Анархизъм: Разлика между версии

* '''Власт''' – анархическата теория и практика имат крайно негативно отношение към авторитета и свързаните с него социални деформации. Общината е главното поле за пряко действие. Анархистите се борят за свободни, самоуправляващи се общини по местоживеене или месторабота, където решенията се приемат от общо събрание с консенсус. Могат да бъдат провеждани избори, но не за личности, а за идеи. Избира се съвет (виж [[Първи Интернационал]]) с координиращи функции. Общината възлага за изпълнение на общото събрание императивен мандат. Несъгласните с него не са длъжни да участват в изпълнението, но са длъжни да не го възпрепятстват. Насилието е чуждо на общината, защото „няма по-уродлива гледка на света от насилствената община“ (Живата Етика). Свободни общини е имало винаги навсякъде по света — средновековния [[Новгород]], ув насБългария — богомилските поселища, в [[Близкия изток]] - еврейските [[кибуц]]и. В Северна Америка коренното население, индианците, са живеели в самоуправляващи се общности. Други примери са Барселона от 1933 до 1939 г. и Гулай поле до 1921 г.

** ''Организация''. Както ув насБългария, така и в чужбина съществуват различни анархистични организации, които обединяват анархистите в техните възгледи.

{{основна|Анархизъм в България}} За начало на организираните анархистки прояви ув насБългария <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=233&Itemid=106 Кратка история на анархизма в България]</ref> се счита [[сиромахомилство]]то на [[Спиро Гулабчев]], макар че отделни елементи на анархистко учение могат да се открият още в източниците за [[богомилство]]то. [[Христо Ботев]] има приятели (например [[Сергей Нечаев]]) сред руските анархисти и е силно повлиян от тяхното учение. Редица български анархисти (например [[Миле Попйорданов]]) вземат дейно участие в народните борби срещу [[Турция|турската]] власт след [[Освобождението]]. През [[април]] [[1907]] г. е приет „Закона против анархистите“, по силата на който са разтурени легалните анархически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани. Времето от края на Първата световна война до преврата на [[9 юни]] [[1923]] г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни [[1919]] г. на [[Федерация на анархо-комунистите в България|Федерацията на анархистите-комунисти в България]] (ФАКБ). Около и след преврата, анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с [[комунист]]ите. След [[9 септември]] [[1944]] г. ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на [[1946]] властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до [[1989]] г. През [[1990]] г. ФАКБ е възстановена под името [[Федерация на анархистите в България]] (ФАБ) <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=34 Анархисткото движение в България след 1989 година]</ref>. Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група „АнархоСъпротива“ <ref>[http://aresistance.net/history.php История на „АнархоСъпротива“]</ref>. През 2010 г. е създаден [http://arsindikat.org/bg/ Автономен Работнически Синдикат] - анархосиндикалистка инициатива със секции в няколко български града. == Преса ==