Агрегатно състояние: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
добавки по ен:
Ред 119:
{{основна|Бозе-Айнщайнова кондензация}}
 
[[Файл:Bose Einstein condensate.png|мини|Скорост в [[Рубидий|рубидиев]] газ при охлаждането му – изходният материал е вляво, а Бозе-Айнщайновата кондензация – вдясно]]
Кондензацията на Бозе-Айнщайн е агрегатно състояние на физична система от [[бозон]]и с температура много близка до [[абсолютна нула|абсолютната нула]]. Така свръхохладените атоми изпадат в [[квантово състояние]], много близко до основното, при което квантовите ефекти стават видими на макроскопично ниво.
 
Кондензацията на Бозе-Айнщайн е агрегатно състояние на физична система от [[бозон]]и с температура много близка до [[абсолютна нула|абсолютната нула]]. ТакаПри свръхохладенитенего атомисвръхохладеното изпадатвещество вспира [[квантовода състояние]],се многодържи близкокато досбор основнотоот частици, приа коетопопада квантовитев единствено [[квантово състояние]], ефектиописвано ставатс видимиедна наобща макроскопичновълнова нивофункция.
Тази форма на материята е предсказана теоретично от индийския физик [[Сатиендра Нат Бозе]] през 1924. Бозе първоначално изпраща статията си в ''Zeitschrift für Physik'', но получава отказ за публикуването ѝ. По тази причина, Бозе изпраща работата си на Айнщайн, който разбира важността ѝ и урежда публикуването ѝ. В тази статия, Бозе разглежда фотоните като газ от бозони, на които прилага условието за термодинамично равновесие, и оттам извежда закона на Планк за излъчването на [[АЧТ|абсолютно черното тяло]]<ref name="duzunov">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/01-Bose-Ein-Dimo.htm |заглавие=Бозе-Айнщайновата кондензация: парадигма и реалност |достъп_дата=20.03.2008 |автор=Димо Узунов |дата=януари 2002 |издател=сп. [[Светът на физиката]]}}</ref>.
 
Тази форма на материята е предсказана теоретично от индийския физик [[Сатиендра Нат Бозе]] през 1924. Бозе първоначално изпраща статията си в ''Zeitschriftсписанието für„[[Цайтшрифт Physik''фюр Физик]]“, но получава отказ за публикуването ѝ. По тази причина, Бозетой изпраща работата си на известния физик [[Алберт Айнщайн]], който разбира важността ѝ и урежда публикуването ѝ. В тази статия, Бозе разглежда фотоните като газ от бозони, на които прилага условието за термодинамично равновесие, и оттам извежда закона на Планк за излъчването на [[АЧТ|абсолютно черното тяло]]<ref name="duzunov">.{{Цитат уебhrf|уеб_адрес=http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/01-Bose-Ein-Dimo.htm |заглавие=Бозе-Айнщайновата кондензация: парадигма и реалност |достъп_дата=20.03.2008 |автор=Димо Узунов |дата=януари 2002 |издател=сп. [[Светът на физиката]]}}</ref>.
Първата кондензация на Бозе-Айнщайн е получена експериментално 70 години след трудовете на Бозе, от [[Ерик Корнел]] и [[Карл Уиман]] в Обединения институт по лабораторна астрофизика в [[Боулдър]], [[Колорадо]]. Бозе-Айнщайновата кондензация е наблюдавана в свръхохладен газ от 2000 [[рубидий|рубидиеви]] атома, охладени до температура от 20 нанокелвина (2.0 × 10 <sup>-8</sup>[[Келвин|K]]). По-късно, група, водена от [[Волфганг Кетерле]] от [[MIT]], постига кондензация от 500 000 натриеви атома. <ref name="duzunov"/>. На тримата експериментатори е присъдена [[Нобелова награда по физика]] за 2001.
 
В газова фаза Бозе-Айнщайновата кондензация остава непотвърдена теоретична конструкция в продължение на дълги години. Първата кондензация на Бозе-Айнщайн е получена експериментално 70 години след трудовете на Бозе, от [[Ерик Корнел]] и [[Карл Уиман]] в Обединения институт по лабораторна астрофизика в [[Боулдър]], [[Колорадо]]. Бозе-Айнщайновата кондензация е наблюдавана в свръхохладен газ от 2000 [[рубидий|рубидиеви]] атома, охладени до температура от 20 нанокелвина (2.0 × 10 <sup>-8</sup>[[Келвин|K]]). По-късно, група, водена от [[Волфганг Кетерле]] от [[MIT]], постига кондензация от 500 000 натриеви атома. <ref name="duzunov"/>. На тримата експериментатори е присъдена [[Нобелова награда по физика]] за 2001.
 
=== Фермионна кондензация ===
Line 133 ⟶ 135:
; Цитирани източници
* {{cite web | last = Жданов | first = Владимир | year = 2009 | url = http://www.krugosvet.ru/articles/123/1012368/1012368a2.htm | title = Плазма в космосе | publisher = Кругосвет | accessdate = 2009-02-21 | lang = ru}}
* {{cite web | last = Узунов | first = Димо | year = 2002 | url = http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/01-Bose-Ein-Dimo.htm | title = Бозе-Айнщайновата кондензация: парадигма и реалност | work = old.inrne.bas.bg | publisher = Светът на физиката | accessdate = 2008-03-20 | lang = bg}}
* {{cite journal | last = Álvarez | first = V. H. | coauthors = N. Dosil, R. Gonzalez-Cabaleiro, S. Mattedi, M. Martin-Pastor, M. Iglesias, J. M. Navaza | year = 2010 | title = Brønsted Ionic Liquids for Sustainable Processes: Synthesis and Physical Properties | journal = Journal of Chemical & Engineering Data | volume = 55 | issue = 2 | pages = 625 – 632 | doi = 10.1021/je900550v | lang = en}}
* {{Cite web | last = Chaplin | first = M | year = 2009 | date = 20 August 2009 | title = Water phase Diagram | url = http://www.lsbu.ac.uk/water/phase.html | work = Water Structure and Science | accessdate = 2010-02-23 | lang = en}}