Беласишка битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на Кочев |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
С този акт Византия счита, че е сложила край на българската държава. Затова, когато пет години по-късно (непосредствено след смъртта на Цимисхий през януари 976 г.), в западните области на някогашното Преславско царство [[Въстание на комитопулите|избухва въстание]]<ref>Йоан ''Скилица'', „История“, в: ''Подбрани извори'', т. II, с. 64; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 94 сл.</ref>, в [[Константинопол]] възприемат водачите му, [[комитопули]]те [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]], като «отстъпници» и «метежници» срещу законната власт на византийския император, които трябва да бъдат отново подчинени<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 172 – 173</ref>.
През 986 г. Василий II предприема първия си поход срещу българите. След безуспешна обсада на [[София|Средец]] императорът претърпява съкрушително поражение в [[Битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]]<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39 – 41, 43 – 44</ref>. Военните успехи на Самуил срещу византийците и гибелта на останалите комитопули водят до издигането му в едноличен управник (а от 997 г. – и владетел с царска титла) на държавата, чието средище е преместено в [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] и [[Охрид]].
*[http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/shepherd_1911/shepherd-c-058-059.jpg '''Карта на Европа и Византийската империя около 1000 г.''']<ref>''Shepherd'', William, ''Historical Atlas'', pp. 58 – 59, изтеглено от интернет-страницата на The University of Texas at Austin, Perry-Castañeda Library на 17 ноември 2007 г.</ref> (на английски език)
Ред 62:
Както показват гибелта на Вотаниат и фактът, че войната продължава още четири години, победата на византийците при Ключ далеч не е пълна<ref>''Holmes'', Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm Basil II (A.D. 976 – 1025)]</ref>. Някои съвременни историци поставят под сериозно съмнение тезата, че поражението на българите е толкова голямо, както е описано от византийските летописци [[Скилица]] и [[Кекавмен]].<ref>''Stephenson'', P., The Legend of Basil the Bulgar-Slayer, Cambridge University Press, 2003, ISBN 0521815304, p. 4</ref> Други учени подчертават, че ударът, претърпян два месеца след битката със смъртта на Самуил, е по-съдбоносен за българската държава<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 740 – 741</ref>. Българският цар умира в Преспа на 6 октомври 1014 г. вследствие от сърдечен пристъп, който получава след като вижда какво е сполетяло пленените войници<ref name="skylitzes66" />.<ref name="pirivatric137">''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref> Наследниците на Самуил, [[Гаврил Радомир]] и [[Иван Владислав]], не съумяват да окажат отпор на Василий II, който със сила и дипломация успява да покори България през 1018 г.<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 56 – 61; ''Павлов'', Залезът на Първото българско царство, с. 24 – 42</ref>
Друга теза в историографията набляга върху значението на Беласишката битка. В резултат на поражението при Беласица българската войска понася невъзвратими загуби. По-този начин възможностите на централната власт да упражнява ефективен контрол върху периферните и вътрешните области на царството намаляват. Затова поведението на областните и местните управители става определящо за изхода от войната с Византия. Голяма част от тях се предават доброволно на Василий II.<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 130 – 131, 143</ref> България остава под владичеството на Византия близо два века. С изключение на [[Калоян]] и [[Иван Асен II]], владетелите на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], обособило се през 1185 – 1187 г., не успяват да включат трайно [[Македония (област)|Македония]] в неговите предели.
Допринасяйки за падането на България под византийска власт, Беласишката битка се отразява и върху съдбата на [[сърби]]те и [[хървати]]те, които са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 г.<ref>''Stephenson'', P., The Balkan Frontier in the Year 1000, pp. 123 – 124 (в: ''Magdalino'', P., Byzantium in the Year 1000, Brill 2003, ISBN 9004120971); ''Острогорски'', История на византийската държава, с. 408; ''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, т. II, с. 280; ''Ćirković'', Sima, [http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/doseljavanje_slovena_i_dukljanska_drzava.htm ''Doseljavanje slovena i dukljanska država'']</ref><ref>Хърватия не е завоювана от Византия, но се признава за неин васал – вж. ''Матанов'', Христо, Средновековните Балкани. Исторически очерци, изд. „Парадигма“, София 2002, ISBN 954-9536-61-0, с. 150</ref> Византийската империя възстановява границите си от Дунава до [[Пелопонес]] и от [[Черно море|Черно]] до Адриатическо море<ref>''Vasiliev'', A., History of the Byzantine empire, 6. The Macedonian epoch (867 – 1081), [http://www.intratext.com/IXT/ENG0832/_P14.HTM Relations of the Byzantine Empire with the Bulgarians and Magyars], изтеглено на 20 ноември 2007 г. (на руски: ''Васильев'', А. А., „История Византийской империи“, [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa1.htm том 1], [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa161.htm#vaa161para03 Взаимоотношения Византийской империи с болгарами и мадьярами], изтеглено на 10.12.2007 г.)</ref> (вж. [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/map001.shtml карта на Византийската империя през 1025 г.]<ref>''Сказкин'', С. Д. (ред.), [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/index.shtml История Византии, т. 2], Москва 1967 – изтеглено от библиотеката на сайта Historic.Ru на 10.12.2007</ref>).
| |||