Велика Морава: Разлика между версии

По време на научната си обиколка в [[Моравска област|Моравската област]], [[Анастас Иширков]] отбелязва следното: {{цитат|Доводи исторически и географски за владение над Българоморавско могат да представят приблизително еднакви и Сърбия, и България, но нашата сила в доводи може да ни даде най-вече диалектологията|}} <ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров (историк) |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК „Св. Георги Победоносец“ и УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref> Населението по долината на Велика Морава комуникира на [[косовско-моравски говор]], наричан още и [[косово]]-[[Ресава|ресавски]] [[диалект]]. Това обстоятелство е установено от трима български [[учен]]и [[езиковед]]и ([[Беньо Цонев]], [[Стефан Младенов]], [[Стоян Романски]]) по време на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]] <ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров (историк) |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК „Св. Георги Победоносец“ и УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref>. Всички сръбски учени също сочат специфичния косово-ресавски говор на това население, причислявайки го към т.нар. старощокавски [[сръбски]] диалекти [http://ostava.012webpages.com/Slika%20dijalekata%20po%20D.%20Brozovicu.htm (Разпространение на косово-ресавския диалект според сръбската диалектология)]. Беньо Цонев и Стефан Младенов <ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= За пограничните говори в Източна Сърбия (1904)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= Сръбски или български се говори между Искър и Морава (1908)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. (1914)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref> в капиталния труд „История на българския език“, категорично определят косовско-моравския говор за краен западен диалект на [[Български език|български]]я език <ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 – 1917 година|year= 1917/1918 |publisher= Държавна печатница, София}}</ref><ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Произход, име и език на моравците|year= 1918 |publisher= Държавна печатница, София, 84 стр.}}</ref><ref>{{cite book |last= Институт |first= за български език |authorlink= Институт за български език |title= Единството на българския език в миналото и днес |year= 1978 |publisher= БАН }}</ref><ref>{{cite book |title= История на българския език |year= 1919 – 1937 |publisher= Том I-III }}</ref>. [[Кръстьо Мисирков]] определя българо-сръбската езикова граница така: {{цитат|С български славяни, след заселването на Балканския полуостров със славяни, беше заселен не само десния, но и левия бряг на река Морава, т.е. целия и&#768; басейн на запад до водоразделите на Морава и Колубара и на Сръбска Морава и Ибър|}} <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], на българската [[наука|научна]] общност по [[диалектология]] и е наложено по ''[[марксизъм|марксически]] [[идеология|идеологически]] съображения'' названието [[преходни говори]] за [[Български език|български]]те [[говор]]ни [[диалект]]и в [[Сърбия]]. За видните [[българска диалектология|български диалектолози]] от този [[период]], тези български говори стават преходни говори <ref>{{cite book |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |title= Българска диалектология |year= 1949, 1962 и 1968 | }}</ref> по [[външна политика|външнополитически]] идеологически съобръжения спрямо [[Югославия]] <ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия |year= 2008 |publisher= УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>.