Българска старина (сдружение): Разлика между версии

По инициатива на [[Карел Шкорпил]] на 23 март 1924 г. във Варна с участието на представители от [[Шумен]], [[Нови пазар]], Абоба ([[Плиска]]) и [[Преслав]] се учредява Археологическо сдружение “Българска„Българска старина”старина“. Почетен председател на Постоянния комитет става [[Симеон Варненски и Преславски|митрополит Симеон]], а реалното ръководство на сдружението е поето от К. Шкорпил.

През 1926 г. седалище на сдружението става Шумен, чийто местен комитет успешно координира работата на местните археологически дружества в Шумен, Плиска, Мадара, Преслав и Разград. Археологическото сдружение “Българска„Българска старина”старина“ си поставя следните основни задачи: да се грижи за опазването на старините, открити в Източна България; да организира нови археологически разкопки; да изучава българската история по източници в страната и чужбина; да урежда народни събори на исторически места в Източна България.

Дейността на сдружението допринася за провеждането на мащабни археологически изследвания в края на 1920-те и началото на 1930-те години. В тях се включват войници от Шуменския гарнизон, а началникът на гарнизона е избран за председател на комитета. Археологически разкопки се провеждат съгласувано с [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] в София, а за научни ръководители са привлечени утвърдени български учени. Сдружението и неговите сътрудници имат безспорна заслуга за първите организирани разкопки в Мадара (1926), разкриването и консервирането на останките на [[Кръглата църква]] в Преслав при разкопките през 1927- – 1928 г., ръководени от [[Кръстю Миятев]] и др.

През втората половина на 1920-те и през 1930-те години Археологическо сдружение "Българска„Българска старина"старина“ обединява усилията на местните археологически дружества, музеи и различни организации и институции в Източна България за планомерно разкриване, опазване и експониране на най-забележителните паметници на българското средновековно културно-историческо наследство.

* Лечев, Д. Археологическото сдружение “Българска„Българска старина”старина“ и музейното дело в Шуменския край. - – В: История на музеите и музейното дело в България. Доклади и съобщения от Националната научна конференция (Плевен, 27- – 28 март 2003). Плевен, 2003.

* [http://www.monitor.bg/article?id=98978 Кр. Крумов, Сенчестата страна на Мадарския конник - – в. Монитор, 25 окт. 2006]

* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:D9FBKLvyH2YJ:search.data.bg/ready/061a5d4d62a8d67a0652aa6ef3747fa2/Madarski%2520konnik.doc+%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BEАрхеологическото+%D1%81%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5сдружение+%E2%80%9C%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0“Българска+%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%E2%80%9Dстарина”&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgV2V8ovKp8P-wT7QhYz6uFMrj3YmUqnCDy3DQ_p6RvQQ7hhSM0XwzCnrc6u_SbclqXeBRxA5oHME-jW-nEeMQckczkPbM4Cx6P_sypoWukvTuee7xdzx-ecGQVWfQw6Qc26weD&sig=AHIEtbTTEM0YdCQ6bnazmswMsR4Z2rYLyQ Н. Живкова, Мадарският конник, “мадарщината”„мадарщината“ и нашето национално самочувствие]