Панславизъм: Разлика между версии

Често използвани символи на панславизма са [[панславянски цветове|панславянските цветове]] ([[червено]], [[бяло]], [[синьо]]) и панславянският химн, ''„[[Хей, славяни]]“.''

 

Панславянски идеи за първи път са изложени от [[Хърватия|хърватския]] мисионер [[Юрай Крижанич]] в средата на [[17 век]]. Въпреки това панславизмът като цялостно движение се заражда до голяма степен по подобие на [[пангерманизъм|пангерманизма]] като чувство за единство и [[национализъм]] при отделни етнически групи под [[Франция|френско]] господство по времето на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]].

 

За пръв път терминът панславизъм е използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на [[Руската империя]], много славянски активисти свързват мечтите си за [[еманципация]] спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на [[Санкт Петербург]]. Други, като чеха [[Палацки|Ф. Палацки]], се надяват Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След нейното преобразуване само в [[Австро-Унгария]] той променя възгледите си.

 

 

В края на XIX в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на [[неославизъм]]. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чеха К. Крамарж, словенеца И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в [[Прага]] (1906) и [[София]] (1910) с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха.

Революционните събития от 1917 г. обаче погребват за дълги години идеите на панславизма в Русия. Те се изваждат от нафталина едва по време на [[Великата отечествена война]]. През август 1941 г. в [[Москва]] се учредява Всеславянски комитет. В [[САЩ]], [[Великобритания]], [[Канада]] и др. започват да се създават славянски комитети с участието на комунисти от славянски произход. През 1946 г. в [[Белград]] се провежда Всеславянски конгрес с участието на делегати от всички славянски страни, но след изострянето на отношенията между [[СССР]] и [[Югославия]] всички славянски комитети прекратяват дейността си.

 

След провалите на маломащабни проекти, като обединението на [[Чехословакия]] и [[Югославия]], идеята за обединение в цялостен мащаб се смята за мъртва. [[славянски държави|Славянските държави]] по принцип поддържат добри отношения една с друга, но нищо освен организации, ориентирани към общите култура и наследство не се предвижда като обединителен подход сред славянските страни в [[Европа]].

 

<references/>

 

* [[Междуславянски език]]

* [[Пансърбизъм]]