Соломон Аш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране; инфо кутия - допълване; форматиране: 6x тире, 2x А|АБ, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 28:
 
== Научна дейност ==
Класически [[експеримент]] на Соломон Аш, проведен през 1951 г., доказва наличието на [[конформизъм]] в [[Социална група|група]]та. На две отделни табла той представя пред изследваните лица няколко вертикални линии. Едното съдържа стандартна линия – от 2 [[инч]]а в някои експерименти, до 10 – в други. На другото табло са начертани три линии: едната е с дължината на стандартната, другите две – съответно по-дълга и по-къса. От изследваните лица се иска да посочат коя от линиите е равна по дължина на стандартната. Участниците – 8 подставени лица и едно изследвано лице – се подреждат в полукръг пред таблата. Изследваното лице сяда предпоследно в редицата. От всички участници се иска да кажат коя линия измежду пробните е равна на стандарта. Експериментът е нагласен така, че изследваното лице да чуе 7 други мнения, преди да каже своето. Правят се 18 сеанса, от които 6 – неутрални, в които подставените лица дават реални, верни отговори, и 12 контролни сеанса, в които подставените лица по инструкция дават подвеждащи, грешни отговори. В резултат се обособяват два типа реакции от страна на изследваните лица. В единия случай те се поддават в повече от половината опити (сеанси) на мнението на мнозинството и дават мнение, сходно с общото мнение на групата, въпреки че впоследствие декларират, че са знаели, че другите не са прави, но са били несигурни в собствената си преценка. В другия случай попадат изследвани, които са се поддали в по-малко от половината опити и са били твърдо убедени в собствената си правота, държали са се неконформно. Допускането е, че конформизмът е плод, освен на несигурност, и на желанието индивидът да не бъде отхвърлен от групата или да не стане обект на присмех.
 
Известни експерименти, свързани с конформизма, прави и [[Мюзафер Шериф]].