Луи XV: Разлика между версии

През [[1733]] г. въпреки миролюбивата политика на Фльори, кралят е убеден от държавния си секретар Жермен Луи Шавелин да се намеси във войната за полското наследство, за да върне на полския трон тъста си Станислав Лешчински. Франция също така се надява да придобие херцогство [[Горна Лотарингия]] в борба с неговия владетел [[Франсоа дьо Лорен]], който е сгоден за дъщерята на австрийския император Карл VI, [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза]], което застрашава северната френска граница. Нерешителната френска намеса на изток е неспособна да обърне военните действия и Станислав не успява да се върне на полския престол. На запад френските войски завладяват [[Лотарингия]] и мирът е възстановен през [[1735]] г. С договора от Виена (ноември [[1738]]) Станислав е компенсиран с Лотарингското херцогство, което трябва да премине към кралския домен след неговата смърт. В замяна, [[Франсоа дьо Лорейн]] става херцог на Тоскана. Войната изразходва малко финансов и човешки ресурс за Франция, а и е успех на френската дипломация. Придобивката на [[Лотарингия]] е последното разширение на френската територия до Революцията. След този успех посредничеството на Франция между Австрийската империя и [[Османска империя|Турция]] води до договора от Белград (септември [[1739]]), който прекратява войната в полза на турците, които са стар френски съюзник срещу австрийските [[Хабсбурги]]. Като резултат през [[1740]] г. Франция сключва договор с [[Османска империя|Турция]] за търговските капитулации, които дават предимство на французите в търговията в Близкия изток. Издигнат е и престижът на самия Луи XV като арбитър в Европа. През 1740 г. смъртта на император Карл VI и наследяването му от дъщеря му [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза]] води до [[война за австрийското наследство]]. Старият Фльори вече няма достатъчно сила, за да се противопостави на войната и кралят отстъпва под натиска на антиавстрийската партия. Франция сключва през [[1741]] г. съюз с [[Прусия]] и започва стария цикъл на водене на войни от времето на Луи XIV. Фльори умира през януари 1743 г. и не доживява края на войната.

Луи XIV оставя Франция във финансов колапс, но за нещастие неговият наследник Луи XV не решава тези проблеми заради нерешителността си. Луи XV отдава твърде голямо внимание на великолепието на двора си и на интимния си живот като позволява някои от метресите му (Помпадур и [[Мадам дю Бари|графиня дю Бари]]) да влияят върху държавните му дела, заради което е обвиняван приживе и след смъртта си. По време на царуването му Франция присъединява [[Горна Лотарингия]] и [[Корсика]], но в Седемгодишната война губи колониалната си империя за сметка на Великобритания. С договора от Париж ([[1763]]), който слага край на Седемгодишната война, Франция губи владенията си в [[Индия]], [[Канада]] и поречието на [[Мисисипи]] и въпреки, че запазва [[Ню Орлеанс]] и земите западно от Мисисипи и Гуаделупе, този договор полага началото на изоставянето на Новия свят. Френският престиж в Европа достига най-ниската си точка.