Марко Цепенков: Разлика между версии

==Биография==

Роден е през [[1829]] година в с. Ореховец, Прилепско. Известно време изучава [[гръцки език]] в [[Струга]] при учителя [[Наум Хаджов]]. Важна е срещата му с [[Димитър Миладинов]] ([[1856]]-[[1857]]), след която започва активно да събира народни песни. По – късно, когато се запознава със сборника на Васил Чолаков, той се обръща и към приказките. Анекдоти за църковни лица, както и част от приказките за свещеници Марко Цепенков започва да записва под влияние на книгата на Илия Блъсков „ Поп Марко“. В Прилеп отваря книжарница и става един от основателите на читалище „ Надежда“. Участва и в [[Борба за българска църковна независимост|борбата]] срещу гръцкото духовенство.

 

През [[1888]] година Министерството на народното просвещение в [[София]] започва да издава “[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]”. Марко Цепенков се свързва с проф. [[Иван Шишманов]], на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселил окончателно със семейството си през 1888 година в гр. София. До [[1900]] година обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.</ref>