Отваря главното меню

Марко Цепенков

български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония

Марко Костов Цепенков е български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.

Марко Цепенков
Марко Костов Цепенков
български писател и фолклорист

Роден
Марко Костов Цепенков
Починал
Погребан София, България
Научна дейност
Област Етнография
Подпис Marko Cepenkov Signature (vectorized).svg
Марко Цепенков в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1829 година в Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при учителя Наум Хаджов. Важна е срещата му с Димитър Миладинов (1856-1857), след която започва активно да събира фолклорни текстове. Участва и в борбата срещу гръцкото духовенство.

През 1888 година Министерството на народното просвещение в София започва да издава „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Марко Цепенков се свързва с професор Иван Шишманов, на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселил окончателно със семейството си през 1888 година в София. До 1900 година обнародва в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[1]

Автор е на стихотворения и песни, на драмата „Църне войвода“. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заява, че е българин, въпреки че в Северна Македония Марко Цепенков се смята за македонски писател.[2]

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

БележкиРедактиране

  1. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.
  2. Марко Цепенков – Фолклорно наследство в шест тома БАН