|
}}
'''Католическата семинария''', внаричана градсъщо Пловдив или „'''Серафическа семинария'''", в Пловдив е духовно (средно) училище, съществувало през втората половина на XIX и в началото на XX век.
== История ==
През 1840 г. католиците в Южна България са поверени на грижите на [[Капуцини (монашески орден)|ордена на капуцините]]. През 1868 г. орденът откриват малка духовна семинария в [[Пловдив]]. Заслуга за това имат епископите-капуцини [[Андреа Канова|Андрей Канова]] (1841 – 1866) и [[Франческо Рейнауди]] (1868 – 1885). Първоначално в нея учат 8 младежи от Пловдив и околните павликянски села. През 1881 г. Рейнауди с помощта на [[Роберто Менини]] преструктурира семинарията и тя е наречена „Международна“. Към семинарията е създаден и пансион. Преобладаващото число семинаристи в нея са били българи. От 1881 до 1884 г. освен чужденците, тя подготвя и 17 свещеника от павликяните-българи.<ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>. През 1982 г. [[Роберто Менини]] открива ново крило на семинарията.
През 1884 г. Католическата семинария е настанена в нова сграда и е наименувана „СерафическаСерафическа семинария" на апостолическия Ориенталски институт на капуцините, имаща за цел да подготвя български младежи за членове на орден на капуцините. През 1885 г. в семинарията учат 40 момчета<ref name=":0">[https://draganbachev.wordpress.com/2013/09/13/епископ-викенти-пеев-възпитаник-на/ Ваташки Р., ЕПИСКОП ВИКЕНТИ ПЕЕВ – ВЪЗПИТАНИК НА ОРИЕНТАЛСКИЯ КАПУЦИНСКИ ИНСТИТУТ]</ref>. За десет10 години са подготвени 23 свещеници от местното население. ТяФинансира се финансира по линията на Ориенталски институт на капуцините, който включва също централа в село Буджа в околностите на град Смирна (днес в рамките на град [[Измир]]) в [[Турция]] и по-късно друга семинария в [[Сан Стефано]] ([[Цариград]]).<ref name=":1">[http://luben2.narod.ru/zaselvaneto.html Акълийски Л., Католишки истории – Капуцините]</ref>.
[[Съединение на Източна Румелия с Княжество България]] поставя на изпитание семинарията. През 1894 г. „СерафическатаСерафическата семинария“семинария в Пловдив е разделена на две: младежите-чужденци са изпратени в [[Истанбул|Цариград]], а българите-павликяни остават в Пловдив. Семинарията в Пловдив е преименувана в „Народна (мирска) семинария“ имаща за цел да подготвя мирски свещеници. В продължение на 16 години тя подготвя още 23 свещеника от Пловдив и околните села.
Някои от завършилите семинаристи избират светския живот, но са останали тясно свързани с техните енории като са били учители, писари (образовани чиновници) и дори избирани за кметове.
Освен богословие в семинарията има програми за обучение по философия и теология. Обучението е било на латински и италиански езици. Курсът на обучение е бил четиригодишен.
Слез започване на [[Първа световна война|Първата световна война]], семинарията (както и ОриенталскиОриенталският институт на капуцините) е затворена поради липса на средства. Междуособици от страната на местните мирянски свещеници и новоназначения епископ-българин [[Винкенти Пеев|Викенти Пеев]] също допринасят за невъзможността да се продължи обучението под друга форма.
След войната има няколко опита семинарията да бъде възстановена в град [[София]]. Дори се достига да започване на обучение, което не е довело до дипломиране на семинаристи.
== Преподаватели и възпитаници ==
[[Файл:Semenaristi_ot_Sekirovo_Gererala_1913.jpg|дясно|мини|250x250пкс250п|Отец Никола Селимов с възпитаници на семинарията на, 8 март 1913 г.]]
=== Перфекти (ректори) ===
[[Категория:Семинарии в България]]
[[Категория:ХристиянскиЗакрити средни училища в БългарияПловдив]]
[[Категория:Закрити средни училища в България]]
[[Категория:Средни училища в Пловдив]]
[[Категория:Католицизъм в България]]
[[Категория:История на християнството в България]]
[[Категория:ИсторияКатолицизъм нав ПловдивБългария]]
| 