Марко Цепенков
Марко Костов Цепенков е български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.
| Марко Цепенков | |
| български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония | |
 | |
| Роден | Марко Костов Цепенков
1829 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 декември 1920 г.
|
| Погребан | София, Република България |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Марко Цепенков в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е през 1829 година в Прилеп. Син е на Коста М. Цепенков и втората му жена, която била от Крушево. По бащина линия и дядо му, и баба му, и баща му са големи песнопойци, знаещи многобройни песни. Марко притежава дарбата на баща си да съхранява в паметта си и да възпроизвежда разказаното или чутото съвършено точно. Има голям стремеж към учението, в родния си град учи при Анджи Костадин Дингуле, а после в Струга при Наум Хаджов, на гръцки. Поради бедността трябва да се заеме със занаят и става терзия, но се самообразова, усвоява книжовно български, гръцки и турски език. Отворил свой дюкян, той вика децата да разказват какво ги учи даскалът, а страстта му към книжовността го свързва с местната учителска общност.[1]
Важна е срещата му с Димитър Миладинов (1856 – 1857), който отива при баща му да записва песни. На бащиния му въпрос защо ги събира Миладинов отговаря: „за да останат да се пеат некоаш“ и Марко Цепенков също се отдава на дело да съхрани през годините древното, наследеното. Започва активно да събира фолклорни текстове и получава поощрението на Кузман Шапкарев и местната интелигенция. Участва и в борбата срещу гръцкото духовенство.[2]
Когато разбира, че Министерството на народното просвещение на България е оповестило програма за издаването на народни умотворения, той се отправя към София и се свързва с професор Иван Шишманов, на когото предоставя материалите си. През 1889 година Министерството започва да издава „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и още в първия брой са публикувани събрани от Марко Цепенков народни песни, тъжачки, вярвания и прокоби, приказки, легенди, детски игри и т.н.[3] Професор Шишманов го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселва окончателно със семейството си през 1888 година в София.[4] Там той се препитава с различни дейности: отваря дюкян за продажба на тютюн, работи като служител в общината, като администратор в печатницата на братя Спиркови.[1] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[4]
До 1900 година обнародва в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри.[4] По неокончателни данни е публикувал или оставил в архиви повече от 600 приказки и над 6000 пословици и характерни изрази, поговорки, десетки предания, песни, игри и т.н.[5]
Автор е на стихотворения и песни, на драмата „Църне войвода“. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заява, че е българин, въпреки че в Северна Македония Марко Цепенков се смята за македонски писател.[6]
Марко Цепенков завършва автобиографията си с поглед към своето дело и своя народ:[7]
|
|
На 21 ноември 1905 година Марко Цепенков изпраща писмо до XIII обикновено народно събрание, в което описва своите заслуги за България и моли за пенсия:
| „ | Господа Народни Прѣставители!
Неумѣстно е да подсказва човѣкъ принесенитѣ заслуги на своето отечество и да иска за тѣхъ материялно възнаграждение; нъ тъй като при много случаи, нуждата е принуждавала и най-голѣмитѣ патриоти, да се обърщатъ, за лепта и помощь към Почитаемото правителство на този народъ, на който сматрятъ, че ся принесли известни заслуги, то и азъ като считамъ да съм направилъ некои от тѣхъ и проникнътъ на време отъ всенароднитѣ интереси, за възбуждание националния духъ на заблуденото българско население на нашия край, отъ вѣрломното гърцко духовенство, което подпомагано и улеснявано отъ турскитѣ власти, действуваше произволно, за убиванието на народния ни идеялъ и унищожаванието народностьта, азъ обаче не можяхъ да стоя хладнокървенъ и пасивенъ зритель на възмутителни и нетърпими убиствени гърцкокозни и домогвания. Затова напуснах окончателно частнитѣ си работи и рѣшихъ, да дѣйствувамъ до край, за избавението отъ Гърцкото духовенство на българското население въ нашия край, и съ рискъ на животътъ си ратувахъ за постижение на тая цѣль... |
“ |
В архива на Цепенков е запазен документ от 1917 година със следната характеристика, писана най-вероятно от самия него:[1]
| „ | М. К. Цепенков от гр. Прилеп, 88-годишен старец, български книжар в Прилеп през 1862 г., зимал живо участие в борбата по църковния въпрос, известен в българската литература като фолклорист-събирач на български народни песни, приказки, пословици и др. от гр. Прилеп и околията. | “ |
- Писмо до Народното събрание от 1905 година
-
-
-
-
Памет
редактиранеНа Марко Цепенков е наречена улица в квартал „Малинова долина“ в София (Карта).
Външни препратки
редактиране
- Автобиография
- Как Марко Цепенков бе научно македонизиран
- 180 години от раждането на Марко Цепенков. Мисията: Събирач на приказки, пазител на духовни съкровища
- „Църне войвода“, публикувано във в-к „Автономна Македония“, София, 1903 г. от Марко Цепенков
- „Мирчо Войвода с майка си се прощава“, публикувано във в-к „Дебър“, год. II, бр. 10, София, 3 юни 1906 г. от Марко Цепенков
- „Предание за града Битола; Как превзеле турците град Битола“, публикувано в „Марко Цепенков – Фолклорно наследство“, том 4, София, 2006 година
- "До господина Председателя на XIII Обикновено Събрание Народно", София, 1905 година
- Цепенков, Марко. Еснафите в гр. Прилеп // Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина XV. 1898. с. 176-181.
Бележки
редактиране- ↑ а б в Живков, Тодор Иванов. Марко К. Цепенков и неговото дело // Македонски преглед XVIII (3). Македонски научен институт, 1995. с. 41–43.
- ↑ Живков, Тодор Иванов. Марко К. Цепенков и неговото дело // Македонски преглед XVIII (3). Македонски научен институт, 1995. с. 44–45.
- ↑ Живков, Тодор Иванов. Марко К. Цепенков и неговото дело // Македонски преглед XVIII (3). Македонски научен институт, 1995. с. 41, 45-46.
- ↑ а б в Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
- ↑ Живков, Тодор Иванов. Марко К. Цепенков и неговото дело // Македонски преглед XVIII (3). Македонски научен институт, 1995. с. 46.
- ↑ Марко Цепенков – Фолклорно наследство в шест тома БАН
- ↑ Църнушанов, Коста. Българомразието е отцеругателство // Македония (24). 21 юни 1994.