Панайот Волов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.78.9.193 (б.), към версия на Мико |
|||
Ред 35:
Избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет ([[БРЦК]]) в Букурещ.
Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията [[Каспичан]]-Шумен-[[Ямбол]]. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за [[
Участва в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]]. Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско.
След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник [[Георги Бенковски]]. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността [[Оборище]], близо до [[Панагюрище
При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]] и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река [[Янтра]] край град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], Русенско се удавя.
| |||