Вера Антонова: Разлика между версии

През 1942 година Вера Антонова започва работа като учителка по старогръцки и латински в [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Шуменската девическа гимназия „Нанчо Попович”Попович“]]. Успоредно с това завършва курс за библиотекари в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”Методий“]], след което известно време работи като асистент в [http://www.libshumen.org/index.php Окръжна библиотека – гр. Шумен].

През 1951 година започва работа в [[Регионален исторически музей, Шумен|Окръжния исторически музей – гр. Шумен]], където завежда отдел „Средновековна археология”археология“ до пенсионирането си през 1988 година. В началото на научната си кариера интересите и са насочени към тракийската, античната и късноантичната епохи. През 50-те години заедно с [[Цветана Нелчинова-Дремсизова]] работи по проучването на римската вила при с. Мадара, [[Динея|късноантичната крепост при с. Войвода]], тракийските некрополи при селата [[Браничево (село в България)|Браничево]] и [[Янково]]. В края на 50-те години взема участие в експедициите на [[Станчо Ваклинов]] за регистриране на ранносредновековни обекти в [[Лудогорие]]то между [[Плиска]] и [[Силистра]] – [[Дръстър]]. По същото време тя взема участие в комплексната археологическа експедиция в [[Цар Асен (Област Силистра)|с. Цар Асен, Силистренско]] под ръководството на [[Милко Мирчев]] от [[Варненски археологически музей|Варненския музей]]. Предприетите разкопки разкриват един от най-интересните средновековни обекти в Североизточна България. Това кара Вера Антонова да посвети по-нататъшната си научна дейност на изучаването на средновековните паметници в Шуменско.

* във [[Велики Преслав]] участва в разкопките на местността „Селище”„Селище“ във Външния град;

Най-голямото достижение на Вера Антонова е свързано с цялостното проучване на [[Шуменска крепост]], на която посвещава 30 години от научния си път. От 1957 до 1987 година ръководи разкопките на този сложен, многослоен обект, включващ културни напластявания от ранножелязната епоха до късното средновековие. Анализирайки данните за последния период, тя защитава хабилитационния си труд „Град Шумен през [[Втората българска държава]] (XII-XIV в.) в светлината на археологическите проучвания”проучвания“, за което през 1976 година получава степен [[Старши научен сътрудник]] (Ст. н. с.).

Творческият път на Вера Антонова е увенчан от над 120 научни труда – монографии, студии, статии, и над 250 научнопопулярни статии, пътеводители, диплянки. Наред с това тя подготвя първите музейни експозиции в старото класно училище в Шумен, в музеите в Плиска и в [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]]. Авторка е и на експозициите в двете зали „Средновековие”„Средновековие“ на новопостроената през 80-те години сграда на Окръжен исторически музей – Шумен. По нейна инициатива е създаден музеят на [[Шуменска крепост]], а самият археологически резерват става еталон за социализация на културно-исторически паметници.

* [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий”Методий“]] II степен

* [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий”Методий“]] I степен (1976 г.)

* звание „[[Заслужил деятел на културата]]”“ (1980 г.)

* Средновековни погребения от Коларовградско. – Археология, 1959, 1- – 2, 88- – 95.

* Принос към най-старата история на Шумен и Шуменско плато. – Сб. Шумен – Коларовград, 1, 1960, 1- – 33 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).

* Новооткрити обекти от римската епоха в Мадара. – Известия на Народния музей Коларовград, 1, 1960, 19- – 54.

* Средновековни лапидарни паметници с надписи и рисунки от Коларовградско. – Известия на Народния музей Коларовград, 3, 1965, 25- – 36.

* Новооткрити обекти от римската епоха в Мадара. - – Известия на Народния музей Коларовград, 2, 1963, 23- – 58.

* Средновековни накити в Окръжния народен музей в Коларовград. – Археология, 1964, 2, 45- – 52.

* Склад за зърнени храни в Мадара. – Археология, 1964, 4, 30- – 36 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).

* Проучвания на средновековната култура в Коларовградски окръг (1944- – 1964). – Известия на Народния музей Коларовград, 3, 1965, 7- – 10.

* За мястото на аула на хан Омуртаг. – Исторически преглед, 1962, 5, 84- – 86.

* За произхода на античните материали в средновековна Плиска. – Исторически преглед, 1965, 5, 67- – 69.

* Средновековното селище в чашата на язовир „Виница”„Виница“, Шуменско. – Известия на Народния музей Шумен, 1967, 4, 3- – 34.

* Новооткрит старобългарски надпис на Шуменската крепост (предварително съобщение). - – Известия на Народния музей Шумен, 1967, 4, 79- – 85.

* Разкопки на градището при с. Войвода, Шуменско. – Археология, 1967, 3, 30- – 42 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).

* Археологически проучвания в центъра на Плиска през 1963- – 1964 г. (сектор А). – Известия на Археологическия институт, 1967, 30, 27- – 40.

* Проучвания в местността „Селище”„Селище“ в Преслав през 1960- – 1961 г. – Преслав, 1968, 1, 157- – 170 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).

* Материали от сондажни проучвания в Плиска. – Археология, 1969, 2, 25- – 42 (съавт. с Ст. Дамянов).

* Византийска крепост на Сиври тепе. - – Известия на Археологическия институт, 1970, 32, 303- – 310.

* Три старобългарски съда от Шуменска крепост. – Сб. Шумен и шуменско, 1971, 2, 173- – 180.

* Принос към археологическата карта на Шуменски окръг. - – Известия на Народния музей Шумен, 1973, 6, 89- – 127 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).

* За Шуменската крепост през римската епоха (II-IV в.). – Археология, 1978, 4, 13- – 24.

* Славянското селище в аула на хан Омуртаг. – Годишник на музеите от Северна България, 1981, 7, 56- – 64.

* Нови археологически проучвания при с. Хан Крум, Шуменско. -  – Годишник на музеите от Северна България, 1981, 7, 65- – 77 (съавт. с П. Петрова, Д. Владимирова).

* Новооткрита находка от земеделски сечива при Плиска. – Преслав, 4, 1983, 263- – 269.

* Църкви и каменни постройки в ранносредновековното градище при с. Цар Асен, Русенска област. - – Годишник на музеите от Северна България, 1984, 10, 59- – 70. (съавт. с Цветана Дремсизова).

* Тракийското наследство на Шуменска крепост. – Годишник на Софийския университет, Историко-философски факултет, 37, 2, 1984, София, 1985, 25- – 31 (съавт. с Д. Владимирова).

* Връзките на средновековния град Шумен със столицата Царевград-Търнов през XIII-XIV в. (общ обзор). – В: Сб. Велико Търново 1185- – 1985, София, 1985, 47- – 58 (съавт. с Д. Владимирова).

* Плиска. Западна стена – сектор „Север”„Север“ (Археологически разкопки през 1973- – 1975 г.). – Плиска-Преслав, 4, 1985, 44- – 78 (съавт с Ст. Витлянов).

* Античното наследство на средновековна Мадара. – Мадара, 3, 1992, 41- – 53.

* Владимирова-Аладжова, Д. – Живот, отдаден на археологията и музейното дело (ст. н. с. Вера Антонова). – Годишник на музеите от Северна България, 1984, 10, 223- – 226.

* Владимирова-Аладжова, Д. – Вера Антонова (1917- – 2002). – Археология, 2003, 1, 73- – 74.

* Лечев, Д. – В памет на Вера Антонова. – Известия на Историческия музей Шумен, 2003, 11, 309- – 310.

* Хараланова, Б., Б. Стефанова, Ст. Дончева. – 100 години Исторически музей Шумен. Библиография на научните издания и публикации. -  – Варна, 2004, с. 215- – 216.