Преход на България към демокрация и пазарна икономика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Финансови проблеми: Българска дългова криза (1987 – 1994) |
|||
Ред 169:
=== Финансови проблеми ===
;Външен дълг
През пролетта на 1990 г. започналата в края на 80-те години [[Българска дългова криза (1987 – 1994)|дългова криза]] достига своята кулминация, България преустановява плащанията по [[Държавен дълг|външния дълг]] и остава изолирана от международните финансови пазари. Единственият възможен източник на финансиране е [[МВФ]], но той поставя условие за финансова либерализация и дълго време тя се осъществява предимно под неговия натиск. Така историята на икономическата политика на България от началото на 1991 г. се свързва тясно с [[МВФ#Споразумения с МВФ|взаимоотношенията с МВФ]]{{hrf|Манчев|2005|25}}.
През 1992 г. е подписано споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. След неговото изтичане правителството опитва да договори ново разсрочване, но безуспешно. Все пак плащанията са възобновени, но това допълнително обезкръвява икономиката и следва тежка икономическа криза, която е преодоляна едва с въвеждането на режима на [[валутен борд]] през 1997 г. След това икономиката започва да се стабилизира и след 2000 г. международните кредитни агенции постепенно възвръщат доверието си в платежоспособността на България. Според Георги Ганев от икономическа гледна точка 1997 г. е много по-разломна за България от 1989<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/k_2014_2015/predi_50_godini/2015/01/01/2444331_25_godini_predi_i_sled_1989_v_6_grafiki/ | заглавие = 25 години преди и след 1989 в 6 графики | достъп_дата = 13 март 2015 | фамилно_име = Ганев | първо_име = Георги | дата = 1 януари 2015 | издател = [[Капитал (вестник)|Капитал]] }}</ref> Реалният доход на глава от населението, който намалява прогресивно от средата на 70-те, през 1989 маркира ускорение в спада и минимумът му е достигнат през 1997 г.
| |||