Битка за Франция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „е“ вместо „се явява“. Ще има грешки, които ще оправя ръчно. |
м форматиране: 50x тире, 15x нов ред, 11x тире-числа, 6x кавички, 2x URL, 8 интервала, запетая (ползвайки Advisor) |
||
Ред 6:
|картинка=Картинка:British prisoners at Dunkerque, France.jpg
|описание=Британски и френски военнопленници в Северна [[Франция]].
|период=[[10 май]] [[1940]]
|място=[[Франция]], Ниски земи
|причина=
Ред 15:
|командир1=[[Image:Flag of France.svg|26px]] [[Морис Гамелен]] и други <ref>[[Image:Flag of France.svg|20px]] [[Максим Вейган]]; {{flagicon|UK}} [[Джон Стендиш]]; {{flagicon|Belgium}} [[Леополд III]]; [[Картинка:Flag of the Netherlands.svg|20px]] [[Хенри Винкелман]] ; {{flagicon|Poland}} [[Владислав Сикорски]]</ref>
|командир2=[[Image:Flag of Germany 1933.svg|26px]] [[Герд фон Рундщет]] ([[Група армии „Юг“]]) и други <ref>[[Image:Flag of Germany 1933.svg|20px]] [[Федор фон Бок]] ([[Група армии „Б“]]); [[Image:Flag of Germany 1933.svg|20px]] [[Вилхелм фон Лееб]] ([[Група армии „Ц“]]); {{flagicon|Italy|1861-state}} [[Умберто II]] ([[Група армии „Запад“]])</ref>
|сила1=144 дивизии,<br>13 974 огнестрелни оръжия,<br>3 384 танка,<br>2 935 бомбардировача<ref>E.R Hooton 2007, p. 47
|сила2='''Германия''':<br>141 дивизии,<br>7 378 огнестрелни оръжия,<br>2 445 танка,<br>5 638 бомбардировача<ref>E.R Hooton 2007, p. 47
|жертви1=360 000 загинали или ранени,<br>1 900 000 пленени
|жертви2='''Германия''':<br>45 000 загинали,<br>110 000 ранени<br>'''Италия''':<br>1 247 загинали или изчезнали,<br>2 631 ранени,<br>2 151 болни от криопатия<sup>1</sup>
Ред 23:
{{Битка за Франция}}
'''Битката за Франция''', позната още като '''Падането на Франция''' и (в немските източници) като '''Походът на запад''' (''Westfeldzug''), е мащабна кампания от [[ВСВ|Втората световна война]], започнала с нападението на [[Германска империя (1933-1945)|Третия Райх]] срещу Съюзническите сили: [[Франция]], т. нар. ''[[Ниски земи]]'' ([[Белгия]], [[Нидерландия]] и [[Люксембург]]) и [[Великобритания]] на [[10 май]] [[1940]] година. Сама по себе си битката се гради върху два плана на немското командване
Немските офанзивни действия започват осем месеца след като Франция обявява война на Германия. В резултат на германската стратегическа доктрина „[[Блицкриг]]“ (Светкавична война) Белгия и Нидерландия биват превзети за броени дни, което е от ключово значение за изхода на кампанията.<ref name="1940:YB">[http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_2/09.htm 1940: Годината на Блицкрига] ''Румен Николов''</ref><ref name="Hitler">[http://www.boinaslava.net/thirdreich/imena/HitlerIX.htm Ранно господство през Втората световна война
Кампанията е смятана за блестящ успех на Германия. Тя ликвидира основния си противник в този етап от войната и завзема [[плацдарм]] за нападение срещу [[Великобритания]].<ref name="VSV">''Втора Световна война'', автор: Иван Барев, [http://books.google.com/books?id=srxzAAAAIAAJ&q=
== Начало на Втората световна война ==
Ред 34:
== Стратегията на Германия ==
=== Директива №6 ===
Общите виждания на германското правителство за продължаването на войната в Западна Европа са изразени в издадената на 9 октомври от фюрера Адолф Хитлер Директива №6. Според нея Германия има нужда от още няколко години, за да се подготви за мащабна война, и в краткосрочен план може да си поставя само ограничени цели.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 32</ref> В близко бъдеще се предвижда само окупацията на
При издаването на директивата Хитлер смята, че окупацията на Ниските земи може да започне в рамките на няколко седмици. Скоро той осъзнава, че това няма да бъде възможно. За възстановяването на моторизираните части и запасите от муниции на войските, използвани в Полската кампания, са нужни няколко месеца.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 25</ref>
=== План Халдер ===
[[File:1939-1940-battle of france-plan-evolution.jpg|thumb|350px|План на Германия за окупирането и превземането на Ниските земи
На [[10 октомври]] [[1939]] г. Великобритания отказва предложението за мир между двете страни; на [[12 октомври]] Франция прави същото. На [[19 октомври]] [[Франц Халдер]], генерал на [[ОКХ]], съставя първия план – „Гелб“
Германският лидер, Адолф Хитлер, остава много разочарован от този план. Той предполага, че завоюването на Ниските земи може да бъде бързо и без огромни жертви и разходи; но както и да е представен планът, тази завоевателна кампания бива дълга и трудна. Смята се, че Халдер, който до този момент заговорничи срещу Хитлер, започва да носи заедно със себе си [[револвер]], за да простреля Фюрера, ако е необходимо. Затова той предлага възможно най-песимистичния план, за обезсърчаване на Хитлер изцяло от плануваната окупация.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 75</ref> Адолф Хитлер остава в безизходица и в крайна сметка решава да нападне рано и бързо Съюзническите войски с надеждата да спечели една лесна победа. Датата за нападението е фиксирана на [[12 ноември]] [[1939]] г., но впоследствие началото на атаката е отложена няколко пъти. Отново командирите успяват да убедят Хитлер плануваната офанзива да бъде забавена с няколко седмици или месеци и да се изчакат по-добрите условия за атака. Планът не привлича Хитлер и той се опитва да го подобри, без да разбира ясно по какъв начин да може да бъде оправен. По план главно трябва да се действа в Централна Белгия, а второстепенните действия са по на юг. На [[29 октомври]] Халдер изгражда втори план, който да отрази тези промени, направени от Хитлер, и в който второстепенните действия се между линията [[Лиеж]]
Не само Хитлер не харесва плана „Халдер“. [[Герд фон Рундщет]], главнокомандващ Група армии „А“ също не е от най-големите му привърженици и заедно с [[Ерих фон Манщайн]], на [[21 октомври]], изработват нов план, който носи името на Манщайн
=== План „Манщайн“ ===
Докато Ерик фон Манщайн формулира плановете си в [[Кобленц]], [[Хайнц Гудериан]]
Фон Манщайн пише своя първи мемоар, очертавайки алтернативния план на [[31 октомври]].<ref>''Проиграни победи'', Ерих фон Манщайн</ref> С него той гъвкаво избягва споменаването на името на Гудериан и омаловажаването на стратегическото съпротивление, планувано да се създаде от бронираните дивизии.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 87</ref> На [[6 ноември]], [[21 ноември]], [[30 ноември]], [[6 декември]], [[18 декември]] [[1939]] и [[12 януари]] [[1940]] г.
▲Докато Ерик фон Манщайн формулира плановете си в [[Кобленц]], [[Хайнц Гудериан]] - генерал лейтенант на 19-ти корпус - без разрешение подготвя екип, намиращ се до близък хотел.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 79</ref> Фон Манщайн смята, че включването на Гудериан в танковата дивизия няма да бъде добра постъпка, и затова мести 19-ти корпус от Група армии „Б“ в Група армии „А“. Планът на Манщайн представлява придвижване от [[Седан]] на север, а другите части трябва да се придвижат от юг и така да нападнат Съюзническите сили от към гърба им. Когато Гудериан е поканен да допринесе за плана по време на неформалните дискусии, той предлага нова и радикална идея: не само неговият корпус, но и всичките бронирани сили да се концентрират върху Седан. Тези бронирани дивизии не трябва да се придвижват на север, а на запад, за да се изпълни бързо, дълбоко и стратегическо проникване към [[Ла Манш]]а от танковите дивизии (''Panzerwaffe''), без да се чака основната група пехотни дивизии. Тази постъпка има голяма вероятност да доведе до стратегически срив на врага, избягвайки относително големия брой жертви, които са типични за така наречените „конфликти на унищожавания“. Този рискован ход не веднъж е коментиран, поради това че в Германия не е приета военна доктрина; големият брой служители, работещи в пехотата, която е доминиращата сила досега в Германия, успешно предотвратяват това. Фон Манщайн е принуден да признае, че този специален случай може да бъде само нещо необходимо. Основното му възражение е, че такъв тактически ход ще създаде свободен фронт, дълъг 300 км, уязвим за френските контраатаки. Обаче Гудериан го убеждава, че този минус може да бъде предотвратен, като започнат едновременно и атаки от юг, осъществявани от малки бронирани части. Но това може да бъде голяма загуба в основната концепция на Führer-Directive N°6.
▲Фон Манщайн пише своя първи мемоар, очертавайки алтернативния план на [[31 октомври]].<ref>''Проиграни победи'', Ерих фон Манщайн</ref> С него той гъвкаво избягва споменаването на името на Гудериан и омаловажаването на стратегическото съпротивление, планувано да се създаде от бронираните дивизии.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 87</ref> На [[6 ноември]], [[21 ноември]], [[30 ноември]], [[6 декември]], [[18 декември]] [[1939]] и [[12 януари]] [[1940]] г. - следващите шест мемоара, ставащи все по-радикални. Обаче всички планове биват отхвърляни от ОКХ и нито един от тях не достига до Хитлер.
=== План „Апел“ ===
На [[10 януари]] [[1940]] г. немският „[[Месершмит Bf 108]]“ извършва полет над [[Маасмешлен]], северно от [[Маастрихт]], Белгия. Сред жителите на града е и майор от [[Луфтвафе]]
▲На [[10 януари]] [[1940]] г. немският „[[Месершмит Bf 108]]“ извършва полет над [[Маасмешлен]], северно от [[Маастрихт]], Белгия. Сред жителите на града е и майор от [[Луфтвафе]] - [[Хелмут Рейнбергер]], носещ в себе си плановете за „Рот“. Въпреки че самолетът каца безопасно, Рейнбергер не успява да унищожи документите, които бързо попадат в ръцете на белгийските власти.<ref>Evans, Martin Marix, The Fall of France: Act with Daring, p. 10. Osprey Publishing, 2000</ref> Често се смята, че този инцидент довежда до драстична промяна в плановете на германците, но това не е така; всъщност преформулирането им на 30 януари, Aufmarschanweisung N°3, Fall Gelb, отговаря на по-ранните версии.<ref>Karl-Heinz Frieser ''Blitzkrieg-Legende'' p. 76</ref> На [[27 януари]] Фон Манщайн е назначен като командир на корпуса в [[Прусия]], за да започне командването му в Щетин (днес [[Шчечин]]) на [[9 февруари]]. Този ход е изигран от Халдер, за да се премахне влиянието на Фон Манщайн. Възмутените служители на Манщайн уведомяват Хитлер за случилото се на [[2 февруари]]. Командирът е поканен лично да обясни предложенията си на [[Фюрер]]а на [[17 февруари]]; Хитлер, впечатлен от идеите на Фон Манщайн, следващия ден дава нареждане за промяна на плановете в съответствие с предложенията му. Тези идеи привличат Хитлер по това, че накрая Германия има възможността да спечели една лесна война с малко жертви.
Човекът, имащ задачата да осъществи промените, е Франц Халдер, тъй като Фон Манщайн все още не е включен. Халдер се съгласява с промените, променяйки посоката на Светкавичната война на юг. Планът на Фон Манщайн има сериозни недостатъци от към отбранителната позиция. Също така и лошата пътна мрежа е в минус за немските намерения. Елемент на изненада може да бъде само присъствието на немските войски. Още повече, че действията на съюзническите сили са точно както са посочени в оригиналния план и събирането на френските и британските военни части по северните граници, за да защитят Белгия, осигурява благоприятна почва за намеренията на немците. За да осигурят това, Група армии „Б“ се отправят на север към Белгия и Нидерландия, като имат за цел да оставят представа, че са главните немски сили и да изтеглят възможно най на изток съюзническите войски. За да се постигне целта, са добавени още три бронирани дивизии към Група армии „Б“.
Line 65 ⟶ 63:
През септември [[1939]] г. Белгия и Нидерландия обявяват неутралитет. Те се опитват да останат възможно най-дълго време извън войната, като се придържат стриктно към политиката на неутралитета. Обаче правителствата на двете държави скрито преговарят със Съюзническите сили. През това време забавят защитната подготовка на страните си за бъдещо нападение от страна на Германия, което не закъснява. Върховният командир на френската армия, Морис Гамелен, предлага по време на месеца през който Съюзниците трябва да вземат предимство, да окупират Ниските земи преди Германия, докато последната е обвързана в Полша. Това предложение не е прието от френското правителство.
През септември 1939 г. в офанзивата за [[Саарланд]]
След октомври е решено да не се взема инициативата през [[1940]] г., поради причината, че главните части от френската армия имат офанзивна задача. Съюзниците смятат, че дори без Великата отечествена война, германското правителство може да бъде дестабилизирано чрез [[блокада]], както през Първата световна война. В случай, че националсоциалистическият режим не се разпадне, а най-вероятно укрепне,<ref>Talbot Charles Imlay,
Очевидно германските сили имат възможността да нанесат първи удар и тактиките на воюващите страни биха се определили до голяма степен от тази атака. Нито френското, нито английското правителство очакват такова бързо поражение на [[Полша]] и тази бърза немска победа започва да ги обезпокоява. Повечето френски генерали са на мнение за много предпазлив подход. Те мислят, че е мъдро да не предполагат, че германските намерения могат да бъдат добре предсказани. Французите имат голяма резервна сила, северно от [[Париж]], която мислят да използват в трудни положения. Ако немските сили изберат маршрута през [[Фландрия]], те автоматично биват принудени да действат главно в Северна Франция, като по този начин войската им става все по-изтощена и нуждаеща се от доставките от Германия. Водени от тази логика, Съюзническите главнокомандващи стигат до извода, че немските сили са принудени да опитат атака през Централна Франция, където са се позиционирали многобройна съюзническа войска, за да блокира този офанзивен ход. Ако германците започнат да напредват през [[Швейцария]], биха имали възможността да изненадат французите и да се сражават само с част от резервните френски сили.
=== План „Дийл“ ===
Гамелен отхвърля този начин на мислене поради няколко причини. Първата е, че е немислимо политически да се зачеркнат съдбините на Ниските земи и че е благоразумно това да бъде погледнато от оперативна гледна точка. Британското правителство настоява, че спускането към Фландрия е под съюзнически контрол. Втората причина е, че офанзивата през 1941 г. е невъзможно да реши края на битката, ако е нужно да започне от Северна Франция срещу немските сили, окопани в Централна Белгия. А германската офанзива трябва да бъде овладяна колкото се може по на изток. Последната и най-съществената причина според Гамелен е неспособността на френската армия да спечели решителна битка срещу Германия. Френските пехотни дивизии са недостатъчни, а и събитията в Полша помагат за потвърждаването на мнението му. Всички тези проблеми са предпоставка за следния подход: такъв план от страна на Франция да се избегне, да се действа заедно с БЕС ([[Британски експедиционни сили|Британските експедиционни сили]]) и да се спре напредването на германците при „линия КВ“, дефанзивна линия при река Дийл, край източната част на [[Брюксел]], като се обединят и британската, белгийската и френската армия. Този план показва, че немците планират концентрация на силите си в Северна Белгия, където имат на разположение добра пътна мрежа.
Обаче Гамелен има голямо влияние във Франция и във френския парламент и налагането на мнението му става лесно. Първата стъпка, която предприема, е предлагането на малкия план „[[Шелда]]“ като един от вариантите за главния план
Гамелен успешно сломява тези спорове, като предлага разумно предложение
През първите месеци на 1940 г. числеността и готовността на френската армия постепенно нараства и Гамелен започва да се чувства по-уверен при предлагането на доста по-амбициозна стратегия. Той няма никакви намерения за фронтално атакуване на германската укрепителна зона
== Сили на участниците ==
[[File:1940-Fall Gelb.jpg|thumb|350px|Карта на военните действия, юни 1940 година.]]
=== Германска империя ===
[[Германска империя (1933-1945)|Германската Империя]] разполага с близо три милиона войници за битката. В периода между [[1919]] г. и [[1935]] г. не е допускана задължителна военна служба поради [[Версайския договор|Версайски договор]], поради което през май [[1940]] г. само 79 дивизии, от общо 157, завършват своята професионална военна подготовка; други четиринадесет са включени в битката, въпреки че не са достатъчно подготвени, в Група армии „Ц“ срещу Нидерландия. В тази бройка от 93 дивизии (10 бронирани и 6 моторизирани) не са включени 39-те резервни дивизии на ОКХ на запад. Около четвърт от войниците, съставящи германските сили, са ветерани от Първата световна война.
Немските сили са съставени от 2 700 танка през [[май]] и [[юни]] 1940, включително и резервните; близо 7 500 артилерийски части са налични с амуниции за шест седмици борба. [[Луфтвафе]] са разделени на две групи. Група армии „Б“ разполага с 2 352 бомбардировача, докато Група армии „А“ и Група армии „С“
Немската армия е разделена на три части:
* Група армии „А“
* Група армии „Б“
* Група армии „Ц“
=== Съюзниците ===
Поради ниската раждаемост, причинена от Първата световна война, Франция изпитва сериозен недостиг на работна ръка. Френските войници са приблизително половината от германските. За да се компенсира това, във Франция е стартирана мобилизация сред мъжкото население между 20 и 45 години, благодарение на което числеността на армията нараства до шест милиона срещу 5,4 милионна германска войска. 2,2 милиона от тях служат в дивизиите, които са по северните части, от общо 3,3 милионна войска, съставена от британци, белгийци и нидерландци. На [[10 май]] са налични 134 съюзнически дивизии, съставени от 93 френски, 22 белгийски и 9 нидерландски дивизии, като шест от тях са бронирани и двадесет и четири моторизирани. Още 22 са събрани след избухването на конфликта, като 2 от тях са полски и 1 чешка.
Line 102 ⟶ 98:
[[File:Junkers Ju 88 - Royal Air Force- France, 1939-1940. C1494.jpg|thumb|240px|Свален Юнкерс Ю 88 по време на атака на „Луфтвафе“ между 10 и 12 май 1940 година.]]
{{Основна|Операция Динамо}}
Германия стартира военните действия срещу Франция през нощта на [[10 май]] (5.30 часа)
Френското командване реагира веднага, като изпраща 1-ва армия на север със съответствие с План „Дийл“. Този ход не е най-добрия, защото така френското правителство жертва най-добрите си войници, омаловажавайки факта, че при загуба няма да имат добра войска за защита. Същата вечер 7-ма армия преминава границата с Нидерландия, намирайки нидерландските военни части в пълно отстъпление. Френските и британските въздушни сили са неефективни
Безспорно Луфтвафе са най-полезното оръжие на Германия за въздушно превъзходство над Нидерландия. Нидерландските военновъздушни сили притежават 144 бомбардировача, половината от които биват унищожени още първия ден на немската офанзива.<ref>Hooton, p52</ref> Остатъкът е разпръснат из цялата страна, като срещу Луфтвафе се изправят само шепа бомбардировачи, които също биват унищожени. Общо нидерландските [[ВВС]] след битките притежават 332 самолета, 110 от които са бомбардировачи.<ref>E.R Hooton, p49</ref>
Line 116 ⟶ 112:
== Юни: План Рот, Френското поражение ==
[[File:13June 25June1940 FallRot.svg|thumb|350px|Немската офанзива срещу Франция през юни 1940 година.]]
=== Френският проблем ===▼
▲=== Френският проблем ===
Най-добрите и най-модернизирани френски войски биват изпратени към Северна Франция, като губят много ценно време, докато пренесат със себе си своите тежки и бронирани въоръжения. Вейган е с перспективата за защитаване на дългия фронт (от Седан до „канала“) с останалите френски войски.<ref name="BLH"/> Очакванията са, че шестдесет дивизии трябва да заемат изключително дългия фронт от 600 км, а Вейган разполага само с 64 френски и една британска дивизия (51-ва британска дивизия). Затова, за разлика от Германия, Франция няма никакви резервни дивизии, с които да изпревари германците с неочакван пробив, и да заменя изтощените дивизии от продължителния конфликт. Френските войски губят своя морал от неуспешните атаки и от [[евакуация]]та на британските сили ([[Операция Динамо|Операция „Динамо“]]). Тази евакуация е
Възползвайки се от създалата се ситуация, на [[10 юли]] [[Италия]] обявява война на Франция и Великобритания
=== Нова Германска офанзива и падането на Париж ===
[[Image:Nazi-parading-in-elysian-fields-paris-desert-1940.png|thumb|left|170px|Немски офицери напредват по улиците на Париж, след превземането на града.]]
Германците възстановяват своята офанзива на [[5 юни]] при река Сома. Атаката разкрива недостатъците на резервите, поставени от генерал Вейган, между столицата и немските военни части и на [[10 юни]] френското правителство се оттегля в [[Бордо]], обявявайки [[Париж]] за свободен град. Чърчил се завръща във Франция на [[11 юни]] и се среща с френския военен съвет в Бриар. Французите искат от него предоставянето на всички военно-въздушни ескадрили за помощ в конфликта. Английският премиер отказва да изпрати останалите 25 ескадрили, смятайки, че решителната битка ще бъде тази за Британия. При срещата на Чърчил с французите, адмирал Франсоа Дарлан дава гаранции, че флотата няма да попадне в ръцете на Германия. На [[14 юни]] Париж, завземането на който се разминава на косъм през Първата световна война, попада под властта на [[Вермахт]]а. За по-малко от 100 години Париж попада под немско владение за втори път, като първия е [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] през [[1870]]
=== Немското въздушно господство ===
Обстановката във въздуха става критична. Луфтвафе постига [[въздушно господство]] в полза на Германия за сметка на агонизиращата френска военна авиация. Френските ВВС започват бомбардирането на различни точки от немската окупационна зона. Между 5 и 9 юни са започнати над 1815 мисии, 518 от които с цел бомбардиране.
=== Втората евакуация на Британските експедиционни сили ===
Повечето от останалите британски групи пристигат в Санкт Валери за евакуация, но германците се настаняват около пристанището, правейки целта на британците невъзможна. И така на [[12 юни]] останалите британски сили се предават на Ромел. Втората евакуация се осъществява по време на [[Операция Ариел]] между [[15|15 юни]] и [[25 юни]]. Луфтвафе, имащи превъзходство във въздуха, получават нареждане за предотвратяване на бъдещи евакуации след разгрома при Дюнкерк. 1-ви военновъздушен корпус е прехвърлен в Долна Нормандия и полуостров Бретан. На [[19|19 юни]] срещу [[20 юни]] при немска бомбардировка над пристанищния град Шербур са хвърлени 15 тона бомби, докато над [[Хавър]]
▲Повечето от останалите британски групи пристигат в Санкт Валери за евакуация, но германците се настаняват около пристанището, правейки целта на британците невъзможна. И така на [[12 юни]] останалите британски сили се предават на Ромел. Втората евакуация се осъществява по време на [[Операция Ариел]] между [[15|15 юни]] и [[25 юни]]. Луфтвафе, имащи превъзходство във въздуха, получават нареждане за предотвратяване на бъдещи евакуации след разгрома при Дюнкерк. 1-ви военновъздушен корпус е прехвърлен в Долна Нормандия и полуостров Бретан. На [[19|19 юни]] срещу [[20 юни]] при немска бомбардировка над пристанищния град Шербур са хвърлени 15 тона бомби, докато над [[Хавър]] - 10 тона. На [[17 юни]] 1940 г. „[[Юнкерс Ju 88]]“ унищожава 10 000–тонен кораб, като загиват над 5 800 съюзнически персонал.<ref>E.R Hooton 2007, p. 88.</ref> Независимо от всичко това, Луфтвафе остават неспособни да предотвратят евакуацията на повече от 200 000 съюзнически войници и персонал.
=== Примирие ===
[[File:France 40-44.png|265px|thumb|Карта на Франция в периода на немската окупация (1940
Министър-председателят на Франция, [[Пол Рейно]], е принуден да напусне поста си поради несъгласието му да прекрати войната. На освободения пост е назначен маршал [[Филип Петен]], който обявява, че ще потърси примирие с Германия. Когато Адолф Хитлер научава за исканията на Франция за примирие с Третия райх, той избира гора в близост до Компиен като място на преговорите. За националсоциалистическия лидер това е момент на възмездие за унизителния договор, подписан при поражението на Германия през [[Първата световна война]]([[Компиенско примирие (1918)|Компиенско примирие]]). Примирието е подписано на [[22 юни]] във вагон като този през [[1918]] г.<ref name="Hitler"/> След предисловието, към което Хитлер проявява уважението да го изслуша, френските делегати напускат вагона, напускайки и преговорите. Втора френска армия, под командването на генерал Андре Претелат, се предава същия ден и примирието влиза в сила от [[25 юни]] [[1940]] г. Договорът е спазен от [[режим на Виши|режима на Виши]], но не и от участниците в мащабното съпротивително движение, което се разгръща във и извън Франция до освобождаването на страната от германската окупация през [[1944]] г.
== Жертви ==
=== Германия ===
Приблизително 27 074 немски войници са убити, а 111 034 са ранени. Близо 18 380 са изгубени, което прави общите жертви за Германия 156 000 войници.
=== Съюзниците ===
Армиите на страните, загубили конфликта, са почти изцяло унищожени. Тези армии са на Франция, Нидерландия, Белгия и Полша. Общите загуби на Съюзниците, включително и френските пленници, са 2 292 000 военни.
* [[Франция]]
▲Армиите на страните, загубили конфликта, са почти изцяло унищожени. Тези армии са на Франция, Нидерландия, Белгия и Полша. Общите загуби на Съюзниците, включително и френските пленници, са 2 292 000 военни.
▲* [[Франция]] - 90 000 убити, 200 000 ранени и около 1 800 000 военнопленници. През август [[1940]] г., 1 575 000 военнопленници биват пренесени от Франция в Германия. Докато в Германското робство загиват около 24 600 затворници, 71 000 бягат от различните затвори, а близо 220 000 са освободени благодарение на различни споразумения на немското правителство с други държави, и неколкостотин хиляди биват освободени под причината, че са болни от различни тежки болести<ref>Durand, ''La Captivité'', p. 21</ref>;
* [[
* [[
▲* [[Нидерландия]] - 9 779 убити, ранени и пленени;
▲* [[Полша]] - 6 092 убити, ранени и пленени;
▲* [[Чехословакия]] - 1 615 изчезнали, включително 400 убити.
== Последици ==
Франция е разделена от немските войски на северна и западна, които стават немски зони.<ref name="1940:YB"/> В Южна Франция се образува така наречената „Вишистка Франция“ ([[Режим Виши]]) със седалище на правителството град [[Виши]]. Новата френска държава, оглавена от [[Филип Петен]], приема статута си на победена държава и с пасивност опитва да спечели полза от германците. [[Шарл дьо Гол]], който непосредствено преди френската капитулация е назначен за заместник-министър на отбраната, заминава за Великобритания, където 18.06.1940 г. произнася знаменитата си реч по [[ББС]], с която поставя началото на Съпротивата.
Британците започват да се съмняват в даденото обещание от адмирал Дарлан към Чърчил за непредаване на френските военно-морски кораби на Германия (междувременно Дарлан е станал министър в правителството на Петен); затова английските военно-морски сили нападат френските бази в [[Европа]] и [[Африка]] и унищожават или пленяват значителна част от френския флот. Това причинява чувства на враждебност и недоверие между бившите съюзници
== Вижте също ==
Line 171 ⟶ 161:
== Използвана литература ==
*Churchill, Winston S. <cite>''The Second World War: Their Finest Hour (Volume 2)''</cite>. Houghton Mifflin Company, Cambridge, 1949
*Durand, Yves. ''La Captivite, Histoire des prisonniers de guerre francais 1939
*Frieser, Karl-Heinz <cite>''Blitzkrieg-Legende—Der Westfeldzug 1940''</cite>. Oldenbourg, 2005.
*Gunsburg, Jeffrey A., 'The Battle of the Belgian Plain, 12
*Hooton, E.R. (2007). ''Luftwaffe at War; Blitzkrieg in the West''. London: Chervron/Ian Allen. ISBN 978-1-85780-272-6.
*Julian T. Jackson|Jackson, Julian T. <cite>''The Fall of France: The Nazi Invasion of 1940''</cite>. Oxford UP, 2003.
*Taylor, A.J.P. and Mayer, S.L., eds. ''A History Of World War Two''. London: Octopus Books, 1974. ISBN 0-70640-399-1.
*Weal, John (1997). Junkers Ju 87 ''Stukageschwader'' 1937
*Weinberg, Gerhard L. <cite>''A World at Arms: A Global History of World War II''</cite>. Cambridge UP, 1995.
*Martin, J. and Martin, P. <cite>''Ils étaient là: l’armée de l’Air septembre 39
* Martin Alexander|Alexander, Martin. <cite>Republic in Danger, General Maurice Gamelin and the Politics of French Defence, 1933
* Der Zweite Weltkrieg 1939
{{Портал Втора световна война}}
|