Кирил Боянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: хронологично подреждане на инф |
мРедакция без резюме |
||
Ред 28:
Става ръководител на секция в [[ЦИИТ|Централния институт по изчислителна техника]], а по-късно и ръководител направление „Микрокомпютри и микропроцесорни системи“ (1969 – 1982). Едновременно работи по съвместителство в ИМ с ИЦ отначало като ръководител лаборатория „Крайни автомати“, а от 1985 като ръководител сектор „Компютърни системи и мрежи“. Старши научен сътрудник I ст. става през 1982. Назначен е за директор на Института по микропроцесорна техника в Правец и за главен конструктор на България по [[Персонален компютър|персонални компютри]] (1986). От 1985 ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по „Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини“ към Координационния център по информатика и изчислителна техника на БАН (КЦИИТ)(по-късно [[Институт по паралелна обработка на информацията]]), а през периода 1993 – 1996 е директор на центъра. Дългогодишен директор на Института по паралелна обработка на информацията – едно от основните звена на БАН в направление „Математически науки“. През юли 2010 г. институтът се слива с новосъздадения Институт по информационни и комуникационни технологии. Боянов ръководи секция „Компютърни мрежи и архитектури“ към Института.
През [[1989]] е избран за член-кореспондент на [[БАН]], а през 2003 – за действителен член ([[академик]]) на БАН<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20120913050221/http://www.acad.bg/rismim/boyanov/inner/academics.htm | заглавие= Personal home page of acad. Kiril Boyanov|достъп_дата =24 ноември 2016
През [[1990]] – [[1996]] ръководи въвеждането на [[Интернет]] в България и въвеждането на [[електронна поща]] в институтите на БАН.
Ред 41:
Член е на комисията по номинациите за [[Джон Атанасов (награда)|наградата Джон Атанасов]].
=== Отношения с Държавна сигурност ===
При оповестяването на принадлежността на български граждани към ДС след 2000 г. става известно, че през 1959 – 1960 г. е бил агент на [[Държавна сигурност]] с псевдоним ''Лалчев''.<ref name="РЕШЕНИЕ_110">{{Цитат уеб
| уеб_адрес = http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=258
Line 58 ⟶ 59:
== Публикации и научни разработки ==
Автор е на над 150 публикации в наши и чужди списания, на 33 книги и учебници и на 23 авторски свидетелства. Участвал е в над 30 научни разработки, реализирани в практиката, по-важни от които са първата българска електронно-сметачна машина
▲Автор е на над 150 публикации в наши и чужди списания, на 33 книги и учебници и на 23 авторски свидетелства. Участвал е в над 30 научни разработки, реализирани в практиката, по-важни от които са първата българска електронно-сметачна машина “[[Витоша (компютър)|Витоша]]”, първата ЦЕИМ от III поколение ЕС1020, първата система за крайни изпитания на магнитни дискове, адаптери за предаване на данни в мрежи от ЕИМ, персонални и професионални компютри и много други.
== Награди ==
Награждаван е с български и чуждестранни отличия, между които орден
Кирил Боянов има син
== Източници ==
| |||