Алберт Шпеер: Разлика между версии

| мандат_нач = [[8 февруари]] [[1942]]

| роден_място = [[Манхайм]], [[Германия]]

| съпруга = Маргарет Вебер (1928–19811928 – 1981, вдовица)

'''Бертолд Конрад Херман Алберт Шпеер''' ({{lang-de|Berthold Konrad Hermann Albert Speer}}) е [[Германия|немски]] [[архитект]] и [[политик]], наричан понякога ''Първи архитект на Третия Райх''. От [[1942]] г. e министър на въоръженията и военната промишленост в [[Германска империя (1933-1945)|Германската империя]]. Осъден е от [[Нюрнбергски процес|Международния военен трибунал в Нюрнберг]] на 20 години [[затвор]]. Той е главният архитект<ref>[http://www.dw.de/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9придворный-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80архитектор-%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B0гитлера-%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82альберт-%D1%88%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D1%80шпеер/a-5879328-1 Придворный архитектор Гитлера: Альберт Шпеер]</ref> на Хитлер преди да стане министър. Казва „съжалявам“<ref>[http://ftvdb.bfi.org.uk/sift/title/548364 REPUTATIONS: Albert Speer The Nazi Who Said Sorry]</ref> и поема морална отговорност за престъпленията, извършени от нацисткия режим. Степента на неговото участие в преследването на евреите и [[Холокост]]а е предмет на диспут и противоречия<ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/germany/1489793/Wartime-reports-debunk-Speer-as-the-Good-Nazi.html Wartime reports debunk Speer as the Good Nazi], 11 May 2005, Kate Connolly, ''The Daily Telegraph (UK)''</ref>.

== Биография ==

В течение на последвалите девет години Шпеер е личен архитект на [[фюрер]]а, завоювайки си неговото почти безгранично доверие. През февруари [[1942]] г. Хитлер назначава Шпеер за райхсминистър на въоръжението и боеприпасите. През март [[1943]] г. министерството е преименувано в Имперско министерство на въоръжението и военната промишленост.

В последната седмица на [[Втора световна война|Втората световна война]] Шпеер забранява да се унищожават при отстъпление немските промишлени предприятия, нарушавайки заповедта на Хитлер. Международният военен трибунал в Нюрнберг признава Шпеер за виновен в извършване на престъпления срещу човечеството и военни престъпления и го осъжда на 20 години затвор. Шпеер ги излежава в затвора [[Шпандау]]<ref>[http://www.diary.ru/~heiny/p52872337.htm Шпандау:тайните дневници]</ref> в [[Берлин]]. През октомври [[1966]] е освободен след изтичане на наказанието.

До смъртта си през [[1981]] г. Шпеер издава своите мемоари („''Отвътре на Третия Райх''“, „''Шпандау:тайните дневници''“). Първородният му син, роден през [[1934]] г., носи неговото име и също става архитект. Другите му деца са Хилде Шрам, Фриц Шпеер, Маргрет Нисен, Арнолд Шпеер и Ернст Шпеер.