Капитулации на Османската империя: Разлика между версии

'''Режимът на капитулациите''' e неравноправна система от международни [[договор]]и, при която европейските държави получават икономически, съдебни и други привилегии в [[Османската империя]].

Тези договори им дават право в империята да откриват [[Консул (дипломация)|консул]]ства, търговците им да извършват безмитен внос, чуждитечуждестранните поданици и граждани да бъдат съдени от свои [[съдилища]] и др.

След [[Освобождението на България]] [[Берлински договор|Берлинският договор]] от 1878 г. регламентира запазването на тази неравноправна система от договори в [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]], която пречи на нормалното им политическо и икономическо развитие. Българските правителства полагат последователни усилия за ликвидирането ѝна тази система от договори.

През 1889 – 1890 от Княжество България са сключени търговски договори с редица европейски държави. На 23 февруари 1905 г. се подписва договор за [[корабоплаване]] и [[търговия]] между [[България]] и [[Русия]] с което Русия се отказва от привилигированото си отношение спрямо България. След провъзгласяване [[независимостта на България]] през 1908 г. по-голямата част от [[велики сили|Великите сили]] са против отмяната на чл. 8. и чл. 20. от Берлинския договор, регламентиращи капитулационните задължения. През 1911 – 1912 г. България успява да сключи консулски и съдебни конвенции с европейските държави. Едва по време на [[Първата световна война]] (1914 – 1918 годинагод.) България успява изцяло да отхвърли режима на капитулациите.

ПартикуларенПартикуларни режимрежими в международните отношения са известни още от времето на Втората българска държава<ref>[http://www.bg-pravo.com/2010/08/10.html Българското Международно частно право]</ref>.

[[Категория:Външна политика на Източна Румелия]]