Британско-американска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Флаг → Шаблон:Флагче |
+ш без изт; форматиране: 10x заглавие-стил, 7x тире, 3x нов ред, 2 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{без източници|11:04, 28 ноември 2016 (UTC)}}
{{Военен конфликт
| име = Британско-американска война
Line 7 ⟶ 8:
| причина =
| резултат = запазване на предвоенното статукво
| страна1 = {{Флагче|САЩ}} [[Съединени американски щати|САЩ]]
| страна2 = {{Флагче|Великобритания}} [[Великобритания]]
| командир1 = [[Джеймс Мадисън]], [[Андрю Джаксън]]
| командир2 = [[
| сила1 =
| сила2 =
Line 17 ⟶ 18:
|}}
'''Британско-американската война''' (англ. ''British-American War of 1812'') е [[война]] между [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] и [[Великобритания]] през периода [[юни]] [[1812]] г.
== Причини за войната ==
=== Конфликт на търговски интереси ===
В началото на [[19 век]] САЩ стават сериозна сила в международните политически и икономически дела и конкурент на [[Велики сили|Великите европейски сили]]. През същия период Великобритания се намира в състояние на война с [[Франция]]. Първоначално САЩ приемат [[неутралитет]] към конфликта с надеждата, че войната ще изчерпи стопански двете държави и от това САЩ ще спечелят международни пазари. Когато с времето това не се случва, САЩ започват да доставят материали и храни на Франция, на което Великобритания отговаря с високи [[мито|мита]] върху американските стоки и с директни атаки върху търговския американски [[флот]], арестувайки екипажи и завземайки кораби.
=== Конфликт на политически интереси ===
Двете държави се явяват гранични на американския континент, тъй като на север САЩ граничат с британската колония [[Канада]]. От една страна САЩ проявяват все по-голям интерес за разширяване на територията на страната на север, като смятат да присъединят част от Канада чрез завземането ѝ от Великобритания. От друга страна Великобритания действа за подкопаване на стабилитета в САЩ, като се възползва от вътрешните им проблеми и подклажда северните [[индианци|индиански племена]] към въоръжен сблъсък с властта.
=== Ситуация за водене на войната и повод ===
Макар назряването на военния конфликт да е забележимо, възможността за война не се възприема еднозначно нито във Великобритания, нито в САЩ.
Великобритания е изтощена от войната с Франция и [[Парламент]]ът търси форми за избягването ѝ. Един ден преди обявяването на войната от страна на САЩ британският парламент взема решение за премахване на митата за американски стоки и спиране на административните действия, в т.ч. арестуване на кораби.
До [[1811]] г. отношението на различните [[щат]]и в САЩ към войната с Великобритания са диаметрално различни
Формален повод за обявяването на война е опитът за задържане и претърсване на американски търговски кораб от английска военна [[фрегата]] и, след отказа на американския кораб да се подчини
По този повод, на [[18 юни]] [[1812]] г. американският парламент приема декларация за обявяване на война на Великобритания.
== Военни сили на страните ==
Британските сухопътни сили, включени във войната са малко над 5 000 души редовна професионална армия, подкрепяна от канадската [[милиция]] и индианските племена. Великобритания разполага за участие [[Кралски военноморски сили на Великобритания|военен флот]] от 97 [[кораб]]а.
САЩ разполага с армия от около 37 000 души, която обаче няма професионалните умения на британската армия, а числото на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|морските военни сили]] значително отстъпва на морската мощ на Великобритания.
== Протичане на войната ==
Военни действия се провеждат на няколко фронта
=== Морски операции ===
През първата фаза на войната (до [[януари]] [[1813]] г.) американският флот взима инициативата в свои ръце и, благодарение на по-добрата [[навигация]] и по-точните стрелби, успява да потопи или да извади от строя голям брой британски кораби. Американците жънат военноморски успехи както на източното, така и на западното крайбрежие.
През следващата година британското военно командване възприема нов стратегически подход и успява да блокира [[пристанище|пристанищата]], където са акостирали американските морски съдове и не им дава възможност да се включат във войната до нейното прекратяване.
=== Военни операции край Големите езера и в Квебек ===
[[Картинка:Battle of Queenston Heights.jpg|thumb|150px|Битката при Куинстоун]]
[[Картинка:Battle of Lundys Lane.jpg|thumb|150px|Битката край Ниагара]]
Line 58 ⟶ 62:
Третата фаза на войната ([[1814]] г.) започва с успех на американската доброволна армия, която осъществява почти пълен контрол върху Големите езера, без Онтарио, което изоставят след неуспеха в битката край река [[Ниагара]]. През същото лято американците печелят битката при [[Платсбърг]], което намалява боеспособността на британската армия и я принуждава да се откаже от намеренията си да атакува [[Ню Йорк]].
=== Военни операции по други източни територии ===
Заедно с военните действия около Големите езера се провеждат и битки в [[Нова Англия]]. Английското присъствие на тази територия не е постоянно, а се свежда до блокиране на пристанища и откъслечни военни акции.
Една от военните акции е свързана с изненадващото нападение по посока на [[Вашингтон]]. Британската войска стига до [[столица]]та и я опожарява, като пожарът засяга резиденцията на [[президент]]а
На юг американската армия води битки и срещу съюзниците на англичаните
В началото на [[декември]], когато е уговорена конференцията за подписване на мирен договор в [[Гент]], британски военни кораби акостират край [[Ню Орлеан]] с надеждата Великобритания да извоюва по-добри позиции при подписване на договора. Битката между двете армии се провежда след подписване на договора, без воюващите страни да са уведомени за този факт, на [[8 януари]] [[1815]] г. и завършва с победа на американските милиции, които дават само 71 жертви, срещу над 2 000 загинали британски войници (в т.ч. двама генерали).
== Мирен договор ==
Мирният договор е подписан в [[Белгия|белгийския]] град [[Гент]] на [[24 декември]] [[1814]] г.
| |||