Жан Фуке

Жан Фуке (на френски: Jean Fouquet – ок. 1420 – ок. 1481) е френски художник миниатюрист и портретист, първият представител на френския Ренесанс. Основава т. нар. Лоарска школа в Тур, Франция.

Жан Фуке
автопортрет на медал
Роден	ок. 1420 Тур, кралство Франция
Починал	ок. 1481
Стил	портретна живопис, миниатюри
Направление	Френски ренесанс, Лоарска школа в Тур
Жан Фуке в Общомедия

Биография

Фуке се ражда в град Тур в долината на река Лоара.

Жан Фуке. „Превземане на Йерусалим“.

През втората половина на 15 век Тур в долината на Лоара става резиденция на френските крале Шарл VII и Луи XI, превръщайки се по този случай в един от най-големите художествени центрове на Франция. В началото на 40-те години на 15 век Жан Фуке учи в Париж, след което отива в Италия където се запознава с изкуството на италианския Ренесанс (1445 – 1447). След завръщането си от Апенините се жени и отваря свое ателие. Работи в двора на Шарл VII (до 1461) и Луи XI. През 1474 г. получава титлата „кралски художник“. Рисува портрети на най-изтъкнатите личности на Франция, сред които краля, ковчежника Етиен Шевалие и канцлера Гийом Дезюрсен.

Произведения

Към значителните произведения на художника може да се отнесе т.нар. „Мелюнски диптих“ (ок. 1451 – 1456), поръчан на Фуке от ковчежника на краля Етиен Шевалие за църквата в неговия роден град Мелюн.

Книжна графика

• Шедьовър на Фуке са миниатюрите от „Часослова на Етиен Шевалие“ (1450 – 1460), нямащи равни на себе си по художествени достойнства. Особено красиви са миниатюрите „Благовещение“, „Среща на Мария и Елисавета“, и други, създадени по сюжети от Свещеното писание.
• В края на 1450-те години художникът създава илюстрации към сборника на новели на Джовани Бокачо.
• Великолепните му миниатюри към ръкописа „Големи френски хроники“, поръчани от Шарл VII (друга ръкопис на „Големите френски хроники“ е илюстрирана от Симон Мармион по поръчка на херцога на Бургундия Филип III Добрия). Миниатюрите на „Хрониките“ на Фуке прославят френския кралски дом, живота на който протича в пирове и тържества, церемонии („Карл Велики намира тялото на Роланд“, „Пир в чест на Карл IV“, „Короноване на Карл Велики“, „Живота на Луи II“ и др.).
• Ценно наследство от Жан Фуке са миниатюрите към „Юдейски древности“ на древноеврейския историк Йосиф Флавий („Строителство Йерусалимския храм“, „Превземане на Йерихон“, „Превземане на Йерусалим“, „Птоломей в Йерусалим“ и др.), създадени през 70-е години на XV в. В тези миниатюри художникът се разкрива като майстор на баталните сцени.

Миниатюри от Големите френски хроники

• 
  император Карл ІV в Сен Дени
• 
  Едуард І и Филип ІV Красиви
• 
  Връщането на Изабел от Англия
• 
  Карломан
• 
  Свети Урбан
• 
• 
• 
• 
• 
  Смъртта на Роланд
• 
  Влизане на кръстоносците в Константинопол
• 
• 
  Коронация на Лотар
• 
  Дагоберт
• 
• 
  Коронация на Луи VІ Дебелия
• 
  Коронация на Филип ІІ Август
• 
  Коронация на Мария Брабантска
• 
  Сватбата на Шарл ІV и Мария Люксембург
• 
  Посрещане на Жан ІІ Добрия
• 
  Посрещане на Шарл V в Париж
• 
  Карл IV в Камбре
• 
  Пир на крал Шарл V в чест на имп. Карл ІV и Вацлав
• 
  император Карл ІV в Париж
• 
  Смъртта на Бертран дьо Геклен
• 

Композиционна геометрия на диптиха от Мелюн

Жан Фуке. Етиен Шевалие и Св. Стефан. Лява част на Мелюнския диптих. ок. 1450. Берлинска картинна галерия.	Жан Фуке. Дева Мария. Дясна страна на Мелюнския диптих. Ок. 1450. Кралски музей за изящни изкуства, Антверпен.

Десният елемент от диптиха представлява Богородица, държаща бебето Исус на лявото си коляно, готвеща се да го кърми, заобиколена от ангели-херувими. Нарисуваната сцена съдържа ярък контраст между девата с младенеца в бял цвят на кожата и обкръжаващата я среда от ангели в червено и синьо. Девата е седнала на трон, богато украсен обърнат директно към зрителя, херувимите също гледат фронтално към зрителя. Единствено бебето е обърнато с поглед леко на дясно като сочи с пръст дарителя.

Художествената техника се основава на два обърнати петоъгълника, създаващи по този начин един десетоъгълник вписан в кръг. Централната фигурна група на Мадоната с младенеца се вписва в триъгълник, очертан в горната си част от короната на Богородица, а в долната от края на мантията от едната страна и крака на детето от друга. Друг по-малък петоъгълник има около лицето на Богородица. Геометрията, използвана от Фуке подчертава кралския характер на Богородица: тя е едновременно кралицата на ангелите, но и намеквайки за предполагаемия модел – Агнес Сорел – кралска любовница на Шарл VІІ.

Композиционна геометрия.

Композиция на диптиха.

Източници

• Золотова Е. Ю. Жан Фуке. М., 1984.
• Петрусевич Н. Б. Искусство Франции XV—XVII вв. М., 1973.