Риголето: Разлика между версии

| Епоха = 1850- – 1851

'''„Риголето”„Риголето“''' ({{lang-it|Rigoletto}}) е опера в 3 действия от [[Джузепе Верди ]] и италианското либрето на [[Франческо Мария Пиаве]].

|[[Бас (гласов обхват)|бас]]

Верди живее дълго време с мисълта да напише опера върху някое от произведенията на [[Виктор Юго]]. Той се запознава с него през 1844 г., докато работи над „[[Ернани]]“. Пиесите на Юго допадат извънредно много на композитора преди всичко със своята изобличителна сила и драматургичната си напрегнатост. След това се захваща и с „[[Кралят се забавлява]]“. Освен посочените две, Верди е имал намерение да пише опери и върху други произведения на Юго – например „[[Кромуел]]“, „Марион Делорм“, „Рюи Бла“. В едно писмо до Чезаре де Сантис композиторът споделя: „…В драмите на Виктор Юго има винаги определена цел и неговите силни и страстни характери са крайно оригинални.“ от своя страна пък Юго категорично отхвърля идеята драмите му да служат за основа на сценично-музикални творби, той така и не възприема „Ернани“.

Пред дома на Риголето. Страшната клетва на граф Монтероне не излиза от главата на шута. Вървейки, той със загриженост мисли за любимата си дъщеря, която е единствената радост в живота му. От тъмнината изскача бандитът Спарафучиле. Младият мъж казва на Риголето как изкарва прехраната си и, че е готов да отстрани всеки негов неприятел или съперник . Засега шутът не се нуждае от помощта му. Той се разделя с бандита и влиза в къщи, но забелязва приликите между себе си и бандита ''(ария на Риголето „Pari siamo”siamo“)''. Така замислен, Риголето стига до дома си. В къщи злобният старик е изцяло променен. Дъщеря му Джилда го посреща с радост ''(дует на Риголето и Джилда „Figlia! - – Mio padre!”“)''. За затворената девойка срещите с баща ѝ и ходенето на църква са единствените щастливи мигове. Внезапно по улицата отекват стъпки. Изплашен, Риголето отива да провери кой се навърта около къщата му, но не вижда никого. Преоблеченият като студент Херцог се е скрил в тъмнината. Докато Риголето се оглежда, той се промъква през отворената врата и с помощта на прислужницата Джована се скрива в градината. Успокоеният шут се връща. Риголето нарежда още един път на Джована да пази добре дъщеря му и излиза. Джилда отново се замисля за непознатия младеж, когото е видяла в църквата. Споделя с Джована, че той постоянно е в съзнанието ѝ, а дойката ѝ казва, че той изглежда, че е личен момък. Джилда замечтана ѝ отвръща, че дали е обикновен младеж, или принц, колкото е по-беден, толкова повече ще го обича... как мечтае за мига, в който ще му признае това... В това време от храстите излиза Херцога. Джилда се стряска – това той! Очарован от красотата на Джилда и чул целият ѝ разговор с Джована, Херцогът ѝ се кълне във вечна вярност ''(ария на Херцога „Ah! Inseparabile... È il sol dell'anima)''. Джилда, в началото изплашена, сега вече също е развълнувана от неочакваната среща. Младежът казва на глас всичките ѝ момичешки мечти. В началото се държи на положение, но все повече харесва непознатия. Пита го кой е и как се казва. Той ѝ се представя за беден студент на име Гуалтие Малде. Тя вече се предава и се хвърля в прегръдките му. Влиза разтревожената Джована – тя е чула стъпки край къщата. И тримата си мислят, че Риголето се връща и Херцога избягва през задния вход. Джилда остава сама и потъва в сладки мисли за любимия си ''(ария на Джилда „Caro nome”nome“)''. Оказва се, че това са придворните на Херцога, доведени от граф Чепрано. Те са се събрали, за да изпълнят своя план за отмъщение: мислейки, че Джилда е любовница на старика, искат да я отвлекат. В това време се задава Риголето. Придворният Маруло му разказва защо са дошли: трябва да отвлекат жената на живеещия наблизо граф Чепрано и му показва ключа от портата на графа, който той му е подал преди миг. Риголето с готовност им предлага помощта си. Придворните радостно се съгласяват. Те му надяват маска на главата и го карат да държи стълбата. Но вместо в къщата на Чепрано, те влизат в неговия дом. Риголето не знае това. Стои с вързани очи и чака сигнала на компанията, че мисията е изпълнена ''(хор на придворните "Zitti! Zitti!)''. Едва когато чува виковете на Джилда, Риголето разбира истината. Обезумял от скръб, той си спомня клетвата на граф Монтероне и пада безчувствен на земята.

В двореца Херцогът е научил за отвличането на Джилда. След като си тръгва от дома ѝ, той решава да се върне там, но Джована му е разказала как няколко души с маски на лицата са похитили девойката. Той с разкъсано от мъка сърце признава пред себе си, че това единствената девойка, която му е направила подобно впечатление, а сега, дори човек с неговото положение не може да ѝ помогне ''(речитатив и ария на Херцога „Ella mi fu rapita!... Parmi, veder le lagrime”lagrime“)''. Идват неговите придворни още възбудени от снощното произшествие и разказват на Херцога за подвига си – отвлекли са „любовницата“ на Риголето и са я довели тук, в двореца ''(хор на придворните "Duka! Duka!''. Херцога веднага разбира всичко и доволен отива в стаята, където е затворена Джилда. В залата влиза Риголето. Той е уверен, че дъщеря му е в двореца – нали сам е помогнал на придворните да я отвлекат. Отначало шутът се мъчи да скрие мъката си от придворните, но не издържа и пада в краката им, молейки ги да му върнат Джилда. Нещастникът ги уверява, че Джилда му е дъщеря, но те не му вярват ''(ария на Риголето „Cortigiani, vil razza dannata“)''. Риголето разбира от един паж, че Херцога е в стаята си и се втурва нататък. Ала стаята е заключена. Чула гласа на баща си, Джилда излиза. Ридаейки, тя му разказва за своята любов, за измамата на Херцога, за опозоряването си ''(ария на Джилда „Tutte le feste”feste“)''. Риголето се мъчи да я утеши. Той е решил още утре да избягат от Мантуа. В това време през залата минава граф Монтероне. Водят го към затвора. Като го вижда, Риголето се заклева да отмъсти жестоко на своя покварен господар. Напразни са молбите на Джилда, която въпреки всичко обича Херцога ''(дует на Риголето и Джилда „Sì, vendetta, tremenda vendetta“)''.

Вече близо месец Риголето дебне случай да си отмъсти. Той е научил, че сега Херцога се среща с уличната танцьорка Мадалена, сестра на Спарафучиле. Води и дъщеря си със себе си, за да ѝ покаже какъв е нейният избраник. В тъмната нощ двамата с Джилда виждат Херцога, преоблечен като офицер, да влиза в дома на Мадалена ''(ария на Херцога „La donna è mobile”mobile“)''. Двамата се забавляват, Джилда е отчаяна, а Риголето е доволен, че дъщеря му осъзнава в какъв човек се е влюбила ''(квартет на Херцога, Мадалена, Джилда и Риголето „Bella figlia dell'amore”amore“)''. Баща ѝ я моли веднага да замине, преоблечена като мъж, за Верона, където той ще я намери на другия ден.

След премиерата на „Риголето“ през 1858 г. в Париж, 65-годишният тогава Джоакино Росини възкликва: „Действително този Верди е гениален композитор.“ Музиката на Верди в тази опера притежава изключителна въздействуваща сила. Всичко в операта е изградено само на музикално-драматични ситуации. Образите на трите главни действуващи лица – Херцога, Риголето и Джилда са обрисувани музикално с изключително майсторство. Музиката предава и най-тънките нюанси на техните преживявания. Музикално-драматургически „Риголето“ е изградена на контрастността, въпреки че не е използван единен тематичен материал. Има само една тема - – „на проклятието“. Тя се появява още във встъплението, а след това и неколкократно в развитието на действието, напомняйки за неизбежността на възмездието. Мелодиката на операта е изключително ботата. Тя е поредица от мелодически перли, чиито характер се определя от настроението или душевното състояние на героя или героите. При ансамбловите номера Верди с майсторство дава на всяка партия съответно музикално настроение.

Херцогът, освен Отело, е един от най-противоречивите образи на Верди. По традиция има две линии в интерпретациата му се следват две линии — – на влюбчив женкар — – за по-леките лирични гласове, напр. [[Бениамино Джили]], [[Алфредо Краус]] и [[Арсений Арсов]]; и на похотливец, алчен за плячка — – за по-драматичните тенори, напр. [[Енрико Карузо]] или [[Лучано Павароти]].

По-нататък музиката е по-разнообразна, изразителна и въздействуваща. Още няколкотактовото встъпление след първата сцена създава чувство на тревожност. Монологът на Риголето след срещата със Спарафучиле разкрива и много страни от душевния мир на героя. Големият дует на Джилда и Риголето е забележително постижение като мелодично-емоционален изказ. Последвалата любовна сцена на Джилда и Херцога е наситена с много лиризъм и сърдечна простота. Малката ария на Херцога, в която той признава любовта си към девойката, по настроение е близка до арията му от първото действие. Характеристиката на Джилда се допълва в прочутата ария „Скъпо име“. В края на действието е мъжкият хор „Тихо, тихо“ ''(„Zitti! Zitti!”“)'', един от най-популярните в оперната литература.

''„Questa o quella”quella“ („Тази или онази”онази“)'' – Херцогът, акт I, сцена 1

''“Pari„Pari siamo”siamo“'' – монолог на Риголето, акт 1, сцена 2

''„Figlia! - – Mio padre!”“ („Дъще! - – Татко!”“)'' – дует на Риголето и Джилда, акт I, сцена 2

''„Ah! Inseparabile... È il sol dell'anima”anima“ („Ах! Неразделни... Слънце е душата“)'' – ария Херцога и дует с Джилда, акт I, сцена 2

''„Gualtier Malde... Caro nome”nome“ („Гуалтие Малде... Скъпо име“)'' – Джилда, акт I, сцена 2

''„Zitti! Zitti!”“ („Тихо! Тихо!”“)'' – хор на придворните, акт I, сцена 2

''„Ella mi fu rapita!... Parmi, veder le lagrime”lagrime“ („Отвлякохами я!... Почти виждам сълзите ѝ”“)'' – Херцогът, акт II

''„Duca! Duca!”“ („Херцогът! Херцогът!”“)'' – хор на придворните, акт II

''„Tutte le feste”feste“ (“Всяка неделя“)'' – Джилда, акт II

''„[[La donna è mobile]]”“ (“Жената е променлива“)'' – Херцогът, акт III

''„Bella figlia dell'amore”amore“ (“Красива дъще на любовта“)'' – квартет на Херцога, Мадалена, Джилда и Риголето, акт III

В графа „Екип”„Екип“ са дадени изпълнителите на ролите както следва: Херцогът, Риголето, Джилда и в някои – Спарафучиле

| 1963|| [[Алфредо Краус]]<br>Еторе Бастиани<br>[[Рената Ското]],<br>Иво Винчо|| Джанандреа Гавацени<br>Оркестър и хор Маджио Музика Фиорентино&nbsp;— – Флоренция||

| 1964|| [[Карло Бергонци]]<br>[[Дитрих Фишер-Дескау]],<br>[[Рената Ското]]<br>Иво Винчо|| Рафаел Кубелик<br>Оркестър и хор на [[Ковънт Гардън]]||

В графа „Екип”„Екип“ са дадени изпълнителите на ролите както следва: Херцогът, Риголето, Джилда и Спарафучиле