Драговищица (област Кюстендил): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м област с малка буква
#100commonsdays 008
Ред 9:
| изт-дължина = 22.650
| площ = 43,524
| общомедия = Dragovishtitsa, Kyustendil Province
}}
'''Драговищица''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].
Line 15 ⟶ 16:
Село Драговищица се намира в Кюстендилската котловина, в полу[[планина|планински]] район, северно от гр. Кюстендил, в долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]].
 
Селото е образувано на 2 юни 1956 г. с Указ № 148 от 29 май 1956 г. на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[НРБ]] от сливането на селата [[Перивол]] и [[Ямборано]]. Перивол е купно село с две махали - – Коилица и Лъбинци (Трепките), разположено на десния бряг на река Драговищица. Ямборано е купно село, разположено на левия бряг на река Драговищица.
 
Климат: умерен, преходноконтинентален.
 
През годините до обединяването му с Ямборано през 1956 г., село Перивол принадлежи към следните административно-териториални единици: община Перивол (1883- – 1956). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%EF%E5%F0%E8%E2%EE%EB&code=59656&kind=-1]
 
През годините до обединяването му с Перивол през 1956 г., село Ямборано принадлежи към следните административно-териториални единици: община Перивол (1883- – 1887), община Ямборано (1887- – ?), община Перивол (1949- – 1956). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%DF%EC%E1%EE%F0%E0%ED%EE&code=87775&kind=-1]
 
През годините село Драговищица принадлежи към следните административно-териториални единици: община Драговищица (1956- – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C4%F0%E0%E3%EE%E2%E8%F9%E8%F6%E0&code=23282&kind=-1]
 
== Население ==
=== Население на село Перивол (1880- – 1956) ===
{| class="wikitable"
| '''Година'''
Line 45 ⟶ 46:
|}
 
=== Население на село Ямборано (1880- – 1956) ===
{| class="wikitable"
| '''Година'''
Line 86 ⟶ 87:
 
== История ==
[[File:Dragovishtitsa (Kyustendil) war memorial plaque.jpg|right|thumb|260px|Паметна плоча с имената на загиналите през войните]]
=== История на село Перивол ===
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му – - ''perivole -'' – градина, бахча, както го тълкува проф. [[Йордан Иванов]].
 
Село Перивол е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул на сръбския крал [[Стефан Дечански]] (1321- – 1331) за дарените селища на [[Пещерски манастир|манастира "Свети„Свети Никола Мрачки"Мрачки“]] при село [[Пещера (Област Перник)|Пещера]], Радомирско. В грамотата е спомената периволската църква "Матер„Матер Божия"Божия“, която просъществувала до 1926 г., когато била съборена.
 
Селото се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1737 г. [[австрийци|австрийски]] отряд от 100 конници прониква до село Перивол, разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.
Line 95 ⟶ 97:
През 1866 г. са регистрирани 80 домакинства с 597 жители. 1870 г. турското правителство заселва в селото 11 [[татари|татарски]] семейства, но след 2 години те се преселили в [[Косово поле]]. Вместо тях дошли 8 [[черкези|черкезки]] семейства, но за разлика от татарите, черкезите били мързеливи и крадливи и селяните доста изпатили от тях. През януари 1878 г. черкезите се избягали към [[Македония]].
 
До 1878 г. в селото имало четири турски земеделски стопанства - – на Мехмед Шарапчийски, Мустафа, Шарапчийски, Азис и Кафтанджията. След Освобождението [[турци]]те избягали в [[Крива Паланка]], а по-късно периволчани изкупили земята.
 
В края на ХІХ век селото има 8556 декара землище, от които 6464 дка ниви, 478 дка гори, 94 дка естествени ливади, 794 дка овощни градини, 726 дка лозя и др. и се отглеждат 848 овце, 174 кози, 400 говеда и 128 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти.
 
През 1880 г. е построена църквата "Свети„Свети Димитър"Димитър“. През 1883 г. е открито училище, което от 1890 г. се помещава в нова сграда, а през 1929 г. е открито училище и в махала Коилица. Учредено е читалище (1910).
 
През 1920 г. е изграден параклис "Успение„Успение Богородично"Богородично“.
 
Учредена е Кредитна кооперация "Съгласие"„Съгласие“ (1926), която през 1960 г. се влива в "Наркооп" -„Наркооп“ – Кюстендил. Селото е електрифицирано (1929). През 1930 г. е открит лекарски участък.
 
През 1938 г. се залесяват 60 дка с бор в местностите Тимин дол и Маневица.
 
През 1950 г. е учредено ТКЗС "Станке„Станке Димитров"Димитров“, което от 1979 г. е в състава на АПК - – с. Драговищица.
 
=== История на село Ямборано ===
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му – - ''emporiov - ''– пазар, тържище, търговски колония, както го тълкува проф. Йордан Иванов.
 
Село Ямборано се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1866 г. са регистрирани 52 домакинства с 313 жители. Освобождението заварило селото раетско, с два турски [[чифлик]]а - – Жаджийски и Арнаутски.
 
В края на ХІХ век селото има 4428 декара землище, от които 2770 дка ниви, 597 дка гори, 47 дка естествени ливади, 379 дка овощни и зеленчукови градини, 682 дка лозя и др. и се отглеждат 452 овце, 229 говеда и 47 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия и тютюн) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти.
 
През 1859 г. е построена църквата "Успение„Успение Богородично"Богородично“. Още отпреди Освобождението е открито училище.
 
Създадено е кооперативно сдружение (1911), учредено е читалище "Просвета"„Просвета“ (1921). Селото е електрифицирано (1938), построена е помпена станция за напояване (1939).
 
През 1950 г. е учредено ТКЗС "Бай„Бай Атанас"Атанас“, което от 1979 г. е в състава на АПК - – с. Драговищица.
 
=== История на село Драговищица ===
 
Село Драговищица е образувано с решение на Президиума на Народното събрание през 1956 година чрез сливането на селата Перивол и Ямборано.
 
През 1959 г. ТКЗС от селата Перивол, Ямборано и Стенско се обединяват в ОТКЗС „Ленин“ с център с. Драговищица.
 
През 1969 г. в обединеното село Драговищица е изграден завод за строителна керамика "Раденко„Раденко Видински"Видински“, произвеждащ тухли за нуждите на строителството. Понастоящем заводът е основно модернизиран и е собственост на "Кераминженеринг"„Кераминженеринг“ АД — – гр. София. [http://www.ruenholding.com/bg/keram_drag_bg.html]
 
Селото е изцяло водоснабдено през 1970 г. Построени са нови кооперативен дом, поща, читалищна сграда, детска градина и множество частни и обществени сгради, открита е аптека, битов комбинат.
 
През 1979 г. селото става център на обединеното АПК — – Драговищица.
 
Селото е център на Драговищенската селищна система. През 1983- – 1989 г. излиза [[Драговищица (вестник)|вестник „Драговищица“]] - – орган на ОбК на БКП и ОбНС в с. Драговищица.
 
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* [[Успение Богородично (Драговищица (Област Кюстендил)|Възрожденска църква “Успение Богородично”]] (1859). Бившата енорийска църква на с. Ямборано.
* [[Свети Димитър (Драговищица (Област Кюстендил)|Църква “Свети Димитър”]] (1880). Бившата енорийска църква на с. Перивол. Пространството на наоса е разделено на три равни части от две редици колони, като разстоянието между тях е равно в ширина и дължина. Над получените квадратни полета се издигат 12 слепи купола. Стените и покритието са масивни.
* [[параклис "Успение Богородично" (Драговищица (Област Кюстендил)| Параклис “Успение Богородично”]] (1920).
* 320-годишен [[бряст]] - в местността Хаджийски дол.
* 270-годишен [[черен бор]] - в местността Бялата чешма.
== Религии ==
Село Драговищица принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
== Обществени институции ==
[[File:Dragovishtitsa (Kyustendil) chitalishte.jpg|right|thumb|260px|Читалище „Славчо Темкин“]]
[[File:Dragovishtitsa (Kyustendil) post office.jpg|right|thumb|260px|Пощенският клон в селото]]
* Кметство Драговищица.
* Читалище "Славчо„Славчо Темкин 1911" -1911“ – действащо читалище, регистрирано под номер 775 в Министерство на културата на Република България. Дейности: фолклорна група за автентични песни; шахматен кръжок; кръжок по плетиво; библиотека - – 18 200 тома.
 
== Религии ==
==Редовни събития==
Село Драговищица принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
* [[Успение Богородично (Драговищица (Област Кюстендил)|Възрожденска църква “Успение„Успение Богородично”Богородично“]] (1859). Бившата енорийска църква на с. Ямборано.
* [[Свети Димитър (Драговищица (Област Кюстендил)|Църква “Свети„Свети Димитър”Димитър“]] (1880). Бившата енорийска църква на с. Перивол. Пространството на наоса[[наос]]а е разделено на три равни части от две редици колони, като разстоянието между тях е равно в ширина и дължина. Над получените квадратни полета се издигат 12 слепи купола. Стените и покритието са масивни.
* [[параклис "Успение„Успение Богородично"Богородично“ (Драговищица (Област Кюстендил)| Параклис “Успение„Успение Богородично”Богородично“]] (1920).
 
<center><gallery caption="">
Image:Dormition of the Theotokos Church - Dragovishtitsa - Kyustendil.jpg | Църква „Успение Богородично“
Image:Dormition of the Theotokos Church - detail - Dragovishtitsa - Kyustendil.jpg | Страничен прозорец на „Успение Богородично“
Image:St Demetrius Church - Dragovishtitsa.jpg | Църква „Свети Димитър“
Image:Dragovishtitsa (Kyustendil) church Saint Dimitar 4.jpg | Храмовата икона на „Свети Димитър“
</gallery></center>
 
== Забележителности ==
* 320-годишен [[бряст]] - в местността Хаджийски дол.
* 270-годишен [[черен бор]] - в местността Бялата чешма.
 
== Редовни събития ==
* 15 август: събор в Ямборано.
* последната събота на август: събор в Перивол.
 
== Личности ==
* Стоимен Христов - – първият кмет на Периволската селска община след Освобождението (1883).
* Драголюб Стоянов - – кмет 6 мандата
 
== Литература ==
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]], ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.182- – 192;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд. БАН, с. 200- – 201, 506, 551- – 552, 713;
* Николай Мичев, Петър Коледаров, ''Речник на селищата и селищните имена в България 1878- – 1987'', София, 1989;
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора - – Кюстендил, с. 159- – 167;
 
== Външни препратки ==
* [http://vremeto.bg/city.php?city=1862 Времето в с. Драговищица]
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил]
* [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил]
* [http://hramove.pravoslavie.bg/?p=481 Църквата "Свети„Свети Димитър" -Димитър“ – информация]
{{Община Кюстендил}}
[[Категория:Села в област Кюстендил]]