Жан Фуке: Разлика между версии

'''Жан Фуке''' ({{lang-fr|Jean Fouquet}} - – ок. 1420 - – ок. 1481) е френски [[художник]] миниатюрист и портретист, първият представител на френския [[Ренесанс]]. Основава т. нар. Лоарска школа в [[Тур]], [[Франция]].

През втората половина на [[15 век]] Тур в [[долина]]та на Лоара става [[резиденция]] на [[Крал на Франция|френските крале]] [[Шарл VII]] и [[Луи XI]], превръщайки се по този случай в един от най-големите художествени центрове на Франция. В началото на 40-те години на 15 век Жан Фуке учи в [[Париж]], след което отива в [[Италия]] където се запознава с изкуството на италианския Ренесанс ([[1445]]- – [[1447]]). След завръщането си от Апенините се жени и отваря свое [[ателие]]. Работи в двора на Шарл VII (до [[1461]]) и Луи XI. През [[1474]] г. получава [[титла]]та „кралски художник“. Рисува портрети на най-изтъкнатите личности на Франция, сред които краля, ковчежника [[Етиен Шевалие]] и канцлера [[Гийом Дезюрсен]].

Към значителните произведения на художника може да се отнесе „Мелюнски диптих“ (ок. 1451- – 1456), поръчан на Фуке от ковчежника на краля Етиен Шевалие за църквата в неговия роден град [[Мелюн]].

* Шедьовър на Фуке се явяват миниатюрите от ''„Часослова на Етиен Шевалие“'' (1450—14601450 – 1460), нямащи равни на себе си по художествени достойнства. Особено красиви са миниатюрите ''„Благовещение“, „Среща на Мария и Елисавета“'', и други, създадени по сюжети от Свещеното писание.

* Великолепните му миниатюри към ръкописа ''„Големи френски хроники“'', поръчани от [[Шарл VII (Франция)|Шарл VII]] (друга ръкопис на „Големите френски хроники“ е илюстрирана от [[Симон Мармион]] по поръчка на херцога на Бургундия [[Филип III (Бургундия)|Филип III Добрия]]). Миниатюрите на  „Хрониките“ на Фуке прославят френския кралски дом, живота на който протича в пирове и тържества, церемонии ''(„Карл Велики намира тялото на Роланд“, „Пир в чест на Карл IV“, „Короноване на Карл Велики“, „Живота на Луи II“'' и др.).

Художествената техника се основава на два обърнати петоъгълника, създаващи по този начин един десетоъгълник вписан в кръг. Централната фигурна група на Мадоната с младенеца се вписва в триъгълник, очертан в горната си част от короната на Богородица, а в долната от края на мантията от едната страна и крака на детето от друга. Друг по-малък петоъгълник има около лицето на Богородица. Геометрията, използвана от Фуке подчертава кралския характер на Богородица: тя е едновременно кралицата на ангелите, но и намеквайки за предполагаемия модел – [[Агнес Сорел]]- – кралска любовница на [[Шарл VII (Франция)|Шарл VІІ]].