Босанчица: Разлика между версии

{{факт|Почти всички открити паметници на босанчица са от територията на [[Западна Херцеговина]] (и по далматинското крайбрежие, по-известно като [[Албания Венета]]), която днес е приемуществено населена с хърватизирано население, поради и което тази азбука се нарича в Хърватия - '''Хърватска кирилица'''.|2016|10|28}}

Основната разлика между босанчицата и другите южнославянски варианти на кирилската писменост се открива в графиката на буквите. Отделни автори отделят различни букви като характерни особено за по-съвременния [[Хърватски език|хърватски]] или босненски бързопис (босанчица), но повечето посочват за характерни буквите: '''[[б]]''', '''[[в]]''', '''[[ч]]''', '''[[ж]]'''. Най-характерен е специалният знак за звуковете '''đ''' ('''[[ђ]]''') и '''ć''' ('''[[ћ]]'''), който бил създаден от хърватските кирилски писари по образец на [[хърватска глаголица|глаголическия]] '''герв'''. При реформирането на [[сръбски език|сръбската]] кирилица [[Вук Караджич]] (т.нар. [[вукова реформа]]) взема тази буква за звука '''ć'''. В босанчицата няма знаци за [[носовки|носовите гласни]], за известно време се задържа само [[ерови гласни|малкият ер]], не съществуват и букви за '''je''' и '''ja''', докато такива букви са характерни за църковната [[сръбска кирилица]]. В текстовете, писани с босанчица, '''je''' се пише с две букви или само с [[Ѥ|йотувано '''e''']], а '''ja''' с две отделни букви или с буквата[[ ят]], която в по-късните текстове в бързописа придобива функциите изключително на звука '''j''' {{факт|(станал ноторно известен като [[копитарица]] в западните български говори, наричани по политически причини и [[преходни говори|преходни]])|2016|10|28}}. Тъй като в кирилицата някои букви означавали числа, съществува известна разлика и в числовата система, особено за отбелязване на стотиците 700, 800, 900, както и на 1000, а в отделни ръкописи има разлика и при други числа.

Все пак, въпросът за босанчицата е на границите на научния интерес, понеже сръбското книжовно наследство се базира върху паметници, възникнали в лоното на българо-сръбската [[Печка патриаршия]], а хърватското – върху творби, писани на глаголица или [[латиница]], които по обхват и стойност далеч надхвърлят тази на босанчицата. Това е и причината, поради която въпросът за босанчицата жестоко се политизира {{факт|отвъд [[Западна етническа българска граница|западната етническа българска граница]], чието очертаване е основна задача на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|научната експедиция в Македония и Поморавието]] с цел при бъдещите мирни преговори след края на Първата световна война, да се определят справедливата българо-сръбска граница, за което държели най-вече сърбите|2016|10|28}}.