Министерство на културата на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
няма такова нещо |
добавки |
||
Ред 50:
Министерството на културата води началото си от основаната през [[1941]] година '''Дирекция на националната пропаганда'''. Тя е създадена като извънредна мярка за времето на [[Втора световна война|Втората световна война]] и има за цел да координира работата на [[цензура]]та и да ръководи държавната пропаганда във военновременните условия. Дирекцията е пряко подчинена на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве или министърът на правосъдието.<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 79 – 80}}</ref>
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. В условията на налагащия се [[тоталитаризъм|тоталитарен]] режим тя продължава да функционира и след края на войната – като Министерство на пропагандата (1944 – 1945), Министерство на информацията и изкуствата (1945 – 1947), [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (1947 – 1954), Министерство на културата (1954
През този период Министерството на пропагандата се превръща в едно от ключовите ведомства на тоталитарния режим, обединявайки множество самостоятелни в миналото организации и ведомства. Негови централни структури са отговорните за [[средство за масова информация|средствата за масова информация]] Дирекция „Печат и пропаганда“ и Дирекция „Радиоразпръскване“, които непосредствено след преврата са поставени под прекия контрол на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. На Дирекция на народната култура е възложено финансирането на културните дейности и интегрирането на културните организации в структурата на тоталитарния режим.<ref name="еленков">{{cite | фамилия-част = Еленков | име-част = Иван | автор-част-препратка = Иван Еленков | заглавие-част = Културната политика през времето на комунизма – партийно ръководство, идеология, институционални режими | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 535 – 536}}</ref>
През 1957 г. в едно министерство са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден '''Комитет за култура и изкуство''' с ранг на [[министерство]], който през 1966 г. е преименуван в '''Комитет за изкуство и култура''', а през 1977 – в '''Комитет за култура'''. На [[16 февруари]] [[1990]] г. е създадено Министерство на културата, което в периода януари – юни 1993 г. отново е обединено в [[Министерство на образованието, науката и културата]]. С Постановление на МС от [[19 юли]] [[1993]] г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.
| |||