Александър Бурмов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
роля след преврата 1944
Ред 23:
 
== Биография ==
Роден е на 2 февруари 1911 г. в семейството на Мария и Колю Бурмови в село Бяла Черква, Община Павликени. Той сътрудничи на вестниците „Павликенски глас“, „Звънче“; „Борба“; „Трезва мисъл“; „Българска реч“ където се публикуват неговите статии, разкази и стихове. Първият му научен труд, които излиза, когато е бил на 19 години, е „Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско“. По негова инициатива и с активното му участие се състояли и големите тържества по случай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро в Бяла черква през 1935 г. Две години по-късно (1937) Александър Бурмов и Стойко Стойков издават сборника „Бачо Киро Петров, материали и документи“, който се съхранява във фонда на Историческия музей. В този ценен исторически труд в четири дяла са събрани съчиненията на Бачо Киро, писма от и за него и ръкописните му бележки. Този сборник с материали и документи ни дава ясна представа за личността, за съдбата и делото на скромния селски учител, трудолюбив писател и революционер Бачо Киро. През 1946 г. е редовен доцент и ръководител на Катедрата по История на България. В периода 1947 – 1965 г. Бурмов е професор по история на България и история на Византия в СУ. Той е един от основателите на списание „Исторически преглед“ и на „Българското историческо дружество“.Научните му интереси са насочени съм средновековна българска история и история на българското Възраждане. По важни негови трудове са:„Български революционен централен комитет. 1868 – 1877”, издадена през 1943 г. „История на България през време на Шишмановци“- 1947 г.; „Към въпроса за произхода на прабългарите“- 1948 г.; „Христо Ботев през погледа на съвременниците си“,; „Христо Ботев и неговата чета“; През 1958 г. Бурмов е избран за член-кореспондент на БАН. Александър Бурмов е събрал около 400 народни песни, 450 приказки по говора на Бяла черква, 20 песни и 600 гатанки, пословици, басни. Родната къща на проф. Александър Бурмов се намира в Бяла черква, ул.„Бачо Киро” №47.Завършва [[славянска филология]] и [[история]] в [[Софийския университет]] през [[1939]] г. Специализира във [[Виенски университет|Виена]] ([[1940]] – [[1941]]). [[Доцент]] в [[Скопски университет|Университет]]а на [[Скопие]] ([[1943]] – [[1944]]).
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година Бурмов става секретар на [[Българско историческо дружество|Българското историческо дружество]] и ръководи неговото подчиняване на формиращия се [[Тоталитаризъм|тоталитарен]] комунистически режим. През следващите месеци участва активно в чистките на неодобрявани от режима преподаватели в Историко-филологически факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]].<ref name="еленков">{{cite | фамилия-част = Еленков | име-част = Иван | автор-част-препратка = Иван Еленков | заглавие-част = Историческата наука в България през епохата на комунизма: институционална организация и функции | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 638}}</ref>
[[Доцент]] в [[Скопски университет|Университет]]а на [[Скопие]] ([[1943]] – [[1944]]). Хоноруван [[асистент]] по българска история в Софийския университет ([[1945]] – [[1946]]). Редовен доцент през 1946 – [[1947]] г.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 80.</ref> [[Професор]] и ръководител на Катедрата по българска история и история на [[Византия]] в Историко-филологическия факултет на СУ (1947 – [[1965]]). Основател и пръв [[ректор]] на [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]].
 
[[Доцент]] в [[Скопски университет|Университет]]а на [[Скопие]] ([[1943]] – [[1944]]). Хоноруван [[асистент]] по българска история в Софийския университет ([[1945]] – [[1946]]). Редовен доцент през 1946 – [[1947]] г.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 80.</ref> [[Професор]] и ръководител на Катедрата по българска история и история на [[Византия]] в Историко-филологическия факултет на СУ (1947 – [[1965]]). Основател и пръв [[ректор]] на [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]].
 
Старши [[научен сътрудник]] в [[Институт по история при БАН|Института по история]] при [[БАН]] ([[1950]] – [[1952]])/(1947 - [[1958]]) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947 – [[1965]]). [[Член-кореспондент]] на БАН от 1958 г. Основател и [[главен редактор]] на списание „[[Исторически преглед]]“ до смъртта си.