Панславизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
м форматиране: 3x заглавие-стил (ползвайки Advisor)
Ред 11:
Често използвани символи на панславизма са [[панславянски цветове|панславянските цветове]] ([[червено]], [[бяло]], [[синьо]]) и панславянският химн, ''„[[Хей, славяни]]“.''
 
== Произход и развитие ==
Панславянски идеи за първи път са изложени от [[Хърватия|хърватския]] мисионер [[Юрай Крижанич]] в средата на [[17 век]]. Въпреки това панславизмът като цялостно движение се заражда до голяма степен по подобие на [[пангерманизъм|пангерманизма]] като чувство за единство и [[национализъм]] при отделни етнически групи под [[Франция|френско]] господство по времето на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]].
 
За пръв път терминът панславизъм е използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на [[Руската империя]], много славянски активисти свързват мечтите си за [[еманципация]] спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на [[Санкт Петербург]]. Други, като чеха [[Палацки|Ф. Палацки]], се надяват Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След нейното преобразуване само в [[Австро-Унгария]] той променя възгледите си.
 
В самата [[Русия]] в края на 1830-те год., основно в трудовете на М. П. Погодин, се развиват идеите за превъзходството на славяните над „западняците“. Други известни славянофили като [[Иван Аксаков|И. Аксаков]], А. С.[[Алексей Хомяков]], И. В.[[Иван Киреевски]] противопоставят православния свят на „болната Европа“. През 1867 г. в Москва е проведен [[славянски конгрес]], след което започват да се сформират славянски комитети. Редица висши руски офицери, като княз В. Черкаски, генералите М. Г. Черняев, М. Д. [[Михаил Скобелев|Скобелев]], Р. А. Фадеев, са били привърженици на панславизма.
 
В края на XIX в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на [[неославизъм]]. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чеха К. Крамарж, словенеца И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в [[Прага]] (1906) и [[София]] (1910) с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха.
Ред 22:
Революционните събития от 1917 г. обаче погребват за дълги години идеите на панславизма в Русия. Те се изваждат от нафталина едва по време на [[Великата отечествена война]]. През август 1941 г. в [[Москва]] се учредява Всеславянски комитет. В [[САЩ]], [[Великобритания]], [[Канада]] и др. започват да се създават славянски комитети с участието на комунисти от славянски произход. През 1946 г. в [[Белград]] се провежда Всеславянски конгрес с участието на делегати от всички славянски страни, но след изострянето на отношенията между [[СССР]] и [[Югославия]] всички славянски комитети прекратяват дейността си.
 
== Съвременно развитие ==
След провалите на маломащабни проекти, като обединението на [[Чехословакия]] и [[Югославия]], идеята за обединение в цялостен мащаб се смята за мъртва. [[славянски държави|Славянските държави]] по принцип поддържат добри отношения една с друга, но нищо освен организации, ориентирани към общите култура и наследство не се предвижда като обединителен подход сред славянските страни в [[Европа]].
 
Ред 28:
<references/>
 
== Вижте също ==
* [[Междуславянски език]]
* [[Пансърбизъм]]