Джовани Сегантини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Галерия: + 1 |
|||
Ред 35:
Черпи опит и вдъхновение от живота на селяни и говедари. Работи с динамични мазки върху платното и създава собствен метод на живописване, с наситените мазки и богатата цветова гама въздействието на картините му е на границата между реалност и видение.
Ярките и наситени детайли в пейзажите му са преплетени с характерното за символистите влечение към окултни теми. ([[„Съдбата на бедните майки“]], 1894 г. – Музей на историята на изкуството, [[Виена]]; „Ангел на живота“, 1894 г. – Националната галерия на съвременното изкуство, Рим. „Любовта е източник на живот“, през 1896 г. – Галерията за модерно изкуство, Милано). Той е и музикант, композитор-любител, увлича се от образни асоциации между живопис и музика, (в посветената на [[Гаетано Доницети|Г. Доницети]] картина „Музикална алегория“ 1896 г.). Сегантини пише редица социално-утопични статии за изкуството на бъдещето, защитава художественото творчество в отговор на есе на Л.Н. Толстой „Какво е изкуството?“ (1890 г.)
Сегантини оставя незавършен „Алпийски триптих“, 1896 – 1899 и редица изразителни портрети – „Автопортрет, 1883 – 1884. Изолиран в швейцарското село Малоя (Maloja) в Енгадин, постоянно рисува етюди на открито.
| |||