Европейска мигрантска криза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
степента на застрашеност според администрацията
премахвам информация без източници
Ред 6:
[[Близкия изток]], [[Африка]] и [[Южна Азия]], и от неготовността на ЕС да ги приеме и разпредели. Към тези проблеми се добавят и настроенията, които това преселение се очаква да предизвика или вече предизвиква сред европейските общества, политическите партии в тях и властите.
 
Тези бежански потоци са движени от [[Арабски протести (2010-2012)|социалните вълнения]] в арабските страни, но най-вече от [[Гражданска война в Сирия|Гражданската война в Сирия]] (50% през септември 2015 г.). Освен [[Сирия|сирийските бежанци]] в Европа пристигат и много други мигранти<ref name="origins">{{cite news|title=Refugee crisis: apart from Syrians, who is travelling to Europe?|url=http://www.theguardian.com/world/2015/sep/10/refugee-crisis-apart-from-syrians-who-else-is-travelling-to-europe|work=The Guardian|date=10 September 2015}}</ref><ref>{{cite web|title=Europe's Migration Crisis|url=http://www.cfr.org/migration/europes-migration-crisis/p32874|publisher=Council on Foreign Relations}}</ref> (от [[Афганистан]] (13%), [[Пакистан]] (3%), [[Еритрея]] (8%), [[Сомалия]] (3%), [[Нигерия]] (4%), [[Ирак]] (3%), [[Судан]] (2%)),<ref name="origins">{{cite news|title=Refugee crisis: apart from Syrians, who is travelling to Europe?|url=http://www.theguardian.com/world/2015/sep/10/refugee-crisis-apart-from-syrians-who-else-is-travelling-to-europe|work=The Guardian|date=10 September 2015}}</ref><ref>{{cite news|title=It's not at war, but up to 3% of its people have fled. What is going on in Eritrea?|url=http://www.theguardian.com/world/2015/jul/22/eritrea-migrants-child-soldier-fled-what-is-going|work=The Guardian|date=22 July 2015}}</ref>, а по данни от 2014 г. – [[Косово]], [[Албания]], [[Бангладеш]], [[Нигер]], [[Чад]], [[Мали]], [[Гамбия]], [[Гана]]<ref name="FrontexARA2015">{{cite web|url=http://frontex.europa.eu/assets/Publications/Risk_Analysis/Annual_Risk_Analysis_2015.pdf#page=59|title=Годишен анализ на риска за 2015 г.|page=59|publisher=[[Фронтекс]]|date=27 април 2015}}</ref>) които се насочват предимно към [[Централна Европа|Централна]] и [[Северна Европа]], и по-специално [[Германия]] и [[Швеция]].<ref>{{cite web |url=http://www.unhcr.org/5592bd059.html#14 |title=The sea route to Europe: The Mediterranean passage in the age of refugees |page=14 |publisher=[[UNHCR]]}}</ref> През 2015 година администрациите на страните от ЕС са уважили молбите за предоставяне на убежище на 97% от заявителите от Сирия, 90% – от Еритрея, 86% – от Ирак, 67% – от Афганистан, 65% – от Иран, 63% – от Сомалия, 56% – от Судан и значително по-малък дял за пристигащите от други страни.<ref>http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/7233417/3-20042016-AP-EN.pdf/34c4f5af-eb93-4ecd-984c-577a5271c8c5</ref>
 
== Основни понятия ==
Ред 24:
Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
 
Всеки има право да получи статут на бежанец в първата сигурна страна, в която попадне. За сирийските бежанци, такива са например [[Турция]] и [[Йордания]]. Лицата, търсещи наистина това, могат да пресекат държавната граница при законоустановените места, а именно ГКПП. Пресичането на държавната граница според Наказателния кодекс на Република България е престъпление, освен в случаите, когато това се прави с цел получаване на убежище.
 
В казуса със сирийските бежанци те са бежанци само при пресичането на турско-сирийската граница или границата на Сирия с друга сигурна страна. Ако пресекат държавната граница на втора или следваща сигурна страна, те се считат за престъпници.
 
{{цитат| (1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. <br> (2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева. <br> (3) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния. <br>(4) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. <br> '''(5) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.'''|Чл. 279 от Наказателния кодекс на Република България}}