Върховен македоно-одрински комитет: Разлика между версии

{{Цитат|.. ние решително се противопоставихме на вашите другари-офицери.., защото знаем техното възпитание, техните интимни замисли. Те са хора, които клетва са дали за верност на българския Княз и на Българската държава, те не могат да бъдат друго, освен техни слепи и послушни оръдия. А пък ние не искахме да заменим турската тирания, турските султани с други такива и с българската тирания и Българския княз: ние искаме Македония да бъде автономна, независима, свободна: Македония – на македонците... Виждате ли сега?.. вие искате свободна Македония и Одринско като средство, като етап за бъдещи завоевания и присъединявания, когато ву Българиянас свободата, автономията на Македония е легнала <nowiki>[''легалната'' в оригинала]</nowiki> в основата, като цел. Ето де е големото различние междвмежду Българиянас – вътрешните и вас – върховистите. Ако допуснехме вашите другари-офицери, те щеха да водят въоръжената борба, те щеха да имат в свои ръце четите, бойните ядра, организацията и като така, при свободна Македония, те щеха да наложат на македонското население, те щеха да му диктуват да иска то присъединяването на Македония и Одринско към България, както това стана с Източна Румелия през 1885 година. Ние месихме питата, вие щехте да я ядете. Ето кое ни плашеше, едно защо се противопоставяхме ние левичарите срещу офицерите-националисти.<ref>Белев, Г. Из живота на четите – На гости у Сандански (спомени), Илюстрация Илинден, 1933, бр.6 (46), стр. 4 – 6.</ref>}}