Александър I (Русия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м граматика, почерв. препр
всички дати в стар стил +шаблон
Ред 25:
| майка= [[Мария Фьодоровна (София Доротея)|София Доротея Вюртембергска]]
}}
{{Стар стил}}
 
'''Александър I Павлович''' ''Благословения'' <ref name="test">{{Ref-lang|ru}} [http://www.samuraev.narod.ru/biblio/r/r300rom/r300rom00.htm], Россия под скипетром Романовых (1613 – 1913). Первое издание 1912 год<!-- Заголовок добавлен ботом --></ref> (23 декември (12 декември [[стар стил]]) [[1777]] г., [[Санкт-Петербург]] – 19 ноември (1 декември стар стил) [[1825]] г. в [[Таганрог]]) е Всерусийски Император и самодържец (от 12 март (24 март стар стил) [[1801]] г.) от династията [[Списък на великите руски князе|Холщайн-Готорп-Романов]]. По-късно приема и титлите [[велик княз на Финландия|велик княз]] на [[Финландия]] и [[цар на Полша|цар]] на [[Полша]].
'''Александър I Павлович'''
''Благословения'' <ref name="test">{{Ref-lang|ru}} [http://www.samuraev.narod.ru/biblio/r/r300rom/r300rom00.htm], Россия под скипетром Романовых (1613 – 1913). Первое издание 1912 год<!-- Заголовок добавлен ботом --></ref> (23 декември (12 декември [[стар стил]]) [[1777]] г., [[Санкт-Петербург]] – 19 ноември (1 декември стар стил) [[1825]] г. в [[Таганрог]]) е Всерусийски Император и самодържец (от 12 март (24 март стар стил) [[1801]] г.) от династията [[Списък на великите руски князе|Холщайн-Готорп-Романов]]. По-късно приема и титлите [[велик княз на Финландия|велик княз]] на [[Финландия]] и [[цар на Полша|цар]] на [[Полша]].
 
Александър Павлович е най-големият син на император [[Павел I (Русия)|Павел I]] и [[Мария Фьодоровна (София-Доротея) | Мария Фьодоровна]] <ref>{{Ref-lang|ru}} [http://slovari.yandex.ru/dict/rges/article/rg1/rg1-0195.htm] Александр I (Российский гуманитарный энциклопедический словарь)</ref>. Той наследява трона след като баща му е убит. Управлява Русия по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], като в различни периоди взема участие в съюз с едната или другата страна. Александър I е сред създателите и основните поддръжници на международната система, установена на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през [[1815]] г..
Line 45 ⟶ 44:
Много черти от своя характер Александър дължи на своята баба, която го отнема от майка му. Императрицата решава той да живее в Царско Село, далеч от родителите му, които пребивават в своите дворци (в [[Павловск]] и [[Гатчина]]) и рядко се появяват в „големия двор“. Александър е добро и гальовно дете, така че за царствената баба е огромно удоволствие да се занимава с него.
 
На 17 септември (28 септември стар стил) [[1793]] г. се жени за дъщерята на Баденския маркграф Луиза Мария Августа фон Баден, която приема името [[Елизавета Алексеевна]].
 
За известно време Александър преминава през военна служба в Гатчинските войски, сформирани от баща му. Там придобива глухота на лявото ухо „от силнте изстрели на оръдията“.
Line 60 ⟶ 59:
Още преди възкачването на Александър на престола, около него се събират група „млади приятели“ (граф П. А. Строганов, граф B. П. Кочубей, княз [[Адам Йежи Чарториски|Адам Чарторийски]], Н. Н. Новосилцев), които от 1801 г. започват да играят много важна роля в управлението на държавата. Още през май Строганов предлага на младия цар да сформира неофициален комитет и в него да обсъжда плановете за държавното преобразуване. Александър се съгласява и след това приятелите на шега го наричат Комитет за спасение на обществото.
 
На 5 юни (16 юни стар стил) 1801 г. в [[Петербург]] е подписана руско-английската конвенция, която завършва с междудържавна криза, а на 10 май е възстановена руската мисия във [[Виена]]. На 29 септември (8 октомври стар стил) 1801 г. е подписан мирен договор с Франция, на 29 септември (11 октомври стар стил) е сключена секретната конвенция.
 
На 15 септември 1801 г. в Успенската църква в Москва Александър е коронован от Московския митрополит Платон (Левшин). Използван е същият ритуал за коронация, както и при коронацията на Павел I, но разликата е в това, че императрица Елизавета Алексеевна „по време на своята коронация не е на колене пред съпруга си, а приела права короната на главата си“.
Line 72 ⟶ 71:
 
==== Държавен съвет ====
Осъществява централното управление. Свиква се по лична преценка на императрица Екатерина. Държавният съвет от 30 март (11 април стар стил) 1801 г. функционира като постоянно действащото учреждениедействащ и получава името „Постоянен съвет“. Той разглежда и обсъжда държавните дела и постановления. Състои се от 12 висши длъжностни лица без разпределение на департаменти. На 1 януари [[1810]] г. (по проекта на Михаил М. Сперански „Въведение в правния кодекс на държавните закони“) Постоянният съвет е преобразуван в Държавен съвет. Той се съдържа Общо събрание и четири департамента – законодателен, на военните работи, на гражданските и духовните дела и на държавната икономика (по-късно временно съществува и пети – за работата на [[Полско царство|Полското царство]]). За организиране дейността на Държавния съвет е създадена Държавна канцелария, a за държавен секретар е назначен Сперански. Към Държавния съвет са учредени Законодателна комисия и Комисия по петициите.
 
Председател на Държавния съвет е Александър I или някой от членовете му по разпореждане на императора. В състава на Държавния съвет влизат всички министри, както и лица от висшите служители, назначавани от императора. Държавният съвет не издава закони, а е съвещателен орган при разработване на законите. Неговата роля е да централизира законодателните дела, да обезпечи еднообразието на юридическите норми, да не допуска противоречия в законите.
Line 275 ⟶ 274:
По пътя на сключените редица договори, през 1805 г. реално е оформена новата [[антифренска коалиция]]. На 9 септември същата година Александър се намира в действащата армия. Въпреки че командир е [[Михаил Кутузов]], в действителност главна роля при вземане на решения играе Александър. Императорът носи основната отговорност за разгрома на руско-австрийската армия при [[Битка при Аустерлиц|Аустерлиц]].
 
На 22 ноември 1805 г. е сключено примирие, според което руската войска е длъжна да напусне [[Австрийска империя|австрийската територия]]. На 8 юни (20 юни стар стил) 1806 г. в [[Париж]] е подписан руско-френски мирен договор. През септември 1806 г. Прусия започва война против Франция. На 16 ноември (28 ноември стар стил) 1806 г. Александър обявява, че Руската империя се включва във войната срещу Франция. На 16 март 1807 г. Александър преминава с армията през [[Рига]] и [[Митава]] и на 5 април достига Главната квартира на генерал [[Леонтий Бенингсен]]. Този път Александър се намесва по-малко в решенията в сравнение с предходната кампания. След разгрома на руската армия във войната е принуден да пристъпи към мирни преговори с [[Наполеон]].
 
=== Руско-шведската война (1808 – 1809) ===
Line 291 ⟶ 290:
 
=== Френско-руски съюз ===
На 25 юни 1807 г. е сключен [[Тилзитски мир|Тилзитския мир]] с Франция, според условията на който Русия се задължава да признае [[Първа френска империя|териториалните изменения]] в [[Европа]], да сключи примирие с [[Османска империя|Турция]] и да изведе войската си от [[Дунавски княжества|Молдавия и Валахия]], да се присъедини към [[Континентална блокада|континенталната блокада]] (разрив на търговските отношения с Англия), да предостави на Наполеон войска за войната в Европа, а също да встъпи като посредник между Франция и [[Британска империя|Великобритания]]. В отговор на Тилзитския мир англичаните бомбардират [[Копенхаген]] и отвличат датския флот. На 25 октомври (6 ноември стар стил) 1807 г. Александър обявява разрива в търговските връзки с Англия. През 1808 – 1809 г. руските войски успешно провеждат [[руско-шведската война]], присъединявайки към Руската империя Финландия. На 15 септември (27 септември стар стил) 1808 г. Александър I се среща с Наполеон в [[Ерфурт]] и на 30 септември 1808 г. подписва секретно споразумение, в което, в замяна на Молдавия и Валахия, се задължава съвместно с Франция да действа против Великобритания. По време на [[франко-австрийската война 1809]] г. Русия, като официален съюзник на Франция, изпраща на австрийската граница корпуса на ген. [[С.Ф. Голицин]], но той не води много активни военни действия, а се ограничива в незначителни демонстрации.
 
През 1809 г. съюзът се разпада.
Line 304 ⟶ 303:
{{Основна|[[Френско-руска война (1812)|Отечествена война]]}}
 
На 12 юни (24 юни стар стил) [[1812]] г., когато [[Великата армия]] започнава да навлиза в Русия, Александър се намира на бал у генерал Бенигсен в имението Закрет, [[Вилнюс]]. Там той получава съобщение за началото на войната. На 13 юни (25 юни стар стил) заповядва на армията:<blockquote>
„Война! Вие защитавате вярата, Отечеството, свободата. Аз съм с вас.
 
Line 313 ⟶ 312:
</blockquote>
 
След това Александър изпраща към Наполеон А. Д. Балашов с предложение да започне преговори при условие, че френските войски напуснат пределите на империята. На 13 юни (25 юни стар стил) е в Свенцян. Пристигайки при действащата армия, той не обявява М. Б. Барклая-де-Толи за главнокомандващ и така сам приема командването. През нощта на 7 юли (19 юли стар стил) в Полоцк изоставя армията и заминава за Москва. Александър одобрява плана за отбранителни военни действия. Забранява да се водят мирни переговори, докато дори един вражески войник е останал на територията на царството му.
 
=== Задгранични походи на руската армия. Виенски конгрес ===