Институт за исторически изследвания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Основаване и история: препратка |
добавки |
||
Ред 1:
'''Институт за исторически изследвания''' при [[БАН|Българската академия на науките]]
== История ==
Съгласно Закона за Българската академия на науките от 11 февруари 1947 г. Академията е реорганизирана в структурно отношение по [[СССР|съветски]] образец и се основават множество изследователски институти. По решение на Управителния съвет от 6 март 1947 г. при Историко-филологическия клон на Академията се създава '''Институт за българска история''', в чийто състав продължава да работи „Комисия за събиране и издаване на изворите на българската история".
▲Съгласно Закона за Българската академия на науките от 11 февруари 1947 г. Академията е реорганизирана в структурно отношение и се основават множество изследователски институти. По решение на Управителния съвет от 6 март 1947 г. при Историко-филологическия клон на Академията се създава ''Институт за българска история'', в чийто състав продължава да работи „Комисия за събиране и издаване на изворите на българската история". За ръководител на Института на 16 май 1947 г. е избран акад. [[Иван Снегаров]]. От октомври 1947 г. неговият състав наброява едва 5 души. Първоначалната структура на института включва „Комисия за нова българска история", „Османската секция", която събира и публикува „Турски извори за българската история", „Средновековната секция" която съсредоточава върху старогръцките, византийските и латинските извори (бъдещите поредици Гръцки извори за българската история и Латински извори за българската история), както и „Секция по обща история".
Дейността на Института за българска история получава нова посока след [[Пети конгрес на БКП|Петия конгрес]] на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], когато той е натоварен с комунистическата ревизия на българската история. Числеността на служителите му е увеличена, а през 1950 година той е оглавен от комуниста [[Димитър Косев]]. През 1954-1955 година е издадена първата контролирана от режима пълна „История на България“, която обаче малко по-късно отново е ревизирана, във връзка с промените след смъртта на [[Йосиф Сталин]] и постепенното отстраняване на диктатора [[Вълко Червенков]].<ref name="еленков"/>
През 1952 г. Институтът за българска история поглъща Еврейския научен институт. След като към него е присъединен Институтът „Ботев—Левски", през същата 1960 г. той е преименуван в ''Институт по история'' с 5 секции : „Стара и средновековна история на България", „Нова и най-нова българска история", „История на отношенията между България, СССР и другите социалистически страни", „Византология и ориенталистика", „Извори и библиография на българската история" и 42 научни сътрудници. От 1950 до 1962 г. те са ръководени от [[Димитър Косев (историк)|акад. Димитър Косев]]. Директор на Института от 1962 г. до 1989 г. е академик [[Христо Христов (историк)|Христо Христов]], а от 1989 г. до 1992 г. е академик [[Мито Исусов]].
От 1965 година Институтът започва подготовката на нова многотомна „История на България“, като висшето партийно ръководство многократно го определя като „организационен и ръководен център на всички български историци“. Написването на книгата води до увеличаване на бюджета и персонала на института, който в началото на 70-те години надхвърля 90 души. Многотомната история така и не е завършена, като Институтът продължава да работи по нейни томове и след края на тоталитарния режим.<ref name="еленков"/>
Институтът по история е атестиран през 1993—1994 г., а при последната [[Реформи в БАН|реформа на БАН]], е преименуван в ''Институт за исторически изследвания''.
Line 18 ⟶ 21:
* [http://www.ihist.bas.bg/nachalo_obshta.htm Официален сайт]
* [http://www.ihist.bas.bg/nachalo_istorija.htm Половин век Институт по история при БАН, Георги Марков]
[[Категория:Научни институти на БАН]]▼
{{Институти на БАН}}
▲[[Категория:Научни институти на БАН]]
| |||