на Ромел, основавайки се на факта, че той няма опит с бронирани сили, но вместо това смята, че е подходящ за една планинска [[дивизия]], нуждаеща се от командир.<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 39</ref> Ромел обаче е придавал особено значение на мобилната пехота и вече се е уверил в полезността на бронираните сили при [[Полска кампания (1939)|инвазията в Полша]]. Той започва да се адаптира и да учи техниката на бронетанковата война бързо и с огромен ентусиазъм.<ref>Liddell-Hart. ''The Rommel Papers'', p. 6.</ref>
 
===== Нахлуване във Франция, 10 май 1940 г. =====
На [[10 май]] [[1940]] г. 7<sup>-ма</sup> танкова дивизия, част от 15<sup>-ти</sup> корпус под ръководството на [[Херман Хот|Генерал Хот]], напредва в [[Белгия]], за да достигне до [[Маас|река Мьоз]] близо до [[Динан]]. При Мьоз танковете са задържани, тъй като мостът се разрушава и се защитава от белгийците със [[снайперисти]] и артилерийска стрелба. Германците, които нямат добро димно прикритие на офанзивата си, понасят жертви и Ромел, който поема лично командването по преминаването на реката, нарежда близките няколко къщи да бъдат подпалени, за да се прикрие атаката. Германските танкови гренадири пресичат реката с гумени лодки, заедно с Ромел, който води втората вълна на речното преминаване.<ref>von Luck. ''Panzer Commander''. p. 38</ref> Дивизията нахлува дълбоко в противниковите територии, винаги подтиквана от Ромел и далеч пред всякакви приятелски сили.
 
Тактиката на Ромел за дръзко нахлуване напред - – чрез игнориране рисковете по фланговете и тила и разчитане на шока и деморализацията във вражеските редици, донася много дивиденти по време на победния „марш“ през Франция. <ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 44</ref> Когато се натъква на съпротива, Ромел просто нарежда танковете си в авангарда и се надява врагът да се предаде при внезапната атака. Този метод компенсира недостатъка, който имат германските танкове от гледна точка на бронировката и малокалибрените оръжия, и често принуждава огромни формации от тежки вражески механизирани сили да спрат огъня, макар да имат добри изгледи за победа.<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 45</ref> Този подход, макар да спасява много жертви и за двете страни, причинява и сериозни злополуки. Например, немските танкове стрелят по конвой от френски камиони, докато не ги доближат достатъчно за да открият, че пренасят ранени от фронта.<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 45</ref>
 
===== Битката при Арас =====
[[Картинка:Matilda Compass.jpg|мини|Танкът „Матилда II“ от Британската армия]]
Към 18 май дивизията е завладяла [[Камбре]], но напредъкът на Ромел е спрян за кратко, когато началник-щабът му, който е още с немоторизираната част от дивизията в Белгия и няма съобщения от Ромел, пише на Ромел, че неговата група е твърде отдалечена и не е заредена с гориво, за да бъде изпратена.<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 50</ref>Тук се заражда малък градус на напрежение, защото от една страна Ромел възприема като пренебрежителна нагласата на част от неговите заместници, а от друга неговият началник-щаб е критичен спрямо неуспеха на Ромел да държи осведомени щабните си офицери за своята скорост на придвижване.
Ред 69:
На 28 май, докато извършва финалния тласък към [[Лил]] и далеч от приятелските сили, Седма танкова дивизия попада под тежък [[артилерия|артилерийски]] огън от страна на французите. Горейки от нетърпение, Ромел форсира своите сили и завладява Лил и хваща в капан половината Първа френска армия, предотвратявайки нейното отстъпване през [[Дюнкерк]]. След този сполучлив удар на войниците на Ромел отново е дадена почивка.
 
===== Към брега на Ламанша =====
Ромел подновява своето настъпление на 5 юни в направление към [[Сена|река Сена]], за да предпази мостовете близо до [[Руан]]. Той настъпва 100 [[километър|км]] за два дена, но открива мостовете разрушени. На 10 юни Ромел достига до брега, близо до [[Диеп]] и изпраща послание до Германската щабквартира – „Аз съм на брега”брега“.
 
На [[15 юни]] Седма танкова дивизия започва придвижване към [[Шербур]]. На [[17 юни]] дивизията прониква 350&nbsp;км фронтално и на [[18 юни]] градът е превзет. Тогава дивизията се отправя за [[Бордо]], но спира, когато е известено примирието на [[21 юни]]. През юли дивизията е изпратена към [[Париж]]ката област, за да започне подготовка за [[Операция Морски лъв]]. Но подготовката е твърде вяла, става все повече и повече колеблива, когато става ясно, че [[Луфтвафе]] няма да успее да обезопаси [[RAF|Кралските военновъздушни сили]].
 
===== Призрачната дивизия =====
[[File:Bundesarchiv Bild 146-1970-076-43, Paris, Erwin Rommel bei Siegesparade.jpg|мини|Ервин Ромел по време на парада в Франция (юни 1940)]]
7<sup>-ма</sup> танкова дивизия по-късно получава прякора „Призрачната дивизия“ (на [[немски]]: ''Gespenster-Division'') заради скоростта и изненадата, на които винаги е способна, при това до такава степен, че [[ОКВ|Върховното командване на Вермахта]] губи дирята и&#768;. Тя също поставя рекорда за най-продължителен танков преход за един ден.
 
Ромел получава и адмирации, и критика за своята тактика по време на Френската кампания. Мнозина, като например бившият командир на дивизията, са впечатлени от скоростта и успехите на средствата на Ромел, други са по-резервирани, някои от завист, други чувстват, че Ромел предприема излишни рискове. [[Херман Хот]] публично изразява своята похвала за постиженията на Ромел, но в поверителен доклад показва, че не би трябвало на Ромел да бъде поверено командването на корпуса, докато той не натрупа "по„по-голям опит и по-добро чувство за справедливост"справедливост“<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 55</ref> ,а също го обвинява, че не признава помощта на други за своите победи.
 
==== Африка, 1941- – 1943 г. ====
Наградата за успеха на Ромел е повишаването и назначаването му за командир на 5<sup>-та</sup> лека дивизия (по-късно реорганизирана и преименувана на 21<sup>-ва</sup> танкова дивизия) и [[15-та танкова дивизия (Вермахт)|15<sup>-та</sup> танкова дивизия]], които са изпратени в [[Либия]] в началото на [[1941]] и формират ''[[Немски Африкански корпус]]'' ([[февруари]] [[1941]]). Именно тук Ромел достига най-голямата си слава като командир.
 
===== Първа офанзива на Оста =====
[[Кампания в Западната пустиня|Кампанията]] в [[Африка]] печели на Ромел прякора „Пустинната лисица“ (на [[немски]]: ''Wustenfuchs''). На [[6 февруари]] [[1941]] г. на Ромел е наредено да поведе [[Немски африкански корпус|„Африканския корпус“]], изпратен в [[Либия]], за да се подпомогнат [[Италия|италианските]] войски, които са били отблъснати по време на [[Операция Компас]], организирана от Въоръжените сили на [[Общност на нациите|Британската общност]] под ръководството на [[генерал-майор]] [[Ричард О'Конър]] през [[декември]] [[1940]] г. Първоначално [[ОКВ]] предвижда по-дефанзивна тактика, само с малки настъпления към Аджедабиа и [[Бенгази]] до [[май]]. Ромел оспорва това решение, смятайки, че при едно по-сериозно настъпление може да бъде завладяна цяла [[Киренайка]].<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 106</ref> Задачата по по-нататъшното задържане на италианските позиции изглежда ужасяваща, при условие че в зоната е останала едва една малка бойна единица от около 7 000 души, след като войниците на О'Конър през изминалите три месеца са взели в плен 130 000 войници и почти 400 танка.<ref>Windrow. ''Rommel's Desert Army'', p. 9.</ref>
 
Ред 89:
На [[24 март]] [[1941]] г. Ромел започва ограничена офанзива само с 5<sup>-та</sup> лека дивизия, подкрепена от две италиански дивизии. Предвижда се нападението да е малко, тъй като Ромел очаква пристигането на 15<sup>-та</sup> танкова дивизия през [[май]]. Британците, които в това време са отслабени поради изтеглянето на част от войските за [[Битка за Гърция|Операция „Марита“ в Гърция]], се изтеглят назад към Марса Ел Брега и започват да организират своята защита. Ромел решава да продължи настъплението към тези позиции, за да предотврати строенето на британски укрепления.<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 107</ref> Следват еднодневни свирепи боеве, в резултат на които германците взимат надмощие и настъплението продължава, тъй като Ромел няма намерение да чака до май, за да атакува Аджедабиа. Британският главнокомандващ [[Арчибалд Уейвъл]] надценява немските сили и заповядва отстъпление, за да попречи на евентуално отрязване от страна на противника на вече прокарания коридор.
 
Ромел, след като вижда британската неохота за решителна акция, се решава на дързък ход - – да завладее цяла [[Киренайка]], въпреки че разполага само с лековъоръжени сили. Той заповядва на 32<sup>-ра</sup> италианска танкова дивизия да преследва отстъпващите британци, докато Пета лека дивизия се придвижи до Бенгази. [[Генерал-майор]] [[Йоханес Щрайх]], командир на 5<sup>-та</sup> лека дивизия, възразява срещу тази заповед, аргументирайки се с факта, че липсват достатъчно превозни средства, но Ромел отминава възраженията с думите:
 
{{цитат|Един човек не може да позволи на уникални възможности да се изплъзнат заради дреболии.|Ервин Ромел}}<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 110</ref> Италианският главнокомандващ [[Итало Гариболди]] опитва неведнъж да спре настъплението на Ромел, но не успява да се свърже с него.<ref>Windrow. ''Rommel's Desert Army'', p. 10.</ref>
 
След като Бенгази е укрепен след британското отстъпление, [[Киренайка]] до [[Газала]] е завладяна до 8 април, въпреки горещите протести на италианската щаб-квартира, от която смятат, че Ромел е прекрачил техните заповеди, тъй като той, макар и само формално, е под италианско командване. Ромел е получил заповеди от ОКВ да не напредва след Марада, но си "затваря„затваря очите"очите“, също както пред протестите на някои офицери от неговия щаб и командири на дивизии, проумявайки че е получил голяма възможност да премахне [[Съюзници|съюзническото]] присъствие в [[Северна Африка]] и да завладее [[Египет]]. Ромел продължава натиска върху отстъпващия противник, като започва обходна маневра към важното пристанище [[Тобрук]]<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 121</ref>, по време на която на 9 април е пленен командирът на войските в Западната пустиня О'Конър, както и командирът на войските в Египет Филип Ним. Заедно с италианските сили, атакуващи по протежение на брега, Ромел решава да се придвижи на юг и да атакува пристанището от югоизток с 5<sup>-та</sup> лека дивизия, като се надява да хване в капан най-голямата част от вражеските войски. Тази акция не може да бъде изпълнена толкова светкавично, колкото е необходимо, поради проблеми с [[логистика]]та, разширяващата се линия на снабдяване и дезорганизиращите атаки от „Тобрук“. Този фактор проваля първоначалния план на Ромел. Към 11 април обкръжаването на Тобрук завършва и първата атака започва. Други войски продължават натиска на изток и окупират цяла [[Либия]] към 15 април.
 
===== Обсадата на Тобрук =====
По време на [[Обсада на Тобрук|обсадата на Тобрук]], която продължава 240 дни, градът е отстояван от около 25 хиляди души, между които Девета австралийска дивизия под командването на [[генерал]] Лесли Морхед. Нетърпелив да затвърди успеха си, Ромел организира нови едромащабни операции, които не се радват на особен успех. Италианското разузнаване се проваля в снабдяването с информация за състоянието на врага най-вече поради изненадващия напредък на Ромел, който не отговаря на предварително съгласуваните планове. Връщайки се по-късно към този период, генерал [[Хайнрих Кирххайм|Кирххайм]], тогавашен командир на 5-та лека дивизия, казва:
 
{{цитат|„Не искам да си спомням за тогава, защото толкова много кръв се проля излишно”излишно“.|Хайнрих Кирххайм}}
 
Кирххайм твърди, че неохотно се е съгласил за настъплението към Тобрук, първоначалните атаки към който имат своята висока цена.
 
[[Image:Rommel's Africa uniform.jpg|мини|Част от униформата на Ромел по време на „Африканската кампания“ (''Deutsches Panzermuseum'' Munster)]]
Ромел остава с позитивната нагласа, че успехът е неизбежен. В писмо до своята съпруга от 16 април<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 126</ref> пише, че врагът е напуснал града и действително остава уверен в това до първия противников изблик през април.<ref>Irving. ''Trail of the Fox'', p. 84.</ref> Отношенията на Ромел с неговите подчинени командири са много лоши, особено с Щрайх, който съвсем открито критикува решенията на Ромел и отказва да приеме всякаква отговорност за атаките. Тези конфликти принуждават Главнокомандващият армията - – „[[Валтер фон Браухич]]“ в писмо до Ромел да го съветва, че вместо със заплахи за отстраняване от длъжност на офицери, трябва да подходи с конструктивен дебат. Ромел обаче не прави нищо.
 
В този момент Ромел се нуждае от подкрепления, за да поднови атаката, но [[ОКВ]] тогава привършва подготовката за [[Операция Барбароса|операция „Барбароса“]] и не може да си позволи отпускане на каквито и да е войскови части. Началникът на генералния щаб [[Франц Халдер]] казва също на Ромел преди последният да тръгне за Африка, че повече въоръжени сили не могат да бъдат изпратени и лаконично отсича: „Това е твоят гълъб“. Халдер саркастично коментира:
 
{{цитат|Сега той се принуждава да отстоява, че неговите сили не са достатъчни, за да му позволят да получи пълно предимство в „уникалните обстоятелства“, предложени от цялата ситуация. Това е впечатлението, което ние имаме от доста време насам.|Франц Халдер}}<ref>Irving. ''Trail of the Fox'', p. 90.</ref>
 
Разгневен, че заповедта му да не се настъпва оттатък Марада, е пренебрегната и разтревожен поради непрестанно нарастващите загуби, Халдер, който никога не е адмирирал Ромел, изпраща [[Фридрих Паулус]] да „озапти този напълно побъркал се воин“.<ref>Irving. ''Trail of the Fox'', p. 92.</ref>
 
При пристигането си на 27 април Паулус първоначално е убеден, че трябва да организира нова атака срещу „Тобрук“. Обратно в ''[[Берлин]]'' Халдер пише:
 
{{цитат|според мен това е грешка, но отстъпва пред Паулус.|Франц Халдер}}
Ред 117:
На 30 април започва поредното германско настъпление, в която вече са използвани и първите пристигнали части от [[15-та танкова дивизия (Вермахт)|15<sup>-та</sup> танкова дивизия]]. До разсъмване на 1 май пехотните части правят пробив, широк около километър, а предните танкови части стремително напредват към Тобрук. Съвсем скоро обаче те се натъкват на минно поле, в което 17 от 40 танка са повредени, а освен това закъснялата британска [[артилерия]] също се намесва. На 3 май, след като атаката е прекратена, Морсхед от своя страна предприема контраофанзива, която бързо е спряна. Така и двете страни са еднакво разочаровани.<ref>Лидъл Харт, История на Втората световна война, София, 2005, стр.138</ref>
 
Бесен поради отсъствието на боен дух у своите командири и италианските съюзници, Ромел, по настояване на Паулус и Халдер, отлага бъдещи атаки до получаване на детайлирани планове за защитата на Тобрук и до пристигането на танковия [[полк]] на 15<sup>-та</sup> танкова дивизия <ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 129</ref> Така се проваля победната атака, насочена за 4 май.<ref>Windrow. ''Rommel's Desert Army''.</ref>За Щрайх обаче е твърде късно. Той е преместен от поста командващ Пета лека дивизия. Когато вижда Ромел за последен път по време на тръгването си, Ромел отсича:
 
{{цитат|Ти беше твърде обезпокоен за благополучието на войските си; Щрайх отвръща: Аз не знам дали има по-добри думи от тези за похвала и избухва нова кавга.|диалог между Халдер и Ромел}}
 
След като е взето решението атаките към Тобрук да бъдат отложени за неопределено време, Ромел се заема със създаването на дефанзивни позиции - – докато италианските пехотни части държат Бардия, линията „Солум-Сиди Омар“ и обкръжават Тобрук, мобилните немски и италиански сили са в резерв, за да предпазват от всякакви британски атаки от Египет. Освен това е укрепен проходът „Халфая“, изключително важна точка за офанзивата на Ромел. Дълго подготвяната атака е предвидена за 21 ноември 1941 г.
 
Докато защитниците могат да бъдат снабдявани по море, проблемите с [[логистика]]та на „Африканския корпус“ затрудняват максимално неговите операции и една концентрирана контраофанзива от страна на обсадените Съюзници може да прекъсне комуникациите между силите на Оста. Генерал Морсхед обаче е заблуден от Вражеското разузнаване и никаква подобна по-голяма акция не е предприета.
 
Генерал Уейвъл прави два неуспешни опита да освободи Тобрук ([[Операция Бревити|Операция „Краткотрайност”„Краткотрайност“]] (започната на 15 май) и [[Операция Бетълекс|Операция „Бойна секира”секира“]] (започната на [[15 юни]]). И двете операции са лесно отблъснати, тъй като са прибързано подготвени, отчасти заради нетърпението на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] за скоростна атака. По време на „Краткотрайност”„Краткотрайност“ проходът Халфая е за кратко превзет от [[Великобритания|британците]], но на 27 май е загубен отново. Последица от „Бойна секира”секира“ са унищожените 87 британски срещу само 25 [[Германия|немски]] танка в тридневна битка по фланговете на Солум и Халфая , в която британците се оказват абсолютно безсилни да превземат тези добре укрепени немски позиции. <ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 146</ref>
 
През [[август]] Ромел е назначен за командир на новосъздадената танкова група „Африка“. Неговият предишен пост като командир на 15-та танкова и [[5-та лека дивизия (Вермахт)|5<sup>-та</sup> лека дивизия]], която оттогава е преименувана на [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21<sup>-ва</sup> танкова дивизия]], е поверен на [[генерал-лейтенант]] [[Лудвиг Крювел]] с началник на щаба [[Фриц Байерлайн]]. Освен от 15<sup>-та</sup> и 21<sup>-ва</sup> танкови дивизии, [[Група армии „Африка“|танкова армия „Африка”„Африка“]] се състои и от [[90-та лека дивизия (Вермахт)|90<sup>-та</sup> лека дивизия]] и шест [[Италия|италиански]] дивизии „Ариете”„Ариете“ и „Триесте”„Триесте“ формират [[20-ти моторизиран корпус (Вермахт)|20<sup>-ти</sup> моторизиран корпус]], три [[пехота|пехотни]] [[дивизия|дивизии]], обкръжават Тобрук и една – Бардия.
 
===== Съюзническата контраофанзива (Операция „Крусейдър“) =====
[[File:Bundesarchiv Bild 183-1982-0927-503, Bei El Agheila, Rommel bei italienischer Division.jpg|мини|Ромел и неговия щаб в близост до [[Ел Агейла]] през януари 1942 г.]]
След прескъпия провал на операция „Бойна секира“ Уейвъл е сменен с главнокомандващия войските в [[Индия]] [[Клод Окинлек|генерал Окинлек]]. Съюзническите войски са реорганизирани в два корпуса - – 30<sup>-ти</sup> и 13<sup>-ти</sup> и включени в [[Осма британска армия]] под командването на [[Алън Кънингам]]. Окинлек разполага с 700 танка и 1,000 самолета за предстоящата офанзива за освобождаване на Тобрук. [[Операция Крусейдър]] започва на [[18 ноември]] [[1941]] г. Ромел от своя страна има две бронирани дивизии - – 15<sup>-та</sup> и 21<sup>-ва</sup> и с 260 танка плюс 90-та Лека Пехотна Дивизия и три италиански корпуса (пет пехотни и една танкова дивизия от 164 танка).
 
Осма армия прави дълбока обходна маневра спрямо немските сили по египетската граница и достига позиция, от която има възможност едновременно да контролира крайбрежния път „Via Balbia“ и да форсира към Тобрук. Окинлек планира да влезе в битка с „Африканския корпус“ с една бронирана дивизия, докато 30<sup>-ти</sup> корпус нападне италианските укрепления при [[Бардия]], заобикаляйки войските там. Но британският план има един голям недостатък. Когато 30<sup>-ти</sup> корпус достигне зоната на Габр Салех, се очаква ''Африканският корпус'' да се придвижи на изток и да започне битка, позволяваща на британците танков обход от юг. Ромел обаче предприема коренно различен ход и вместо това пресреща и атакува обходната танкова маневра при ''Сиди Резег''. <ref>Stegman, ''Germany and the Second World War - – Volume III - – Part V - – Chapter V.VI ("Operation„Operation Crusader"Crusader“)'', p. 729</ref>
 
Ромел е изправен пред решението дали да подходи с атака към Тобрук, като се довери на своите прикриващи части да удържат настъпващите британци, или да преориентира войските си и удари британските приближаващи Съюзници. Той преценява, че рискът при атака към Тобрук е твърде голям и затова се отказва от атаката.<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 159</ref>
 
Британските танкови колони срещат ожесточената съпротива на противниковите противотанкови позиции, немските и италиански танкове. „Ариете“ е принудена да отстъпи в началото, докато покосяващата на юг при „Бир ел Губи“ британците 21<sup>-ва</sup> танкова дивизия успее да се придвижи към Габр Салех.<ref> Тази атака на 21-ва танкова дивизия би могла да се окаже сериозна грешка според [[Фридрих фон Мелентин]] - – ако британската Седма бронетанкова дивизия би концентрирала силите си, немците биха получили значителни загуби. (''Panzer Battles, p. 74).</ref>
 
През следващите два дни британците продължават да атакуват, като изпращат бронирани бригади в битката постепенно<ref>von Mellenthin, ''Panzer Battles'', p. 76.</ref>, докато Ромел, който ясно съзнава численото превъзходство на противника, организира масирана атака на [[23 ноември]] с цялата си танкова мощ. 21<sup>-ва</sup> танкова дивизия държи своите позиции при Сиди Резег, докато 15<sup>-та</sup> и „Ариете“ атакуват с обход британските танкови части по фланговете. По време на битката, която всъщност е една от най-големите в Северноафриканската кампания, британските танкове са обкръжени, две трети от тях са унищожени<ref>две трети от тези на бойното поле, тъй като британците разполагат със значителен резерв</ref>, а оцелелите се добират до ''Габр Салех''.<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 162</ref>
 
===== Контраатаките на Ромел =====
На 24 ноември Ромел в желанието си да се възползва от спирането на британската офанзива, контраатакува дълбоко в британския тил в Египет, като се надява дезорганизацията там да му помогне да отреже съюзническите линии за снабдяване. Генерал Кънингам решава да отстъпи, точно по плана на Ромел, но Окинлек пристига от [[Кайро]] точно навреме, за да прекъсне тези негови действия.<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 166</ref> Германската атака, която започва с последните 100 танка,<ref>von Mellenthin, ''Panzer Battles'', p. 88</ref> среща непредвидена съпротива. ОКВ е недоволно от предприетата контраофанзива, а между негодуващите щабни офицери е [[Фридрих фон Мелентин]], който казва:
 
{{цитат|За съжаление Ромел надцени успеха си и повярва, че моментът за генерално настъпление е дошъл.|Фридрих фон Мелентин}}<ref>von Mellenthin, ''Panzer Battles'', p. 88</ref>
 
Ала щабът дори не подозира, че само навременните действия на Окинлек спасяват Осма армия. <ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 166</ref>
Ред 152:
На [[5 януари]] [[1942]] г. „Африканският корпус“ получава 55 танка и нови провизии, което позволява на Ромел да планира нова контраатака. На 20 януари атаката започва и на 29 януари немските части завземат [[Бенгази]], а [[Съюзници]]те са отблъснати отново от Тобрук, което ги принуждава да започнат да строят укрепена линия при Газала.
 
По време на [[Операция Крусейдър]] Ромел и неговият щаб неведнъж се оказват зад вражеските позиции. Например Ромел посещава [[Нова Зеландия|новозеландската]] [[военнополева болница]], докато тя е още под [[Съюзници|съюзнически]] контрол.
 
{{цитат|Той запитва дали нещо им е необходимо, обещавайки лекарства и потегля необезпокояван.|Ервин Ромел}}<ref>Fritz Bayerlein, ''The Rommel Papers'', Chapter 8.</ref>
 
===== Трета германска офанзива (Битката за „Газала“) =====
[[Картинка:P-III tank in Africa April 1942.jpg|мини|Замаскиран танк PzKmpw III. Около 45 километра западно от Газала]]
След успехите на [[Алберт Кеселринг|Генерал Кеселринг]] в установяването на въздушно превъзходство над [[Малта]] и притискането на неговите защитници през април 1942 г., потокът на жизненоважни продукти към „Африканския корпус“ се засилва, след като през изминалите месеци немските части в [[Северна Африка]] са получили едва една-трета от необходимото снабдяване. Това подсилване кара Ромел да започне плана за своята следваща акция - – голяма атака през лятото. Той усеща, че добре укрепените британски позиции при Газала могат да бъдат преодолени чрез обход и разбити откъм тила.<ref>Lidell-Hart. ''The Rommel Papers'', p.195</ref> Но Съюзниците също планират своя собствена офанзива, тъй като осъзнават, че тяхното положение може да бъде облекчено само при мощна атака, а не чрез защита.
 
Британците разполагат с 900 танка в зоната, 200 от които са новите „M3 Lee Grant“, докато Ромел има едва 320 танка, 50 от които са остарелите „Panzer II“ и 240 италиански танка, които не са по-добри от „Panzer II“.<ref>Lidell-Hart. ''The Rommel Papers'', p.196</ref> Следователно Ромел трябва да разчита преимуществено на [[88 мм оръдие|88 мм-те оръдия]], за да унищожава британските тежки танкове, но дори и те са твърде малко. В пехотата и артилерията Ромел също е превъзхождан от многото подсилващи съюзнически единици вследствие на кампаниите от 1941 г. За разлика от изминалата година сега обаче Силите на Оста достигат въздушен паритет.
 
На 26 май 1942 г. армията на Ромел атакува с класическия обходен „[[Блицкриг]]“ - – [[Битка за Газала|битката за Газала]]. Италианските пехотинци нападат фронтално укрепленията при Газала с малки бронирани части, за да придадат повече внушителност на операцията, докато моторизираните и същинските танкови части заобиколят позициите от юг. На следващата сутрин Ромел прерязва фланга и атакува северно, но при последвалата битка и двете страни търпят сериозни загуби. Така германците се провалят в своите намерения и губят една трета от тежките си танкове. Подновявайки атаката сутринта на 28 май, Ромел концентрира силите си и унищожава голяма част от разпокъсаните британски танкови единици. Но все пак контраатаките принуждават Ромел да заеме отбранителна позиция и той не успява да следва докрай плана си за бързо придвижване на север към брега. На 2 юни 90<sup>-та</sup> лека дивизия и „Триесте“ обхождат силно укрепената британска опорна точка при „Бир Хакейм“ и го завладяват на 11 юни. Така на 11 юни Съюзниците са принудени отново да отстъпят на изток към [[Египет]], за да избегнат пълно поражение.
 
На [[15 юни]] Силите на Оста достигат брега, а на [[21 юни|21<sup>-ви</sup>]] градът се предава с неговите 33,000 защитници, сред които „Втора южноафриканска дивизия“. Именно за тази си победа Ромел е произведен в [[Фелдмаршал]].
 
===== Ударът към Египет =====
[[Картинка:Rommel with his aides.jpg|мини|Фелдмаршал Ромел с неговите помощници по време на Пустинната кампания. 1942 г.]]
Ромел продължава своето настъпление и на 1 юли започва [[Първа битка при Ел Аламейн|Първата битка при Ел Аламейн]], но не след дълго и двете страни се оттеглят след изтощителни боеве.
 
==== Нова съюзническа атака (втората битка при Ел Аламейн) ====
===== Лятното безизходно положение =====
След „задънената улица“ при Ел Аламейн Ромел се надява да продължи офанзивата отново преди масови струпвания на нови сили сред Съюзниците. Но скоро немските части започват да имат проблеми със снабдяването поради атаките на [[RAF|Кралските въздушни сили]] и реорганизацията на „Африканския Корпус“ изглежда неосъществима цел.<ref>Lidell-Hart. ''The Rommel Papers'', p.268</ref>
 
Британците се подготвят също за нов натиск - – Главнокомандващият Окинлек е заменен с генерал [[Харолд Александър]], а Осма армия вече има нов командир - – [[Бърнард Монтгомъри]]. Те получават постоянна вълна от запаси, за да реорганизират силите си. В края на август пристига огромен конвой със 100 хиляди тона от запаси и Ромел, научавайки за това, бързо разбира, че времето преди битката изтича. Той решава да организира настъпление срещу южната част от отбранителната линия при Ел Аламейн. Монтгомъри в същото време съсредоточава значителни части при хребета Алам Халфа.
 
===== Битката при Алам Халфа =====
[[Битка при Алам Халфа|Битката при Алам Халфа]] е организирана на 30 август и всъщност се оказва последната офанзива на силите на Оста в Африканската кампания. Неуспехът за Ромел идва бързо - – още на 2 септември той решава да предприеме отстъпление.<ref>Carver, ''El Alamein'' p.67</ref>
 
Монтгомъри, виждайки отстъплението на вражеските сили, нарежда на <sup>Втора новозеландска дивизия</sup> да атакува на следващия 3 септември, но атаката е спряна след ожесточени боеве с 90<sup>-та</sup> лека дивизия.<ref>Carver, ''El Alamein'' p.70</ref> На 5 септември се връща на позициите си преди нападението с големи загуби.
 
===== Втора битка при Ел Аламейн =====
[[Картинка:Tobruk_1941_-_British_Matilda_tanks.jpg|мини|Ел Аламейн 1942: Британските танкове ''Матилда'' напредват към Тобрук.]]
През септември британците организират серия рейдове срещу кораби с немски провизии в [[Средиземно море]] - – операция, позната като [[Операция Агриймънт|„Агриймънт“]]. В същото време Ромел се разболява и е принуден да се завърне в [[Европа]]. Така той се оказва далеч от фронта, когато на [[23 октомври]] [[1942]] г. [[съюзници]]те започват голяма офанзива, останала в историческата литература като [[Втора битка при Ел Аламейн|втората битка при Ел Аламейн]].
 
На поста командващ Ромел е заменен от [[Георг Щуме]], но в началото на самата битка той изчезва безследно и по-късно е намерен, починал от сърдечен удар. Монтгомъри има голямо предимство - – 4:1 в жива сила и 5:1 в танкове и артилерия, 3:1 в противотанкови оръдия и 4:1 в самолети. В същото време от някогашния „Африкански корпус“ не е останало почти нищо. На втория ден от битката Ромел спешно се завръща и поема командването на войските на Оста. Въпреки липсата на гориво и боеприпаси Ромел смело маневрира с наличните войски по фронта, удържайки 10 дни непрекъснатите атаки на многократно превъзхождащия го противник, показвайки завидни умения и в отбрана. Снабдяването на войските му обаче катастрофално намалява. Лишен от резерви и ново въоръжение, той дава заповед за отстъпление в нощта на 2 срещу 3 ноември с цел да запази остатъците от армията, но Хитлер настоява за борба до последния човек. Всичко това струва прекалено скъпо на Ромел - – той губи над половината от оцелелите си танкове и целия 10<sup>-ти</sup> италиански корпус.
 
Ромел за пръв път се противопоставя на Хитлер и на 4 ноември отстъпва от бойното поле, пренебрегвайки заповедите му. Отстъплението на „Пустинната лисица“ протича успешно, способствано от голямата нерешителност на Монтгомъри. Той се оттегля чак в Тунис, като продължава да командва „остатъка“ от „Африканския корпус“. В края на февруари 1943 г. той започва ново настъпление, но на 6 март търпи най-крупното си поражение в цялата кампания - – при Меденин, губейки 50 танка без да унищожи нито един вражески. На [[9 март|9<sup>-ти</sup> същия месец]] той напуска Африка завинаги.
 
==== Франция, 1944 г. ====
Първоначално Ромел е назначен за командващ [[група армии „Е“]] в [[Гърция]], но по-късно е прехвърлен във Франция като командир на [[група армии „Б“]]. В същото време той взима участие в [[Заговор от 20 юли|заговора срещу Хитлер от 20 юли 1944 г.]] заедно с генерала от СС [[Йозеф Дитрих]]. На 17 юли Ромел е ранен с шрапнел и се оттегля в [[Херлинген]], недалеч от [[Улм]].
 
Скоро обаче [[Гестапо]] получава информация, че Ромел е замесен в заговора срещу Хитлер и на него му е даден избор - – да бъде изправен пред съд с всичките последствия за семейството му или да се самоубие и да бъде погребан с всичките нацистки почести.
 
Фелдмаршал Ромел се самоубива на [[14 октомври]] [[1944]] г.
Ред 200:
<div align="center">
<gallery>
Bundesarchiv Bild 183-J30702, Trauerfeier für Erwin Rommel, Ulm.jpg|Улм 18 октомври 1944 г., държавна церемония
Bundesarchiv Bild 183-J30704, Ulm, Beisetzung Rommel.jpg|Погребение на Ромел
Rommels-grab.jpg|Гробът на фелдмаршал Ромел
Erwin rommel death.jpg|Паметни плочи на мястото на самоубийството на Ромел
</gallery></div>
 
== Цитирана литература ==
<div class="reflist4" style="height: 180px; overflow: auto; padding: 3px; border: 1px solid #ababab;">
 
==== Библиография= ===
* {{икона|de}} Charles Douglas-Home: ''Rommel.'' List, München 1974.
* {{икона|de}} David Fraser: ''Rommel. Die Biographie.'' Siedler, Berlin 1995, ISBN 3-88680-559-X.<ref>Vgl. [http://mdzx.bib-bvb.de/francia/Blatt_bsb00016423,00285.html?prozent=1 Rezension] in ''Francia.'' 24, 1997, S. 271–274271 – 274 (französisch).</ref>
* {{икона|de}} David Fraser: ''Generalfeldmarschall Erwin Rommel.'' In: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): ''Hitlers militärische Elite. Band 2: Vom Kriegsbeginn bis zum Weltkriegsende.'' Primus, Darmstadt 1998, S. 184–193184 – 193.
* {{икона|de}} Haus der Geschichte Baden-Württemberg (Hrsg.): ''Erwin Rommel. Geschichte und Mythos.'' G. Braun Buchverlag, Karlsruhe 2009 ISBN 978-3-7650-8540-6 (Stuttgarter Symposion, Band 13).
* {{икона|de}} Haus der Geschichte Baden-Württemberg: ''Mythos Rommel. Ausstellungskatalog.'' Stuttgart 2008.
Line 222 ⟶ 223:
* {{икона|de}} Ralf Georg Reuth: ''Erwin Rommel. Des Führers General.'' Piper, München 1987, ISBN 3-492-15222-8.
* {{икона|de}} Ralf Georg Reuth: ''Erwin Rommel. Das Ende einer Legende.'' Piper, München 2005.
* {{икона|de}} Ralf Georg Reuth: ''Erwin Rommel. Die Propagandaschöpfung.'' In: Ronald Smelser, Enrico Syring (Hrsg.): ''Die Militärelite des Dritten Reiches. 27 biographische Skizzen.'' Ullstein, Berlin 1997, S. 460–475460 – 475.
* {{икона|de}} Günter Riederer: ''Hitlers Krieger im Wüstensand. Zur medialen Konstruktion des militärischen Mythos Rommel.'' In: Fabio Crivellari u.a. (Hrsg.): ''Die Medien der Geschichte.'' UVK, Konstanz 2004, S. 569–588569 – 588.
* {{икона|de}} [[Ханс Шпайдел|Hans Speidel]]: ''Invasion 1944. Ein Beitrag zu Rommels und des Reiches Schicksal.'' Stuttgart 1949.
* {{икона|de}} Peter Steinbach (Hrsg.): ''Lexikon des Widerstandes 1933–19451933 – 1945.'' 2. Auflage. Beck, München 1998.
* {{икона|de}} Robert Wistrich: ''Erwin Rommel.'' In: ''Wer war wer im Dritten Reich.'' Harnack, München 1983, S. 225–229225 – 229.
* {{икона|de}} Desmond Young: ''Rommel, der Wüstenfuchs.'' Universitas, München 1997.
* {{икона|de}} [[Манфред Ромел|Manfred Rommel]]: ''1944 – Das Jahr der Entscheidung: Erwin Rommel in Frankreich.'' Hohenheim Verlag, Stuttgart 2010, ISBN 978-3-89850-196-5.
 
==== Бележки= ===
{{Reflist|3}}
 
==== Основни източници= ===
* {{икона|en}} Liddel-Hart, Basil ed. ''The Rommel Papers'' (1982)
* {{икона|en}} Erwin Rommel, '' Infantry Attacks'' (2006)
Line 239 ⟶ 240:
* {{икона|en}} Laszlo Almasy. ''With Rommel's Army in Libya'' (2001)
 
==== Интересни факти= ===
* {{икона|bg}} Лидъл Харт, Базил, ''История на Втората световна война'', София, 2005 г.
</div>
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Erwin Johannes Eugen Rommel}}
* {{DNB-Portal|118602446}}
Line 252 ⟶ 253:
* {{икона|en}} [http://en.wikipedia.org/wiki/Erwin_Rommel Ервин Ромел] в Английската Уикипедия (инфо.)
* {{икона|en}} Принудителното самоубийство на [http://www.eyewitnesstohistory.com/rommel.htm фелдмаршал Ромел], 1944 г.
* {{икона|en}} [http://tvschoenfilm.com/index.php?lang=eng&c=filmographie&id=13 Ервин Ромел - – ''Идол''] Германска документация
* {{икона|de}} [http://www.militaryhistorywiki.org/world-war-two/who-was-erwin-rommel/ Кой е Ервин Ромел?] Биографични данни
* {{икона|en}} Ервин Ромел [http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/biography/Rommel.html Еврейска виртуална библиотека]
* {{икона|en}} Видео материал за [http://youtube.com/watch?v=MSKwqgwUpN0 фелдмаршал Ромел] и погребението му
* {{икона|en}} [http://www.rommelinlibya.com Фледмаршал Ромел] в Либия
* {{икона|en}} Ромеловите бойни полета в днешна [http://www.rommelinlibya.com Либия]
{{пост списък|Фелдмаршали (1933- – 1945)|13}}
 
{{СОРТКАТ:Ромел, Ервин}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ервин_Ромел“.