Деволюционна война: Разлика между версии

'''Деволюционната война''' се води между [[Франция]] и [[Испания]] през 1667- – 1668 г. и завършва с победа на Франция. Тя е първата война на [[Луи XIV]] и пръв опит за подялба на [[Испанско наследство|испанското наследство]]. Като предлог Франция използва т.нар. „деволюционно право“, действащо в някои области на [[Испанска Нидерландия]] (оттам и името на войната). Войната се разгаря след смъртта на испанския крал [[Филип IV (Испания)|Фелипе IV]], когато испанският престол се заема от малолетния [[Карлос II]], син на Фелипе от втория му брак, но дъщерята от първия брак [[Мария-Тереза Испанска|Мария Тереза]] е съпруга на Луи XIV. Войната приключва с Аахенския мир ([[1668]]), в резултат на което Франция придобива известни територии, но отстъпва в основните си претенции.

Причините са комплексни, но най-вече - династични. Луи XIV, който е зет на испанския крал [[Филип IV|Фелипе IV]], открива, че в старите правни актове на [[Нидерландия|нидерландските]] области [[Брабант]] и [[Ено]], тогава под испанска власт, сее казвав сила „деволюционният закон“, чеспоред който владетелят се наследява нас преимущественопредимство от децата си от първия брак, независимо от пола. Неговата съпруга [[Мария-Тереза Испанска|Мария-Тереза]] е дъщеря на Фелипе IV от първия му брак, а след смърттанеговата мусмърт през 1665 г. крал на Испания става малолетният му син от втория брак [[Карлос II]]. Използвайки тези закони, наречени деволюционни (оттам и името на войната), Луи издига претенции към Брабант и Ено. Преди да се ожени за Мария-Тереза, тя се отричае отрекла от правата си върху всички испански владения, но тъй като Испания не изплаща предвидената зестра, Луи счита нейния отказ за невалиден. и използвайки този закон, предявява претенции към Брабант и Ено.

Доколко това е само повод и доколко реален мотив за нападение е спорен въпросспорно. Несъмнено Франция има и чисто политически мотиви да нападне Испания., Накоято първо място Испанияе значително отслабваотслабена и многобройните ѝ династични владения по френските граници остават незащитени. срещуСпоред френските посегателства. По[[Пиренейски договор|Пиренейския мирдоговор]] презот 1659 г. две от тях - – [[Артоа]] и [[Русийон]] - – вече са попаднали във френски ръце, така че процеспроцесът на разпадане на испанската империя вече е започнал. Като най-силен владетел в момента, Луи се стреми да се възползва от изгодната ситуация.

Френската атака започва на 10 май 1667 г. в Нидерландия - точно там, където са френските претенции. Една неголяма, но все пак силна армия от 35 000 души, командвана от краля и маршал дьо [[Тюрен]] започва да обсажда нидерландските крепости. На 2 юни испанците изоставят Шарлероа. На 26 юни след шестдневна обсада пада Турне. Следват завоевания без съпротива от страна на испанците - – Дуе на 2 юли и Куртре на 18 юли. През август френските усилия се съсредоточават срещу голямата крепост [[Лил]], превзета на 17 същия месец след обсада, която продължава по-малко от едно денонощие. Обяснението за тези успехи, които изненадват и френския щаб, е в пълната неподготвеност на испанците за съпротива (няма нито едно полево сражение) поради хаоса, който цари в самата Испания с малолетен крал и без силен регент. След Лил французите превземат Ат, с което си откриват пътя към Брюксел, но не го обсаждат, а успяват да превземат също Сен-Омер и Ер. Така за една кампания те превземат осем крепости и поставят под свой контрол 20% от [[Испанска Нидерландия]]. През януари 1668 г., окуражен от успехите си, Луи изпраща Тюрен да окупира областта [[Франш-Конте]] (част от Бургундия) със столица Безансон. Там испанците не оказват никаква съпротива, а френскоговорещото местно население посреща френските армии със симпатии. При това положение се очертава пълна френска победа.

Агресията на Франция предизвиква много страхове у близките европейски държави. В началото Луи XIV не осъзнава този факт по простата причина, че не няма агресивни намерения към друг, освен Испания. Испания е традиционен френски противник, а в борбата против нейната хегемония Франция е била в съюз с [[Англия]], [[Нидерландия]], [[Швеция]] и [[Савоя]]. Ето защо Луи по инерция продължава да смята, че тези държави гледат със симпатия на войната му против Испания. Той е напълно изненадан и възмутен, когато в началото на 1668 г. Англия, Нидерландия и Швеция сключват против него военен съюз (Троен съюз), котокойто трябва да го принуди да прекрати настъплението. От друга страна Тройният съюз възнамерява и да убеди и Испания да се откаже от някои владения, за да удовлетвори Франция, т.е. Тойтой е еднакво враждебен и към двете воюващи държави. В основата му стои английският посланик в [[Хага]] Уилям Темпъл, но Луи приема, че е дело на нидерландците, с които има съюзен договор и които са пряко заплашени от френското настъпление в Нидерландия. По-късно, обзет от желание да отмъсти за това предателство, той напада Нидерландия и поставя началото на [[Нидерландска война|Нидерландската война]]. Луи не се решава да приеме предизвикателството и да започне голяма и дълга война, за каквато не се е подготвял. Той склонява да прекрати военните действия и дори да върне на Испания Франш-Конте, ако задържи всички превзети от него крепости. На 2 май 1668 г. тези условия са оформени в договора от [[Аахен]], с който войната приключва. Придобивките на Франция са около 4 500 кв. км.