Уикипедия

Пуританство: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 3:
Целта на движението е да „изчисти“ [[англиканство]]то от остатъците на [[католицизъм|католицизма]], както по отношение на [[теология|теологичната]] страна, така и в религиозната практика.
 
Пуританството е опит за задълбочаване на [[Реформация]]та под силното влияние на [[Калвинизъм|Калвинизмакалвинизма]] в [[Западна Европа]], но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на [[Елизабет I]] (през [[1559]] г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на [[абсолютизъм|абсолютизма]] в управлението на [[църква]]та, по подобие на [[Ватикан]]а.
 
Пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и води до разцепление между [[Парламент]]а и краля и гражданска война.
Ред 10:
[[Реформация]]та в Англия е дело на краля и поради това [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] съхранява аристократичния си характер и близостта си с държавата. Скъсването с Рим обаче дава импулс на „революция на умовете“ – противопоставяне на едни религиозни идеи на други, на една форма на църковно богослужение на друга<ref name=Pantev>{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев | first = Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 210 | isbn = 978-954-427-901-1 | ref = Пантев}}</ref>.
 
Протестантството като отделна деноминация на християнската религия се свързва основно с името на германския теолог [[Мартин Лутер]]. Така се разделят три основни периода във възникването му. Влиятелни религиозни движения, изразяващи остро несъгласие с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] и възникнали преди делото на Лутер, са определяни като предпротестантски. Те официално са възприети от протестантските религиозни движения за техни предшественици, но по мащаб на дейността си далеч отстъпват пред масовостта на лутеровото протестантство. Развитието и разпространението на лутеровата доктрина, наричана [[Лутеранстволутеранство]], е първата мащабна вълна на Реформацията. В много отношения Мартин Лутер е радикален в своите виждания спрямо западното християнство, но теолози и последователи на Протестантството след него го подлагат на критика, че не е стигнал достатъчно далеч в своята теологическа реформа. Тези теолози и последователи, чийто основен идеолог, вдъхновител и изразител на идеите им е [[Жан Калвин]], формират втората масова вълна на Протестантствотопротестантството, наречена по името на швейцарския религиозен реформатор [[Калвинизъм]].
 
Движението на пуританите обединява недоволните от незавършената Реформация в Англия. Възникването на [[Англиканска църква|Англиканската църква]] се дължи преди всичко на политически, а не на религиозни причини. Озовавайки се начело на Църквата на Англия (''„The Church of England“''), английските монарси получават мощен инструмент за контрол и въздействие върху поданиците си без вмешателството на Рим. Религиозните церемонии и имотите на Църквата имат голямо значение за нейната мощ и английските крале не са готови да я реформират и свият до минималистичните размери, проповядвани от калвинистите. Калвинистите считат реформите на Лутер за недостатъчни, а [[Англиканска църква|Англиканската църква]] не следва дори тях изцяло, заемайки междинна позиция между [[Римокатолицизъм|Римокатолицизмаримокатолицизма]] и [[Лутеранстволутеранство]]то. Това в очите на последователите на калвинизма представлява скрита и подмолна рекатолизация. Католическата съпруга на [[Чарлз I]] допълнително подсилва тези техни подозрения, а разпускането на Парламента и облагането на поданиците с нови данъци еднолично от краля окончателно убеждава пуританите, че кралската власт обединява в себе си политическото и религиозното потисничество (в ролята на монарха на глава на [[Англиканска църква|Англиканската църква]]), тласкайки ги в антимонархическия лагер в [[Английска революция|Английската революция]].
 
Терминът е производен от латинското „''purus''“ и по-точно от английските думи „''purеpure''“ (чист) и ''„to purify“'' (пречиствам) които изразяват основната цел на движението: „чиста“ църква, освободена от помпозните атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна [[проповед]] и ратуват за независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселбите, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Водят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и се отнасят негативно към разкоша и разпуснатите нрави в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.
 
В началото пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят [[Елизабет I]] в нейните църковни реформи. Разочаровани обаче от нейната непоследователност, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и висшето духовенство. Тази критика рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет не одобрява пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресии спрямо тях. Въпреки това само след две-три десетилетия пуританството се обособява като самостоятелно религиозно движение, става все по-популярно и обхваща различни слоеве на обществото. Към края на 16 век пуританството започва да играе все по-важна роля и се превръща в изразител на недоволството от политиката на кралицата. Съзнавайки, че не ще успеят да очистят англиканската църква отвътре, сепаратистите създават тайни „църкви на завета“, в които се кълнат във вярност към групата, а не към краля. Смятани за изменници на короната и прокълнати [[Еретик|еретици]], те често стават жертва на преследвания. Появяват се две течения – презвитериани и индепенденти. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач ([[презвитер]]) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството. През [[70-те]] години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на [[презвитерианство]]то, възприето в [[Шотландия]], като отхвърлят формата на провеждане на [[литургия]]та и организацията на презвитерианската църква.
Ред 24:
 
=== Колонизация на Америка ===
Вследствие на гоненията в Англия много пуритани са принудени да емигрират и да се преселят в континентална Европа, а също и в Северна Америка. Първите пуритани, които се заселват в [[Нова Англия]], са [[пилигрими]]те – малка група вярващи християни, подгонени от преследванията в Англия, които през 1608 г. се преселват в Холандия, известна още тогава с религиозна търпимост. Пуританите са в основата на създаването на [[САЩ]], тъй като именно със заселването на около 20 000 английски пуритани през [[1629]] – [[1630]] г. фактически започва английската колонизация на Северна Америка<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://chalcedon.org/resources/articles/john-calvin-the-puritan-founders-of-new-england | заглавие=John Calvin & The Puritan Founders of New England |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език=en |цитат= }}</ref>. До [[1640]] г. в Америка се установяват още 16 000 пуритани, бежанци и преселници от Англия.
 
== Пуританска доктрина ==
Ред 30:
 
Главни постулати:
* Абсолютно върховенство на божиитебожите дела над светските. В това отношение пуританството изисква пълна [[морал]]на чистота в поведението, в съответствие със [[Свето писание|Светото писание]]. Пуританството препоръчва суров начин на живот, без развлечения (в т.ч. [[алкохол]], посещение на [[театър]] и др.) и охолство.
* Индивидуален прочит и изследванеизучаване на Светото писание.
* [[Образование|Образоване]] на масите (за да са в състояние да четат и разбират Светото писание).
* Всеки вярващ да може да стане и [[свещеник]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пуританство“.